Те тръгват в осем, понеже в девет са на работа по офисите в централен Лондон. Тръгват в скъпите си, идеално изгладени костюми, със стилните си подстрижки, с малките си раници, в които се гушат кутиите им със сандвичи (авокадо и халуми-сирене), бутилката с минерална вода и обичайната ябълка. Момчета за милиони. Лицето на съвремието. Умните и красивите.
Отбиват се преди работа в някой скъп джим, да раздвижат мускули, и потъват в търбуха на системата. Системата се храни с мозъци и формира мозъците така, че да й бъде вкусно.
Точно в пет, системата ги изплюва на тротоара. Три бързи бири с колеги – няма как, така повелява офисната култура. Празни разговори от сорта „Къде ще се напием в петък?“ и „Къде ще ходя през отпуската?“, и пак – влака до дома.
Домът, който е просто стая, взета под наем; дом, където никой не те чака – ни жена, ни дете. Дом, където просто обличаш и събличаш луксозните дрехи, след работа. А после – една цигара марихуана, или една линия кокс, но иначе – си веган, си против цигарите, си против глобалното затопляне, си либерален… си онова, което са те направили.
Момче за милиони. Лице на съвремието. Умен и красив.
Радост Даскалова,
Великобритания
