Преди няколко дни български електронни медии в страната и чужбина публикуваха статията ми „Агресията говори, когато политиците и полицията мълчат“. (Бел.ред.: В споменатия текст се изреждат примери за жестоко и безпричинно отнети млади животи и се апелира към управляващите за повече внимание към проблема.) Агресията и беззаконието избуяват в нашето 27-годишно общество – съвместното съществуване на посткомунизъм и свръхлиберализация роди вандалокрацията, а тя – виктимизацията (латински victima – жертва; превръщане на личността в жертва от престъпно посегателство върху нея).
След брутални прояви на агресия, политиците се сещат да противодействат с нови мерки, наредби и планове. Обществото ни обаче продължава да се върти в порочния кръг на агресията и мерките срещу агресията. Така виктимизацията стана хронична проява на нашето общество. Тук пиша за жертвите от побоища, убийства, грабежи и сексуални издевателства, които шестват в градове, села, дискотеки, училища и пътища на България. На свръхлибералните политици и политолози, на БХК и други НПО оставам жалванията на „жертвите“ заради сексуалните им наклонности и етническа и религиозна принадлежност..
На 10 април 2017 г. Министертвото на образованието и науката (МОН) представи 22 мерки на междуинституционален план за превенция на агресията. Мерките „допълват съществуващия Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, като набляга на предотвратяването на агресията и насилието в училище“.
Това напомня за „Параграф 22“ („Catch-22″, буквален превод „Уловка 22“) на американския писател Джоузеф Хелър, в която са описани бюрократични мерки и наредби за войниците през Втората световна война. (Новото коалицинно правителство е по-съобразително от МОН: програмата му е изписана на 21 страници.)
Господа министри, пазете здравето и живота на хората, както пазите Вашето и на Вашите деца! Действайте по-отговорно – дългосрочно, а не кампанийно – за превенцията и премахването на агресията в България. Разберете, че „Опитимистична теория за нашия народ може да има обществено значение само, доколкото е научна” – както пише Иван Хаджийски в „Бит и душевност на българския народ”.
Накратко, колкото обществото е по-необразовано, толкова е по-алчно, по-агресиво и по-виктимизирано. Следавателно, не „Аналогия 22“, а научно обоснована трябва да е антивиктимогенната политика. Това може да се постигне, ако бъдете по-любознателни и по-човеколюбиви, господа министри. За психология, социология и превенция на агресията, вижте в бележките (1-3).
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1. Hamby, Sherry. The second wave of violence scholarship: Integrating and broadening theories of violence. Psychology of Violence 2011, 1: 163-165. DOI: 10.1037/a0024121
2. DeWall CN, Anderson CA. The general aggression model: Theoretical extensions to violence Psychology of Violence 2011; 1: 245–258. DOI: 10.1037/a0023842
3. Rosen LH, Beron KJ, Underwood MK. Social victimization trajectories from middle childhood through late adolescence. Soc Dev 2017; 26:227-247. DOI: 10.1111/sode.12185
