По повод изказването на директора на Гимназия Босилеград Антон Тончев от 07.06.2017 г. по ТВ „Инфо-КОДАЛ“ и обвиненията, които той отправи срещу Демократичния съюз на българите, издаваме следното съобщение:
Изказването на г-н Тончев е продължение от общата кампания, която започна още през февруари с антибългарското изказване на премиера Александър Вучич по повод отбелязването на 100 годишнината от Топлишкото въстание, скандалният бойкот на вицепрезидента на Р. България г-жа Илияна Йотова от страна на кмета Владимир Захариев, отнемането на паметната плоча на жертвите от Босилеградският погром и канонизирането на т.нар. „Сурдулишки мъченици“ от страна на Светия архиерейски събор на Сръбската православна църква.
Това изказване е пресметнато да минира усилията на опозиционно настроените хора и партии в Босилеград да се обединят срещу сегашното пагубно за Босилеград управление на Владимир Захариев.
В началото на предаването, г-н Тончев си прочете автобиографията, в която се опита да се представи като образец на безгрешен светец и си позволи да чете лекции за морал на простосмъртните, като не пощади и техните мъртви предци.
С тази цел той си беше изчистил житието от всички грехове, от които всеки обикновен християнин би се срамувал до края на живота си, и даже призова на помощ и своите „безгрешни“ предци отпреди шест поколения!
Обидите и квалификаците, които той изрече за наша сметка, ни дават основание и право да му отговорим подобаващо и да допълним автобиографията му като му припомним за едни нарочно изпуснати подробности.
По време на неговото следване в България един наш сънародник е бил осъден на четири години затвор за шпионаж в полза на друга държава в монтирано дело, в което Антон Тончев е един от свидетелите. Когато потърпевшият преди няколко години е поднел иск за реабилитация, г-н Тончев под клетва е заявил, че не го познава и нищо не си спомня! Ако той е позабравил за това, ние разполагаме с документи, с които можем да му помогнем да си припомни за този случай.
По време на неговото 14-годишно управление на Гимназията в Босилеград, той като директор незаконно уволни двама негови преподаватели, които впоследствие осъдиха Гимназията и него като отговорно лице с баснословни глоби, заради които банковата сметка на Гимназията беше запорирана, а на преподавателите им бяха удържани заплатите. Надяваме се, че той като „съвестен“ гражданин от собствената си заплата ще върне на Гимназията щетите, причинени от неговата несъвестна работа.
След падането на режима на Милошевич, в навечерието на демократичните промени, Антон Тончев беше кандидат за кмет на Босилеград от групата на престъпната Югославска левица на Мира Маркович. По стечение на обстоятелствата, аз бях човекът, който помогна да се провали кандидатурата му за кмет на Босилеград.
Тия факти са съвсем достатъчни, за да ни покажат, че Антон Тончев съвсем не е такъв, за какъвто се представя, а още по-малко може да бъде пример за подражание.
Що се отнася за клеветите му към Демократичния съюз на българите, той днес може да говори само за вредите, които той и неговите съпартийци чрез СПС и ЮЛ са нанесли на ДСБ, но не и да ни дава съвети по вътрешнопартийни въпроси.
Ако наистина съвестта му е проработила, можеше да ни разкаже, примерно, какво е правил той по времето, когато Общинският съвет на Съюза на комунистите в Босилеград бе взел решение да подаде иск до прокуратурата Демократичния съюз на българите в Югославия да бъде забранен и изтрит от регистъра на политическите партии? Лицата, за които той твърди, че били напуснали или били изгонени от ДСБ, би трябвало или да дадат пълномощно на Антон Тончев да говори от техно име, или самите те да застанат пред екран и да разкажат защо са напуснали ДСБ.
Що се отнася за клеветите на Тончев, че пет-шест души били злоупотребили ДСБ за „лични“ интереси и цели, отговорно твърдим, че в своята 26-годишна трудна и тежка борба за правата и интересите на българите в Югославия, ДСБ никога не е получавал никакви пари от Сърбия, България или от чужбина, за разлика от директора на Гимназията в Босилеград, който сам си признава, че е получавал значителни суми от Държавната агенция за българите в чужбина и от Фондация „Българска памет“. Средствата, които е получавал от сръбската държава като преподавател и директор на Гимназията, за да провежда обучението на сръбски език, също не са малко.
Членството в ДСБ не е място за постигане на лични интереси и ползи, защото ние никога не не сме били в ситуация да раздаваме директорски места и обществени поръчки. Членството в ДСБ е място, където с цената на лични страдания, лишения и рискове се отстояват правата и интересите на българите в Западните покрайнини от вековната сръбска асимилационна политика, която доведе малцинството до катастрофа. Това могат да го правят само хора на честта и дълга, а не мижитурки, които заради директорски постове и други матерални изгоди нанесоха непоправима вреда на българското малцинство.
Като пряк участник и дългогодишен проводник на образованието на сръбски език в Босилеград, като директор, който и сега се срамува да говори на български език пред своите съграждани по „Инфо-кодал“, Антон Тончев трябва да поеме личната си отговорност за цялата си обществена и професионална дейност и катастрофата, която благодарение на тази политика сполетя българите в Босилеград, или поне да престане да се занимава с подривна дейност срещу българските организации в Босилеград.
Председател на ДСБ
Драголюб Иванчов
Антон Тончев е едно долно сръбско мекере и предател на българщината, радетел на сърбизацията на българския народ в Западните покрайнини. За това е назначен от сръбските варвари за директор, понеже не може да работи нищо друго.Както казва Апостолът на Свободата в предсмъртното си писмо – Наказанието за такива хора е смърт, смърт и пак смърт!