Как не ни омръзна да изпращаме приятели в чужбина?
Как не ни омръзна да изпращаме децата си?
Как не пожелахме да се противопоставим на овладяването на държавата?
Как си позволихме да ИМ я подарим?
Защо не се борихме, за да има нормалност?
Кога ще замине и последният свестен оттук?
Съдии се борят сами за нас, за всички нас, а ние мълчим и изпращаме приятели и децата си да ядат чужд хляб и да нямат рамо, на което да поплачат!
В тази страна има работа и храна за три народа колкото нашия, но ТЕ са алчни и обсебиха всичко, от председател на кооперация, който трябва да е задължително техен човек, до външен министър без съответното образование и владеене на езици.
За тях не е важно да сте експерт, за тях е важно да сте послушен и страхлив, и да се задоволявате с трохи, и да нямате достойнство, а децата ви ще видят това и ще станат и те слуги, и те безсъвестници, и те родоотстъпници, защото друга дума за човек, прецакващ сънародник, няма.
Наяжте се, ковчезите нямат ремаркета!
Ние все още сме повече, не го забравяйте!
Трябва само да си го спомним и да сме заедно!
Стела Николова
