КУЛТУРА
Такава култура ни е налегнала напоследък. Струи отвред. Стича се по плазмата на телевизора. Потича по теракота. Реки са залели страната навред. Потоп. Врътнеш копчето на радиото, а културата вече е там, настанена удобно. Запълнила е ефира. Заплашва въздушния трафик чак.
Излезеш по улиците. Децата награбили по един телефон и четат ли, четат. Не се задоволяват само с класиците. Смартфони награбили дори бабите, ама големи, подобно телевизори. Че пердето не прощава.
Пуснеш компа. Изскача халтура… пардон, култура след култура. А преди трябваше да отидеш до библиотеката, за да се докоснеш до книга.
Навремето дядо ми изричаше:
– Преди да си отвориш устата, моето момче, първо си прехапи езика.
– Защо да си прехапвам езика, дядо? – запитвах винаги.
– Така, моето момче, най-хубаво се говори с прехапан език.
– Но тогава ще остана без език, дядо.
– За какво ти е? За да говориш, не ти е нужен език, моето момче – продължаваше отново дядо.
Такъв си беше. Особняк. Не говореше. Вълшебник. Всички го разбираха, без да е изрекъл и дума. Навеждаха глави и го поздравяваха покорно по улиците.
В редките случаи като отвореше уста, всички млъкваха. Може би затова е говорел толкова малко – за да не се възцари тишина навред.
Думите… За да имат цена, трябва да са малко. Всичко, което е много, не представлява интерес за никого. Скъпи са нещата, които са кът. Излишъкът винаги заминава на боклука. Това разбрах и аз.
Колко хора са отворили уста днес! Приказват и заливат. Глупакът е завладял ефира. Той затова е глупак, защото говори. Ако знаеше, че е глупак, нямаше да говори. Щеше да го е срам да отвори уста.
Седнал е и срещу мен. Спори на тема медицина. Толкова много знае. Прочел го е в интернет, а после дошъл да се лекува.
Прави политически анализи по телевизора. Така умело говори за Тръмп, Путин и Ердоган. Ще рече човек, че си пие кафето с тях. Развива стратегии, преначертава дори политическата карта на света.
Бълва коментари във форумите. За какво ни е Народно събрание и Правителство? Та всичко е написано там, при коментарите, под новините. Само някой трябва да ги види и приложи в действие.
Новините… Някой ги е купил там и сега умело ги ръси по земята. Много често дори ги създава. Но аз го разгадах. А пък какво значение имат толкова новините? Без това заминават в кенефа, одрали задника на някой наивник.
Имам идея. Новините да се печатат на тоалетна хартия. Толкова много ще вървят.
Знаете ли? Напоследък дори хипермаркетите разпространяват култура. Обикалят момичета с вестници и списания под ръка. Някои дори с цели фермани. Оставят ги по пощенските кутии. Понякога мушнати между пролуките на вратите.
– Дай, моето момиче, дай – изричам и протягам ръка към поредния вестник, който пристига. – Ако имаш и повечко дай, моето момиче. Така съм зажаднял за култура.
– Ама, господине…
– Няма, ама господине. Кога ще дойдеш пак? Аз какво ще чета дотогава?
Сутрин взимам вестниците един по един. Малко тресчици отгоре. Камината ми винаги тръгва от раз. После така топли душата, премръзнала от липса на култура.
Ама напоследък се извъдиха унищожители на българската култура. Разпространяват вестници ментета. Правят ги едни лъскави. Загасят дори огън, който гори. Хвърлям ги в камината, а огънят затихва и угасва. И как да разпалиш огън с такива ментата? И дирника си дори не можеш да избършеш с подобна хартия.
Ужас! Накъде е тръгнал този свят?
Хасан Ефраимов
