В редакцията на Eurochiocago.com получихме писмо от публициста и общественика Димитър Паница*. Ето какво ни пише известният българин:
Скъпи сънародници,
Преди шестдесет и шест години, на 1 февруари 1945 година, българските комунисти извършват най-масовото убийство в новата българска история – в една голяма бомбена яма край Централните софийските гробища са разстреляни сто и петдесет души от политическия, интелектуалния и военния елит на България. Екзекутирани са царските регенти и съветници, министри, народни представители, командирите на всички родове войски и на основните стратегически подразделения, издателите на централните вестници и публицисти. Хирургът проф. Станишев, един от най-забележителните и високообразовани хора на България, е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада мъртъв и самият той.
По инициатива на президентите д-р Желю Желев и Петър Стоянов, правителството на Република България, най-сетне, взе решение да обяви 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. В мотивите се посочва, че денят става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ.
Църковна служба в памет на жертвите на комунизма ще бъде отслужена в църквата „Света Неделя” в София, на 1 февруари, от 11.30 часа. Тържествен молебен ще бъде отслужен и в български църкви в Европа.
С настоящето се обръщам с призив към нашите сънародници в САЩ и Канада и техните църковни общности да се присъединят към този помен.
С уважение,
Димитър Паница
Председател на Фондация „Свободна и демократична България”
––––––––
* Димитър (Дими) Паница е роден на 2 ноември 1930 г. в София.
Напуска България през 1948 г. и прекарва зрелите си години между Западна Европа и САЩ. След кратък период на работа като банков чиновник в Париж, той се премества в САЩ и през 1952 г. започва работа в редакцията на списание „Рийдърс дайджест”. През годините ръководи изданията за Европа, Средния Изток и Африка, за да достигне до поста заместник-главен редактор. Под неговото ръководство списанието разширява обхвата на своите публикации на чужди езици, като се поставя начало на руско, унгарско, чешко и полско издание.
Дими Паница се оттегля от работа в „Рийдърс дайджест” на 1 юни 1994 г. Онова, за което съжалява в своята журналистическа кариера, е неосъщественото му желание да види и българско издание на списанието.
Дими Паница и кръгът около него от българи-политически емигранти бяха основна конструктивна сила в политическата промяна и прехода на България.
През 1991 г. Паница и неговата съпруга Ивон учредяват Фондация „Свободна и демократична България”. Основната цел на фондацията е да подпомага демократизацията на българското общество чрез развитие и насърчаване на плурализма, свободния печат, пазарното стопанство, обществената толерантност, открития диалог, образованата младеж.
Дими Паница е член на Международния институт за стратегически изследвания (Лондон), на Англо-американската пресасоциация (Париж), на френската Фондация за бъдещето, на Института за демократизация в Източна Европа (Вашингтон), на Института за пазарна икономика (София).
Той е почетен председател на Джуниър Ачийвмънт, България и член-основател на Съвета на директорите на Американския университет в България. През май 2001 година той бе удостоен с почетната титла ”Доктор хонорис кауза” на университета. Той е член на Съвета на международната Награда за гражданска смелост (Ню Йорк) и член на Съвета на новоучредената „Балканска фондация за децата и младежта”.
През декември 2000 година той бе отличен с най-високия български граждански орден, „Стара планина”, I-ва степен.
Провъзгласен е за Кавалер на ордена на Почетния легион на Френската република за професионалните му заслуги и приноса му за развитието и укрепването на гражданското общество.
