Изпадам в носталгично настроение. Липсва ми неподправения хумор на ирландската пастирка. Назначен за Главен комик на Републиката, българският вариант на мистър Бийн – Роската Плевнелиев ме веселеше от сърце. Вечно напушената му усмивка, сладката неадекватност и пресиленото му желание да изглежда като Президент. Ама как набиваше краченца по жълтите павета. Смях. Като написах думата „Президент”, не знам защо ми се появиха образите на вождовете на САЩ, Русия и Турция. Обсебващи са тия тримата юнаци. Ето го чичо Сам, избутва с ръка черногорския си колега в стил „Я се разкарай, бе мижитурко”. Застава най-отпред пред камерите и прави характерната си муцунка, с която ни казва: „Ей ме нá! Аз съм Доналд Дък! Аз съм най-убав, аз съм звездата тук!”. И си е така. Той наистина е важен, нищо, че страда от политическа шизофрения. С едната си ръка продава на Саудитска Арабия оръжия за стотици милиарди долари. С другата си ръка се бори срещу подкрепяната от саудитите „Ислямска държава”. С третата си ръка прегръща евреите в Израел. С четвъртата си ръка изпраща оръжие на кюрдите. С петата си ръка скрепява стратегическото си партньорство с турците, които пък са във война с кюрдите. С шестата си ръка изстрелва ракети „Томахоук” против руското протеже Башар Асад. Седмата му ръка е приятелски протегната към Москва. Осмата му… Ужас! Лудницата е неописуема. Шесторъкият Буда (истинският, не Б.Б.) се е сврял някъде в ъгъла и свенливо поглежда изпод вежди към къде-къде по-многоръкия Доналд. Никога досега светът не е бил озаряван от толкова ярка звезда. Дори пожарникарят от Банкя е по-предсказуем и лесен за отгатване.
Зашеметен от образа на хамбургер с перчем, едва си поемам дъх. На сцената безмилостно се появява Володя Македонски. Господарят на Кремъл току-що е открил македонското си потекло и пърха от радост. Щастието му е разбираемо. Вова Путин се оказва рода с египетските фараони, с древноримските императори и с всички по-известни люде не само на планетата Земя, но и с други македонци на все още неоткрити планети и цивилизации. Преднамерено мазната усмивка се разтича по лицето на Путя. Заедно с македонския си колега вземат важно решение. От днес на Балканския полуостров вече няма да има други народи, освен южни славяни, които са си македонци. Туй-то!
Картинката е влудяваща, но не достатъчно. Бай Султан Ердоган се изтъпанчва с любимата си заплаха: „Ако не приемете Турция в ЕС, ще ви пусна 3-4 милиона бежанци да ви залеят”. Честно казано, не знам кое е по-страшното. 3-4 милиона араби или 80 милиона турци? Обладан от звездната болест като колегите си Доналд и Владимир, фесът натрапчиво ни учи на демокрация. Всички, които не споделят демократичните му виждания, са по затворите. В това число десетки хиляди учители и журналисти си почиват зад решетките само заради политическите си несъответствия с тирана. Такива екзотични плодове като опозиционни медии в Русия и Турция просто няма (не че в България ги има…). Доналд Дък обаче може само да мечтае за медийния комфорт на Вова Македонеца и Реджеп Анадолеца. Ееех, де да можеше да отстрани и той всички несъгласни с него.
Иначе и тримата симпатяги изказаха трогателни думи на съчувствие и възмущение след поредния терористичен акт. Манчестър, Лондон, Париж, Брюксел, Петербург, Истанбул… Стадиони, театри, гари, влакове, ресторанти… Вече никъде не е безопасно. Терористите са навсякъде около нас. Избиват цивилни. Мъже, жени, деца, нищо неподозиращи и безпомощни хора, които никога и с нищо не са навредили на талибаните, на джихадистите или на когото и да било другиго. Непрекъснато се затягат мерките за сигурност, нарушават се основни права и свободи на гражданите. Подслушват се и се следят телефони, компютри, мисли, идеи… Едновременно със стягането на менгемето, което наистина води до сигурност, само че за самите управляващи, а не за гражданите, едновременно със задушаването се харчат милиарди. Нови и нови милиарди отиват пак за такива като Доналд Дък, Вова Макето, Реджеп Феса и приближените около тях. Има и още нещо. Нито един талибан не е чак толкова заблуден, че да посегне на спонсорите си.
Според Путя, бюджетът на Руската федерация е стъкмен за нива от 40 долара за барел нефт. Буквално преди няколко дни страните от ОПЕК, предвождани от любимите на САЩ Саудитска Арабия и Катар, фиксираха цените за следващите 9 месеца на 50-55 долара за барел. Очевидно е, че никой не желае да срине руската икономика. Санкции, пъчене, тупане в гърди, дрънкане на оръжия… Всичко е само театър за цивилните. Управляващите просто правят пари. Много пари, на гърбовете на собствените си граждани, които не само, че са улисани в оцеляването си, но и са принудени да доверят живота си на тези, които правят пари. Цинично, но ефективно. И най-вече доходно.
Глобалната алчност е и причината в роден Абсурдистан да са на власт все изроди. Послушни отрепки, които са получили лиценз да ограбват собствения си народ. Народ, който все се дели на русофили, русофоби, американофили – фоби, на бесепари, на гербаджии, на седесари, депесари… Докато делението продължава, докопалите се до властта паразити изсмукват и последните капки кръв на същия тоя разделен Народ. Уродите, които ни ограбват, са обединени помежду си, но ние се мразим и с това им помагаме още повече.
Звучи утопично, но пък е красиво. Я си представете, че всички фили и фоби в България се обединим и насочим общата си омраза към тези, които я заслужават, към ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Дали няма да живеем по-добре?
Ивайло Зартов,
26 май 2017г.
