Призив, който се разпространява в социалната мрежа Фейсбук:
„Мъже! На помощ!
Спешно е нужна мъжка ръка в закрила на добър стопанин в Несебърско. Vihren Nikolaev Mihaylov утре пътува натам, за да защити човека от набезите на мръсници, които го пребиха, а в момента морят бика на стадото му – на 2-ри са го проболи за 53-ти път. Всеки ден, малко по малко, само и само да се откаже, да се стопи стадото му и той да напусне пасищата, за да могат местни дерибеи да се ползват от тях, без дори да имат животни.
Човекът се нуждае от ПРИЯТЕЛСКА ТВЪРДА РЪКА сега!
(Спал е общо няколко часа за 20 дни.)
0895608887 – Атанас Стойков
02 825 99 24 – Вихрен Михайлов
Тук е цялата информация: https://tinyurl.com/NESEBAR„
А ето и част от съдържанието на цитираната в призива публикация, която съдържа тревожната изповед на отчаян животновъд в Несебърско – Атанас Стойков. Според тази изповед, човекът се е оказал сам, без защита от полиция, прокуратура, областен управител… Възможно ли е наистина да се случва това в една уж нали европейска държава, и ако е възможно, ще стигне ли солидарността на някои обикновени граждани на страната, за да се пребори той с местната мафия? „Дори след обаждане на 112, от полицията не идват да регистрират нападенията, не се търсят улики, не се събират доказателства. Съответно нищо не се подава към прокуратурата и от там ми заявяват, че нямат данни за подобни престъпления!!!“ – казва Стойков.
„В продължение на повече от месец група от четири лица се опитва да ме изгони от фермата ми, като с нечувана дързост и жестокост осакатява отглежданите от мен селскостопански животни. Прободоха с остри шила по няколко пъти във вратовете три бика и една крава. Кравата има вече девет прободни рани, а разплодният бик на стадото – много добро чистопородно животно – за един месец бе прободен цели 38 пъти!!!
Пробождат ги в ребрата, стомаха, врата и гърдите. По този начин са им увредили почти всички вътрешни органи. Бикът и кравата бяха прободени и в основата на езика, след което се получиха ужасни отоци, от които животните дълго време не можеха да се хранят. Бикът ми за този един месец от най-красивото и здраво животно се превърна в жив труп. Загуби половината от теглото си, престана да се храни, козината му се сипе по земята, постоянно лежи и много трудно се придвижва. Звъня почти всеки ден на 112, уведомил съм по компетентност всички: полиция, прокуратура, областен управител, омбудсман, звъня на вестници и телевизия…. но, като изключим ветеринарните, които моментално реагираха, констатираха и описаха множеството прободни рани, от полиция и прокуратура абсолютно никой нищо не прави!
Пробожданията си продължават безнаказано. Бикът ми се пробожда от един до три пъти всеки ден и независимо, че според закона това е криминално деяние и се квалифицира като особена жестокост, досега не са ограничили по никакъв начин достъпа на тези лица до животните ми.
И въпреки десетината срещи, при които на всички съм обяснявал какъв е проблемът, смея да заявя, че досега абсолютно нищо не се предприема.
Дори след обаждане на 112, от полицията не идват да регистрират нападенията, не се търсят улики, не се събират доказателства. Съответно нищо не се подава към прокуратурата и от там ми заявяват, че нямат данни за подобни престъпления!!!….
И ме отпратиха. Без дори да ме приемат и да погледнат многото снимки с ужасните наранявания.
Принудих се да пиша дори до главния прокурор, а там реагираха много бързо. Но, за съжаление, върнаха сигнала ми отново в прокуратура Несебър.
За съжаление, отново глас в пустиня, и нищо, нищо не се случва! Вчера прободоха бика ми!.. Днес прободоха моя бик отново! Цял ден съм стоял до него, за да го пазя да не го прободат, но така и не можах да го опазя ! И сега гледам как отново кръвта му тече. Вече губя и последна надежда, че ще успея да му помогна. Няма вече и на кого да се обадя! За съжаление, този бик е осъден да умре въпреки усилията, които полагам да привлека нечие внимание, най- накрая ще бъде доубит от насилниците си по този жесток и мъчителен начин пред очите на всички, които бездействат, но получават заплати, за да не се случват такива зверства.
Моля Ви, помогнете !
Вие сте последна надежда на това животно да живее !
Ще се опитам съвсем накратко да опиша същността на проблема.
От 27 години отглеждаме крави като за това наемаме пасища от община Несебър. Проблемите ми започнаха, когато започнаха да изплащат държавни субсидии не според броя на отглежданите селскостопански животни, а на площ собствени пасища, които притежавате или сте наели .
Така че в един момент се появиха един куп фирми със знайни и незнайни заслуги към община Несебър, които успяха да се сдобият с хиляди декари общински пасища, независимо че не отглеждат нито едно животно. При това за по един лев на декар, докато всички животновъди заплащат минимум по шест лева на декар!
И в един момент се оказа, че през 2013 г. по всичките пасища, които ползвах, бяха набити маркировъчни колчета, независимо че имах подписан договор с община Несебър, валиден още две години -до май 2015-а.
Отправих няколко писма до отдел Общинска собственост , с молба да получа информация дали има сключени договори с други лица или фирми за същите площи, на които се намира фермата ми, а също така да бъдат уточнени границите на идеалните части, за които имам сключен договор и реално ползвам. Отговорът бе, че няма сключени договори с трети лица, а информация за границите на ползваните от мен идеални части от пасищата упорито многократно ми бе отказвана.
Много по- късно едва чрез съда успях да получа тази така секретна информация и се оказа, че все пак община Несебър е сключила договори за същите пасища и с още две фирми. Едната се занимава със сафарита в Африка, а другата съвсем случайно се оказа на виден общински съветник, от който пряко зависи кои какви пасища ще получи. Междувременно в следствие на двата подписани договора от Община Несебър за едни и същи площи, аз загубих полагащите ми се по закон помощи.
А служителите от Общинска собственост Несебър, за да могат да освободят няколко хиляди декара пасища за шефа си в нарушение на закона, отказаха да преподпишат договора ми, въпреки че имам вече 40 крави.
А за да могат окончателно да ме изгонят от фермата ми, актуваха като водопойна зона пасищата, които повече от десет години ползваме и с цената на огромни средства сме почиствали.
[…]
Практика е да пребиват или тровят бременни крави, докато абортират. Затова съм принуден да държа по цял месец затворени бременните крави, за да ги опазя, докато се отелят.
Нанесоха жесток побой на единия от биковете ми и докато отида за лекарства, час по- късно пребиха и една млада юница, като в следствие на жестоките удари по главата бяха строшили по един рог и на двете животинки.
Аз самият почти ежедневно при всяко тяхно преминаване през фермата ми съм заплашван, че ще ме палят, убиват, дерат, че едно живо животно няма да остане, и че ако не оттегля жалбата си срещу Петко за побоя, лично Христо Димитров щял да ме гръмне. За заплахите неколкократно съм сезирал прокуратурата
Но всичко това явно им се е сторило много бавно и решиха да ме принудят да се откажа окончателно. За да не си играят да тровят една по една кравите ми, са решили да убият разплодният бик на стадото ми! Разкошно животно чисто породен Абърдин Ангус, които ми направи страхотни малки кравички.
Няма бик – няма теленца! И тъй като и пари за пасища няма да получа, защото нямам и теленца, въпрос на време е да се откажа!“
