Издателство „Бяло братство” и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София организират среща на последователи и почитатели на Петър Дънов на Петровден, 29 юни. Събитието ще започне в 17.30 часа местно време в Централното фоайе на Националната библиотека.
Събитието във Фейсбук – ТУК
Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство“ и окултизъм. Учението е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание.
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. в с. Хадърча, Варненско. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев, български възрожденски поборник за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски е първият български свещеник във Варна.
Петър Дънов учи в българско училище в село Хадърча, а след Освобождението завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. През 1886 г. завършва американско методистко училище в Свищов. През 1888 г. заминава за САЩ и се записва за студент в Методистката теологическа семинария Дрю в Медисън, щата Ню Джърси, която завършва през 1892 г. Същата година се записва в в Теологическия факултет на Бостънския университет, където по-късно защитава дипломна работа на тема „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“. Дипломира през 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.
През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието“, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.
През 1897 г. Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“, в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига“ (1906) и обществото „Всемирно бяло братство“ (1918), а последователите на Дънов започват да го наричат „Учителя“. Според тяхното гледище, след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в публикации едва в началото на 30-те години на миналия век.
Според някои източници, етимологията на името „Беинса Дуно“ е със санскритски корени и според интерпретация може да се преведе като „Този, който носи доброто чрез слово“. Според други интерпретации на негови последователи, името е с корени в така наречения ватански език, който според Дънов е първичният протоезик на човечеството.
Различните аспекти в учението на Петър Дънов са изложени и развити в около 4 000 негови проповеди, изнасяни в периода 1914 – 1944 г. Публикувани са в няколко многотомни поредици: лекции пред Общ окултен клас, лекции пред Специален окултен клас, неделни беседи, съборни беседи, утринни слова и други. /Уикипедия/