Вече двадесет и седем години сме разкрачени между комунизма и капитализма, между миналото и настоящето. Не можем да забравим старото и не искаме да приемем новото. Искаме свобода, но сме с робско подсъзнание! Революциите ни са „нежни“, стачките и митингите – провокирани и контролирани от тези, срещу които са насочени, а „вождовете“ ни са сламени чучела, които стават само за горене. Имаме държава, която всеки нормален българин ненавижда, макар да обича природата и територията на родината си. Наричаме се народ, но сме сбирщина от индивидуалисти, свикнали да мислят и се грижат само за себе си. С осакатеното си от социализма мислене продължаваме да гледаме на държавното като на ничие, затова оставяме то да се краде, руши и разсипва.
Ако инициаторите на десетоноемврийския преврат през 1989 г. бяха градивни личности, освен да окрадат спестяванията на народа, да „приватизират“ (сиреч откраднат) заводите, фабриките, хотелите, банките и пр., щяха да издигнат кадърни хора с ново мислене, адекватно на новото време, за да тръгне държавата ни по правилен, подходящ нов път. Щяха да намерят нови концепции за развитие на икономиката, селското стопанство, образованието и всички останали стратегически области в развитието на една държава. Те можеха да реформират войската, полицията и правосъдието така, че да станат по-практични и ползотворни, а не да ги разсипят, разкостят и съсекат, все едно башибозук ги е клал. Народът щеше да прости греховете им, ако техните дейстивя и решения бяха станали в името на нещо ново и добро. Ако бяхме се модернизирали и променили към изискванията на новия XXI век, а не бяха върнали страната във феодализма, шепа червени барони! В злобата и безсилието си, те бяха принудени от новите световни реалности да осъществят политически преврат, който обаче бе диктуван не от нашите национални интереси. Тайни и явни ченгета се развихриха и като хамелеони се промениха в бизнесмени, политици и държавни чиновници. Бюрокрацията беше раздута до невиждани размери. За да накарат обикновените хора да съжаляват за отминалия социализъм, те започнаха невиждани грабежи на държавни и европейски пари, гнусни гаври в правосъдието и оплюването на всичко, свързано с понятието „демокрация“. По повелята на кукловодите си или поради собствената си алчност и некадърност, всичко свързано с новия ред и правила, трябваше да бъде компрометирано и провалено. Народът трябваше да бъде доведен до просешка тояга, за да си спомня с носталгия за „доброто, старо време“. За това послужиха банките с безумните лихварски проценти на кредитите, частните съдебни изпълнители, които дори по времето на Андрешко не са били толкова гнусни, нагли и безскрупулни, както и изкуствено създадената безработица, за да се поддържат ниски заплатите.
Естествено, всички българи със знания, таланти и умения, както и много млади хора, предпочетоха да напуснат превърнатата в блато държава. Животът е само един и никой нормален човек с възможности и без задръжки не би останал в организирания хаос, който сътвориха националните предатели на България. Тук се развихриха мутрите, простаците и гетоизираните цигани. Първите бяха създадени от ченгетата, а за вторите се погрижиха реалитита и шоута като „Биг брадър“ и още десетки безподобни сапунки. За ромите се отпускаха и се отпускат социални помощи и привилегии, които другите български граждани нямат. Образованието и културата бяха умишлено дискредитирани, бяха налагани чужди ценности и начин на мислене, докато в един момент и млади, и стари изтръпнаха, и станаха безразлични към всички и всичко. Така у нас бе създадена идеалната среда за беззакония, своеволия и безнаказаност.
И, както всичко друго в България, накрая бяха разделени дори турците. За подставената от комунистите партия ДПС, с агента Доган, гласуваха и гласуват българските турци, а за протурската ДОСТ, начело с Местан, бяха подканяни и примамвани да гласуват новоислямизирани роми в страната, помаци и турци в страната и чужбина. За да не останат по-назад, бившите комунисти си създадоха и продължават да си създават безброй свои фракции, обособени като политически партии и движения, част от които вече никой не ги помни. Много лидери от целия политически спектър са вече на бунището на историята. Иван Костов, Симеон ІІ, Яне Янев, Александър Томов, Сергей Станишев, Михаил Миков и пр. слязоха от сцената, за да дойдат на тяхно място не по-малко фалшивите Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Валери Симеонов и недоразумението Марешки. Оказа се, че за регресивните възможности на българските „политици“ няма задръжки и хоризонти. Те са способни да заличат една нация от картата на света и човешката цивилизация, само за да се обогатят, да се направят на много важни и продължат да разпределят те порциите в държавата коя къде да отиде. Разбра се и от нас, и от чужбина, че българските ПРЕДАТЕЛИ, под формата на политици и бизнесмени, са най-организирани, безскрупулни и вредни за държавата ни! Защото си създадоха среда за безнаказаност и откровена анархия.
А малкото останали все още в България читави българи не гласуват за никоя партия, не желаят да живеят в тези скотски условия, но и не намират кураж и смисъл, за да променят нещата към по-добро! Защото са твърде малко като маса и защото не може да участваш в състезание по бягане, ако другите бягат с все сили, а ти подскачаш на „куц крак“.
Красимир Бачков
