Марин Бодаков, в. „Култура“
“Часовниковата кула”. Разкази и стихотворения на 70 български автори от три континента. София, 2017. Разпространява се безплатно.
Този том – втори след “Черга пъстроцветна” – съдържа както отдавна утвърдени и популярни имена, като Здравка Евтимова и Ивайло Балабанов, така и имена, които се състезават за вниманието в различни читателски общности, а и мнозина от тях вече имат свои публикувани книги. За мен “Часовниковата кула” представлява знакова моментна снимка на съвременната българска литература – такава, каквато е, без „високо” и „ниско”. Затова трябва да се отнасяме с неподправено уважение към усилията на авторите да разкрият тайните на словото. Редакторът Мариана Христова е свършила изключителна работа. Какви са нейните плодове? Преди всичко, свидетели сме на това как животът в чужбина води до преосмисляне на житейския път на авторите – и най-крепката и интимна връзка на емигранта с родината се оказва изкуството. На второ място, ще отбележа любовта към българската литература, която събира на едно място професионалисти и любители, развиващи съкровищата на езика. Искреността и честността на писането тук са основни ценности. Изповедта е победила експеримента. На трето място, да отбележа, че “Часовниковата кула” показва колко втвърдени са представите ни що е национална литература или що е емигрант; какво значи за виртуалното пространство център или провинциален комплекс, какво изобщо днес наричаме български писател… Струва ми се, че постиженията на сборника са съсредоточени повече на терена на прозата, отколкото в поезията. За мен голямото откритие стана творчеството на д-р Хасан Ефраимов от Добрич, чиито книги “Дервишки караконджул”, “Метаморфоза”, “Събирачът на болка”, “Паралелен свят” тепърва ще стават предмет на размисъл тук. Сборникът “Часовниковата кула” показва колко точно е часът в дълбините на съвременната българска литература, а подробните биобиблиографски справки за авторите ще покажат на литературните социолози кои точно са гарантите за оцеляващия авторитет на словесността изобщо.