Докладът е изготвен през януари 2011 година от Институт за развитие на публичната среда по проект, реализиран с подкрепата на Балканския тръст за демокрация и засяга процеса по приемане на нови изборни правила в България и специално Изборният кодекс обнародван в Държавен вестник бр. 9 от 28. 01. 2011 г. и в сила от същата дата.
Докладът на института има следните главни части:
Въведение
1 етап: Временна анкетна комисия
2 етап: Временна парламентарна комисия
3 етап: Разглеждане и приемане на проекта на Изборен кодекс от НС
Ключови гласувания и дебати по важни текстове от Изборния кодекс
Позиции и предложения на НПО
Президентското вето
Медиите за Изборния кодекс
Приложения
Няколко извадки от доклада:
Кодексът не решава редица въпроси:
· Провеждането на Избори за Велико народно събрание;
· Няма ново райониране на страната, така че МИР-овете да имат сравнително изравнен брой на избирателите;
· Няма район „чужбина”, а от там гласовете са за 9 мандата на последните парламентарни избори;
· Българите в чужбина няма да могат да използват преференции, което не ги прави равнопоставени с останалите избиратели;
· Методиката за определяне на резултатите от гласуването пак не е включена в кодекса, а ЦИК ще я утвърждава за всеки отделен избор;
· Няма постоянна изборна администрация;
· ЦИК не конструирана на паритетен принцип, а е доминирана политически от мнозинството, това не е добър подход, защото имаме примери какво предизвика упражняваният политически натиск в ЦИК при регистрацията на Синята коалиция на изборите през 2009 г.;
· Няма активна регистрация или друг действащ механизъм за актуализиране на избирателните списъци, въвеждане и поддържане на актуален регистър на избирателите
При президентските и местните избори през 2011 г. ще има експериментално гласуване по Интернет. Експерименталното гласуване ще се проведе за президентските избори в до пет избирателни секции в страната и до пет извън страната. След регистрация на избирателя за гласуване чрез интернет той ще получи от ЦИК парола не по-късно от седем дни преди вота. Гласуването по електронен път е лично и започва не по-късно от пет дни преди изборния ден и приключва 48 часа преди него. Избирателят може да променя своя вот чрез повторно гласуване, но в предвидения срок за гласуване по Интернет. Избирателят, заявил, че ще гласува по електронен път, може да направи това и в избирателна секция по постоянен адрес след представяне на документ за самоличност и на получената парола. Избирателните секции трябва да са оборудвани с компютър, свързан с Централната избирателна комисия.
Избирателни секции в чужбина ще се откриват и извън дипломатическите ни представителства при спазването на законодателството на съответната страна. Български гражданин зад граница, който желае да гласува ще трябва да заяви това не по-късно от 25 дни преди изборния ден в писмена форма, чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до дипломатическо представителство в съответната държава. Секции ще се разкриват при наличие на не по- малко от 100 заявления.
….
При президентските и местните избори през 2011 г. ще има експериментално гласуване по Интернет. Експерименталното гласуване ще се проведе за президентските избори в до пет избирателни секции в страната и до пет извън страната. След регистрация на избирателя за гласуване чрез интернет той ще получи от ЦИК парола не по-късно от седем дни преди вота. Гласуването по електронен път е лично и започва не по-късно от пет дни преди изборния ден и приключва 48 часа преди него. Избирателят може да променя своя вот чрез повторно гласуване, но в предвидения срок за гласуване по Интернет. Избирателят, заявил, че ще гласува по електронен път, може да направи това и в избирателна секция по постоянен адрес след представяне на документ за самоличност и на получената парола. Избирателните секции трябва да са оборудвани с компютър, свързан с Централната избирателна комисия.
Цитираме глава Позиции и предложения на НПО
Представители на организациите на българите живеещи в чужбина – НПО Френско-Български Форум и Българският информационен портал Eurochicago.com предоставиха на Временната комисия своите предложения за ново прерайониране на страната, създаване на район ”Чужбина”[1] и електронно гласуване по Интернет. „Гласуване без граници” изложиха пред Временната комисия идеите на представителите на българската диаспора на 23 март 2010 г. Българските емигранти от различни държави, организирани в новосформиращите се обществени съвети към посолствата, проведоха анкета сред основните политически сили за позициите относно гласуването в чужбина[2] и го преставиха в Интернет и пред българските медии.
Асоциация „Прозрачност без граници” предостави своето предложение за въвеждане на регинални преброителни центрове[3] в заседание на Временната комисия на 23 март 2010 г. и свои коментари и препоръки към проекта на Изборен кодекс между първо и второ четене( виж. Приложение)
Иститутът за модерна политика разпространи до медиите становище по проекта на Изборен кодекс[4].
Асоциацията на Българските градове и региони изрази своята позиция на несъгласие с предлаганите промени, засягащи избора на органи на местна власт на пресконференция. (Виж Приложение)
Националното сдружение на общините и Нацоналната асоциация на общинските съветници представиха своите позиции и становища в Комисията по правни въпроси между първо и второ четене( Виж приложение).
Институт за развитие на публичната среда внесе във временната комисия по изработване на кодекса предложения за промени в принципите и правилата за провеждане на местни избори [5] и коментари и предложения към законопроекта между първо и второ четене[6], в комисията по правни въпроси. През целия процес на поготовка и приемане на кодекса Институт за развитие на публичната среда поддържа сайта http://www.izborenkodeks.com, който разпространява информация за това какво се случва с проекта на Изборен кодекс, публикуваше екпертни анализи, стенограми от заседанията на комисията за изработване на изборния кодекс, комисията по правни въпроси и стенограмите от заседанията на парламента по приемане на кодекса. Единствено на този сайт заинтересоните можеха да се запознаят с различните редакции на проекта на Изборен кодекс и приносa на отделните парламентарните и извънпарламентарни партии към процеса. На сайта бяха публикувани всички позиции и предложения на НПО, свързани с Изборния кодекс. Бе отразено и становището на Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа ( неогласено от парламентарното мнозинство) за необходимостта от консултиране на проекта на Изборен кодекс с Венецианската комисия в частта, засягаща начина на избиране на кметове и общински съветници, която буди тревогата у представителите на Съвета на Европа.
Институтът водеше активна застъпническа кампания, разясняваща принципите на честният и свободен изборен процес и представяща пред обществово дефицитите в проекта на изборен кодекс. Анализи, позиции и интервюта с представители на института публикуваха в електронната медия Mediapool.bg, вестник ”Дневник”, списание ”Правен свят” и други медии. След приемането на кодекса на първо четене, Институтът организира дебат ”Изборният кодекс — статуквото срещу необходимистта от промяна“, в който взеха участие парламентаристи, преставители на академичната общност, представители на различни политически партии и НПО – изразените позиции бяха отразени от всички водещи печатни и електронни медии в България.
Застъпническата кампания повлия върху промяната на текстове от Изборния кодекс, свързани с финансирането на предизборните кампании – намаляване в пъти на прага на даренията в брой; контрола и отчитане на дарения – деклариране на безвъзмедното използване на стоки и услуги в предизборната кампания, въвеждане на единен електронен регистър на даренията, достъпен в Интернет и др.; намаляване на преференциалния праг за избор на народни представители и представители в Европейския парламент; намаляването на броя на необходимите подписи за регистрация на независими кандидати за народни представители.
[1] http://www.izborenkodeks.com/analysis/view-5
[2] https://www.eurochicago.com/2010/08/12-polititcheski-partii-otgovaryat/
[3] http://www.izborenkodeks.com/suggestion/
[4] http://www.izborenkodeks.com/analysis/view-29
[5] http://www.izborenkodeks.com/suggestion/
[6] http://www.izborenkodeks.com/analysis/view-32
––––-
И накрая цитираме главата за медийното отразяване: Медиите за Изборния кодекс
Медийното отразяване на работата върху Изборния кодекс през целия период от началото на 2010 г., когато се създаде Временната комисия, до окончателното гласуване на закона на второ четене в пленарна зала бе изцяло новинарско. Медиите добросъвестно предаваха репортажи от събитията – заседанията на Временната комисия, а после – на правната комисия на парламента, организираните по темата кръгли маси, изявления на участници в процеса и наблюдатели. Но отразяването спираше до фактите и изявленията, през цялото време дебатът в пресата се водеше задочно през изказванията на един или друг участник в процеса, без самите медии да провокират такъв по отделни теми или по цялостната работа върху проекта. Пресата спорадично информираше за отделни проблемни теми – като уседналостта, правомощията на ЦИК, партийната регистрация, възможностите за преференциално гласуване, ограничаването на прекия избор за районни кметове и кметове на малки населени места и т. н., доколкото тези теми изникваха в един или друг момент в дебатите в комисиите или пленарна зала или бяха повдигани в публични изявления на участници в процеса. Никоя медия обаче не се фокусира върху една или няколко от тези теми със самостоятелни анализи и експертни оценки. Никоя медия не извади темата за Изборния кодекс в самостоятелна рубрика по времето, когато течеше работата по него.
Най-съществената последица от новинарското отразяване „на парче” работата по Изборния кодекс е в това, че на практика бе подценен един съществен проблем за качеството на законотвочерския процес, за начина, по който се работеше върху кодекса – върху липсата на прозрачност при работата на Временната комисия, която в началото провеждаше публични заседания, след това те бяха подменени със закрити заседания по работни групи, невъзможността да се стигне да консенсус по какъвто и да е въпрос в правната комисия и основната причина за това – втвърдяването на позициите на ГЕРБ и „Атака”, абсурдно скъсените срокове за предложения за второ четене, внесените в последния момент предложения от независими депутати, които пререшават основни позиции в законопроекта – очевидно съгласувано с управляващите и радушно приети от тях. Всички тези симптоми за нездрава политическа обстановка около приемането на кодекса бяха избягнати от основните медии или отразени само в контекста на възраженията на опозицията срещу използваните методи. Подмината бе и истеричната работа в правната комисия преди второто четене. Дори и ударното гласуване на проекта на второ четене на 10-12-часови заседания, продължаващи почти до полунощ, бе отразено по-скоро като парадокс, ексцентричност на мнозинството, но не и като недопустимо парламентарно извиване на ръцете от страна на управляващите. В публикациите имаше ирония, но не и упрек.
На финала практически всички медии, без изключение, отразиха с подробности онази част от последното пленарно заседание по гласуване на кодекса, когато председателката на правната комисия Искра Фидосова получи огромен букет цветя от своите съпартийци, а основната й опонентка от опозицията Мая Манолова се сдоби с подарък от колегите си от ГЕРБ – куфарче и чадър с мотив на пчеличката Мая. Това хрумване на ГЕРБ захрани стотици публикации и анализи в интернет, подробно бе описана марката на куфарчета – „Самсонайт”, цената, как двама депутати от ГЕРБ го издирили чак в Пловдив, защото в София този артикул се бил свършил, какво казала г-жа Манолова по повод подаръка и т. н. В някои медии отразяването на последния парламентарен ден по приемането на Изборния кодекс почти се изчерпва с тази случка, на много места тази „новина” е изведена в заглавие.
Обяснението е познато и еднозначно – точно такива сюжети се радват на читателски интерес, а не материята на кодекса или процедурата по неговото изработване. Проблемът отново опира до една от същностните дилеми през българските медии – доколко да са обществени и доколко – пазарни.
От друга страна обаче, самата опозиция не даде повод на медиите да разгърнат темата за законотворческите похвати на мнозинството, доколкото не направи сериозен опит да ги дискредитира публично.
“Споровете по темите – колко дълъг може да бъде срокът за „уседналостта“ и как да се избират кметовете на малките населени места, са много удобни за политическия театър. Но те нямат нищо общо с радикалната реформа на изборното законодателство, която чакаме вече десетилетие. Толкова могат българските законотворци.” Това е поантата, която в. „24 часа” вади от статия на политолога Румяна Коларова в броя от 4 януари 2011 г. по темата за Изборния кодекс.
За съжаление тази поанта остана неразработена в медиите.
Медиите не припознаха в него едно от основните политически събития на 2010 г., макар че един столичен ежедневник цитира определението за Избирателния кодекс като „Мерцедеса на политическата система”. Може би затова в медийното отразяване като цяло липсваше не само анализ на процеса на правене на кодекса, но и каквато и да е съпоставка и съдържателен дебат за цялостната визия на различните политически сили за реформата в изборното законодателство, за плюсовете и минусите, близките и по-далечни перспективи.
Целият доклад може да бъде изтеглен от тук – линк на сайта http://izborenkodeks.com/
