.
Когато пътят ти поеме към сърцето му,
а неговите мисли с теб заспиват.
Когато си морето и небето му,
а двете ви сърца в едно пулсират.
Когато стих се ражда в мисълта му
и нежно свири във сърцето ти цигулка.
Когато те застигне любовта му
и с поглед го погалиш след милувка.
Когато дните неусетно стават нощи,
а залезите в изгреви преливат.
Когато целият ти свят е въртележка,
в която мигове и дни се сливат.
Тогава осъзнаваш, че си влюбена,
в душата му от стихове скроена.
И тръгваш по пътеката, изгубена,
да те намери и превърне във поема.
Вероника Иг. Лазарова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Вероника Игнатиева Лазарова е родена през 1964 г. Детството й минава в пътуване из страната, из Странджа и Родопите, защото родителите й са минни техници. Живее в Бургас от 12-годишна. По образование е електроинженер, завършила е Техническия университет във Варна. Впоследствие придобива квалификация по реклама и маркетинг във Великотърновския университет. Работи най-вече в сферата на телекомуникациите и мобилните услуги. Започва да пише стихове, когато е на 51 години, след голяма лична загуба на близък човек. Нейни стихове са публикувани в алманаси за поезия и проза на фондация „Буквите“ през 2016 и 2017 г. В хумористичния конкурс на същата фондация „Вятърничави истории“ са отличени нейни творби. В момента участва с проект за поетична книга „Завивам се с море“, в „Мечта за книга” – онлайн платформа на „Български издател”.
