.
Разбирам, участта ти е нелека,
но в пъкъла на сетния си ден,
равнявай се по птиците, човеко.
Буди се с поглед благ и озвезден.
Не виждаш ли най-простата магия,
погалила с листо перваза стар:
два гълъба вода дъждовна пият,
с крила премитат всеки твой кошмар.
Надмогнал най-ужасните капани
от своето измамно битие,
човек, преди и коренче да хване,
на птица във зеницата расте.
Израства мълчешком. И цял трепери,
доде добро от зло да различи
и рамото му близнат лековерно
опитомени слънчеви лъчи…
Ивайло Терзийски
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук, тук и тук.
.
