В съзнанието на всеки човек има едно понятие за щастливо завръщане към някого или нещо. Много често се завръщаме там, където истински можем да бъдем щастливи – в света на изкуството. В отминалата неделя може би за много хора имаше такова завръщане – музикално-поетичната импресия, представена от Салон за българска култура и духовност в център „Магура”.
Китара и флейта. Осанката на един музикант, слял се със своя инструмент, и красиво момиче, крехко като порцеланова статуетка, което изтръгва звуци от флейта, като стон и песен. Тези талантливи млади музиканти доказаха, че ако музиката не преминава през сърцето на изпълнителя, тя трудно достига и до тези, които я слушат. Живко Николов и Маргарита Николов, накараха присъстващите в залата наистина да усетят музиката и може би да открият за себе си онова място, „където се връщат щастливите”.
В програмата си младите изпълнители бяха включили произведения на Клод Дебюси, Бела Барток, Пиацола и от българския композитор Атанас Уркузунов. Публиката беше очарована от таланта и чара на музикалното дуо и им поднесе своите цветя и аплодисменти. Освен, че е завладян от музиката, Живко предава на малките таланти това, което той вече владее. Учи ги на съвършенството да могат с докосване на струните да ги накарат да запеят или да заплачат.
Теодор Георгиев – един от неговите ученици – излезе пред публиката, уверен и подготвен и със самочувствието на артист представи своето музикално изпълнение. Залата го аплодира и му пожела, когато порасне, дори да надмине своя учител.
Втората част продължи с поетичен рецитал. Дик Дерик и Снежана Галчева прочетоха стихове от по-малко известни автори, чиито творби бяха с толкова дълбоко съдържание, че много хора в залата се просълзиха. Емоционалното въздействие започна със стихотворенията на Мариана Христова „Бяла измислица” и „Там, където се връщат щастливите”:
И когато отново съм сам,
сам по пътя и сам сред стихиите,
покажи ми, че още си там,
там, където се връщат щастливите…
Рециталът продължи с „Тръгвай, сине” и „Защо, Родино” на Ясен Ведрин – псевдоним на поета Стефан Главчев. Той няма отпечатани стихосбирки, защото „мрази и отрича търговията с духовното и възвишеното, което е дар от Бога”.
Ивайло Балабанов беше представен с „Българско стихотворение” и „Принос към Европейската история”. Той е един от достойните ни поети, носител на много национални награди, сред които и „Златен век” от Министерство на културата.
Интерес предизвикаха „Завет”, „Изкуство” и „Жените на България” от Ники Комедвенска. Силните жени на България, наследили духа на борбените си предшественички, пазят родовата памет и знаят, „че нощем с пищова си спяла е баба” и помнят, че „ние сме раждали, яздейки коня”.
Един поет от Варна, работил какво ли не – шофьор, спасител, учител, моряк, нощен пазач, радактор и др. – беше представен със своята „Молитва” и „Поетите на майчица България” – Валери Станков. Той е автор на над 20 книги с поезия, белетристика и публицистика.
Една много тънка струна в душата бе докосната от болезнената тема за емигрантския живот със стихотворенията „Емигрантска Коледа” и „Оставяме те, майко” на Гълъбина Митева. За майките и бащите, които оставяме сами, когато имат най-много нужда от нас. За тъжната раздяла, когато не можем да ги изпратим в последния им път. За една рана в душите, която никога няма да зарасне. Наричана е „раненият ангел на българската поезия”.
Поетичният рецитал завърши със „Завет”, „Целувки от сълзи” и „Можеш ли да бъдеш като нея” на дунавския бард Валентин Йорданов.
Тези автори са сред нас – истински и земни. Мисля, че българската културна общност, където и да се намира по света, трябва да се гордее с такива хора и с непримиримия им дух. Това са техните откровени и болезнени изповеди. Техният идеал е това, което носят в душите си. Само голямата болка може да роди истинска поезия, без фалшив външен блясък. След края на рецитала аплодисментите продължиха дълго време, защото вероятно хората обичат да слушат поезия, с която се идентифицират.
Казват, че за музиката няма прегради и тя самата не се превежда на различни езици, а се слуша със сърцето и душата. Творчески портрет на диригента Йордан Камджалов направи неговата съгражданка и родственица Таня Георгиева.
Този талантлив млад диригент, още ненавършил 31 години, безпрецедентно става първият чужденец, спечелил с пълен консенсус от 150 кандидати, конкурса за Генерален музикален директор и Главен директор на операта в Хайделберг – Германия. Когато е на 33 години вече е работил с над 60 оркестъра на три континента и е покорил световните сцени. Той е единственият, който дирижира без партитура „Реквием” на Моцарт. Ненапразно и критиците го наричат „гений в музиката”. През 2014 г. НАСА и Международният астрономически институт наричат на негово име малка планета, намираща се между Марс и Юпитер.
Когато събитието приключи, хората не бързаха да си тръгнат. Може би защото всеки беше открил за себе си едно място – „там, където се връщат щастливите”.
Снежана Галчева
Снимки: Иван Хараланов и Дарина Проданова
