Истината е в листото (пакета)
Крайно време е в науката сексология да се въведе понятието „политически секс”, а от там и специфичните му производни – брак, полигамия, промискуитет и т.н. Дори се поупражних някога по темата в текста си „Политически секс или любов”, където се спрях подробно на това явление. Преди време гледах по телевизията американската комедия „Запознай се с нашите” с главен герой Гейлорд Факър, демек „господаря на гейовете”, който впоследствие се оказа, че въобще не е гей, а един хетеросексуален Ебльо, както го наричаха постоянно. Такъв вид майтап могат да си позволят само американците, изобретили многобройни и объркващи форми на половост, та да се чудиш от кой от кои е, аджеба. Но независимо от чудатостите, в политическите отношения според мен те са доста консервативни и дори моногамни. Или само с демократи, или само с републиканци, без дори и намек за безпринципни бракове с други партии, каквито има и при тях, но не в нашенското „демократично” изобилие.
В момента в България сме свидетели на поредната „сватба“ на ГЕРБ, в ролята на съблазнителя Дон Жуан, с палавия ОП, който се явява на обреда в ново и „свещено триединство“. Ала в предишните си проявления мискинчето е било в греховен контакт с „младоженеца”, но с други отверстия на настоящото си травеститско тяло. Сватбените церемонии включват произнасянето на брачните клетви, размяната на златни халки, получаването на подаръци (предимно материални) и публичното признаване на брака от институция, имаща законовото право да го обяви за официален. Клетвите за четиригодишна вярност и нерушим, осветен от задкулисието съюз, са вече произнесени и мултиплицирани от медиите в образ, звук и печатно слово. Предстои тържествената церемония в Парламента, където ще се узакони създаването на „новото семейство”. Кой ще е „булката” се питаме всички, тъй като и двете страни в предстоящото брачно съжителство кипят от тестостерон? По традиция в гейсемейството по-ячкият е съпругът. Сватбата, която отбелязва създаването на ново семейство, е особено голям празник. Традицията е булката да носи бяла рокля и букет. А когато хвърли зад гърба си букета, баба БСП ли ще го докопа? Твърде е възможно, с оглед изгряващата нова френска мода. Дали ще смени фамилията си с тази на поредния си съпруг?
След церемонията се празнува и, когато свърши празненството, младоженецът и булката традиционно имат брачна нощ. Поради миналите си развратни съжителства, белият пешкир с невинна девича кръв няма да се развява. Пред вид хищната природа на „младоженката”, сексът ще бъде със същинска vagina dentata. Кой отгоре, кой отдолу, не е толкова важно. По традиция, меденият месец в политиката трае цели 100 дни. Предполага се, че думата «меден месец», ама разбира се «honeymoon» на английски, води своята история от традициите в древна Англия, където бащата на булката дарявал младото семейство в чест на брака с буре медовина, достатъчна за цял месец.
Миналите през търгата на брака обаче знаят, че под тънкия меден слой, изблизан дори преди изтичането на традиционния срок, се крият фекалиите на прежните им прегрешения и взаимни вражди. Защото политическият секс е въплъщение на днешния политически морал, двойствен, манипулативно извратлив, примамливо порядъчен отвън, но гнил до разложеност отвътре. Според неписан закон той е ефикасно конвенционално оръжие в страхотната битка за налагане на всички равнища, в условията на социалния дарвинизъм, върлуващ в страната ни, по-безмилостен от когато и да е било.
И тези избори бяха страхотна машина за продаване на вестници и за медийна аудитория на рекламодателите. За да се случи това, те бяха изградени като телевизионно риалити на Христовия принцип: възвестяване (подаване на кандидатурите), рождество (влизане в социологическите проучвания), явяване (включително под формата на портрет, може и билборд), пророчества (програми), проповеди (представяне с цифри на програмите), предсказания (рай на Земята, ако бъде избран), процеси (купуване на гласове срещу пакети храна, парламентарни сътрудници, на които е плащано за нещо друго, служебни коли след напускане на службата, фиктивни помощи за болни деца, данъчни декларации с „пропуски”), съдилища (медийни), осъждане (първите страници на пресата), разпъване на кръст (телевизионно), оплюване (концерт от празни тенджери, хвърляне на яйца), страдание (деня на изборите), възкресение (избиране) и идването на новия – стар пророк, който иска да бъде на предишното си място.
Но всичко това е шеговита приумица. Важното е другаде. Капиталът и олигарсите режисират тези представления, които им позволяват да останат в сянка и да си вършат работата спокойно. И въпреки формалната загриженост за работници, социално слаби, хора в несигурно положение, вниманието ще е съсредоточено върху други целеви групи – сексуални малцинства, мигранти, „умни и красиви” и пр. И всичко „в името на народа“, който всъщност има значение само като електорат, който да даде възможност на „младоженците“ да го „оправят“ отново.
Светослав Атаджанов
