Вчера, малко след 14 часа, автомобил помита пешеходците по Уестминстър бридж. После се блъска в оградата на парламента, изскача брадат мъж, размахва два ножа и наръгва полицай на входа. Мъжът е разстрелян от друг полицай. Равносметката е 4 убити, плюс нападателя, сред които и полицая офицер Палмър, и 40 ранени, сред които трима френски ученика на разходка, четирима английски ученика от Ланкастър на екскурзия, румънски и корейски туристи, както и една жена, извадена полужива от Темза.
Снощи е проведено съвещание при Тереза Мей, за което тя даде изявление, осъждащо станалото. Не се говори за радикални мерки по сигурността и аз разбирам – при толкова националности накуп, значи да се избием от омраза. През нощта са проведени арести в Бирмингам – колата е била наета там. Седем души, от разни националности, са задържани. Знамената са свалени наполовина, животът тече, както обикновено; кметът Садик Хан заяви, че терористичните актове са неделима част от съвремието, с което никой от нас не е съгласен.
Според мен, станалото вчера, в сърцето на Лондон, е шамар по лицето на съвремието. Но имам надежда за бъдещето – линейките са пристигнали на място след 6 минути, а обикновените граждани, вместо да снимат с мобифони, са помагали на ранените, държали са ги, опитвали се да ги спасяват, правели са им изкуствено дишане и каквото могат, за да ги задържат живи.
Имам надежда, защото още има човеци, готови да се оплескат с кръв, но да спасят някого. Докато тях ги има – светът ни ще го има.
Радост Даскалова,
Лондон, Великобритания
