Георги Харизанов, Misal.bg
Социалната справедливост: Понятие, възникнало във векове назад, и определящо връзката индивид – общество. В която връзка да се определи балансът между изпълнението от страна на индивида на неговите социални роля и задължения, и предоставянето от страна на обществото на базовите ползи от взаимодействието и обединението на индивидите.
Като всяка толкова обща и мащабна дефиниция, социалната справедливост има много тълкувания и интерпретации, вариращи в отношението си към ролята на индивида и справедливото разпределение на благата, както и към овластяването и употребата на властта и силата.
Различните философи и политици са влагали различен смисъл и идеи в понятието „социална справедливост“. От 19-ти век насам социалната справедливост се превръща в една от основните теми на политическият разговор, като в края на 20-ти век е припозната като основна кауза от /основно леви/ трудови и работнически организации.
Базовото разбиране за социалната справедливост доскоро се изразяваше в свободата, равенството пред закона и равният достъп до базови придобивки на развитото общество, защитата на човешките права.
В днешни дни обаче социалната справедливост се свързва основно с три букви: SJW. Social Justice Warriors, или воин за социална справедливост, възниква като позитивно определение за активистите за права и свободи в края на 20-ти век. Днес обаче SJW е изцяло негативен етикет, лепен на прогресивните борци за феминизъм, граждански права, мултикултурализъм, сексуална еволюция и политики, касаещи идентичността.
Типичните съвременни SJW са предимно прогресивни активисти, обикновено подкрепящи модерните западни комунисти като Бърни Сандърс и Джереми Корбин, като често тези активисти, противно на хипарския си стил и миролюбиво излъчване, са изключително агресивни и нетолерантни в борбата си.
За какво, обаче, се борят и къде остава справедливостта? Основната, истинската, а не социалната?
За феминизъм? Времената на суфражетките отдавна отминаха, а в западните общества жените имат всички права и свободи, които имат и мъжете. Битката за равно заплащане например катастрофира в момента, в който се извадят данните за трудовия стаж и прекъсването в развитието и квалификацията на жените спрямо мъжете, но пък доведе до комичната ситуация жените да получават същите наградни фондове в турнирите от Големия Шлем като мъжете. Независимо от факта, че мъжете играят формат 3 от 5 сета, а жените – 2 от 3. Тоест жените полагат 2/3 от усилията на мъжете, а получават същите пари. Справедливост, казвате?
Граждански права? Кои граждански права, които са потъпкани и нарушени в западния свят, ви идват първо на ум? На мен никои. Но се сещам за поредица от абсурдни политики в последните години, които са заслуга на SJW и присъдружните им организации за защита на човешките права. Като например скорошният казус в Канада, където арабският терорист Омар Кадр, убил с граната американски войник и ослепил друг, осъди канадското правителство за 10.5 милиона долара обезщетение, защото е позволило /и заговорничело според терориста/ на американските служби да го задържат и откарат в Гуантанамо, където според негови твърдения е разпитван с методи, нарушаващи правата му. За обезщетение на ослепения войник и на семейството на жертвата на терора никъде не се споменава. А самият Омар Кадр излиза от затвора след година. Справедливост, казвате?
Мултикултурализъм? Изумителната упоритост на либералните елити да натрапят на обществото противоестественият модел на мултикултурализма успя за отрицателно време да убеди огромното мнозинство от хората в абсурдността на тази сбъркана концепция. Концепция, при която сформирането на „ноу-гоу“ зони е естествен резултат от лицемерната толерантност към малцинствата и тяхното желание да живеят изолирани в своята общност, по своите правила и съобразно своите традиции. В станалото известно с бунтовете и масовите безредици шведско предградие на Стокхолм, Рьонкеби, известно и като „малкото Могадишу“, месец преди бунтовете полицаите отказваха да влязат като охрана на телевизионен екип в карето блокове, населено с емигранти, за да не ги предизвикват и да не събуждат агресия. Справедливост, казвате?
Сексуалните права и правото на идентичност? Интересна тема, особено в частта си с прокламираните от SJW активистите 37 пола на човека /странно, особено на фона на ЛГБТ движението, където самата буква Б, от „би“, говори за добрите стари два пола – мъж и жена/. Битката им обаче се увенчава с нови и нови „успехи“, като например първият безполов гражданин на Канада – бебето Шерил Атли, което е оставено без пол в документите си по настояване на своя родител Кори Доти. А родителят Кори Доти е нон-байнъри транджендър същество, както само се определя. Гордо носейки мустаците, брадата, червилото и роклята си, Кори Доти настоява, че бебето Шерил трябва само да определи какво ще бъде, мъж или жена, без да е принудено да живее в ограниченията на традиционните полове, докато само не направи своя избор. Справедливост, казвате?
Но, ще кажете, кой тогава ще се бори за правата ни, за справедливостта, за социалните ни придобивки, за продължаването на битката с неравенството?
Остава само да уточним кои права са нарушени, започвайки от феминизма например. И да посочим модел за функционирането на обществата, по-добър от сегашния. При който работещият капитализъм, свободата, неприкосновената частна собственост, равенството пред закона и свободният пазар са базови ценности и придобивки на развитите съвременни общества, по които така или иначе има пълен консенсус сред мнозинството от образовани и работещи граждани.
Защото избирането на „role model“ и битката със статуквото са лесна задача. Винаги ще има хора като Ал Гор, Майкъл Мур и Бърни Сандърс – борци за зелени каузи, за равенство, справедливост и за разпределяне на благата, които обаче не са склонни да споделят личното си богатство и сред поредната среща с хипи активисти се прибират в многомилионните си имения. В които имения няма нито една слънчева клетка за добив на зелена енергия, но пък има много укрити данъци /Мур/, много милиони от участия в бордове на корпорации /Гор/ и странни банкови операции /Сандърс/.
Трудната задача е просто да работиш и да преследваш щастието си, без да вменяваш на обществото задължение да се грижи за теб, бягайки от своите лични отговорности.
Да бъдеш осъзнат индивид, който системно се труди и самоусъвършенства, в желанието си да е способен да бъде щастлив и да се грижи за себе си и ценните за него хора. Индивид, който спазва законите и правилата. Който счита за редно на всеки да се заплаща според труда и резултата, а не според пола. Който счита за редно пред закона всички да са равни, а не да има зони с организирано и толерирано от правителствата беззаконие. Който счита, че гражданските права са посочени в конституцията и законите и са гарантирани от тях, а не се измислят в активистки организации и не са резултат от обществения натиск на шумни малцинства. Който счита, че половете са два, а правото на всеки да се определи като нон-байнъри трансджендър същество е право на пълнолетните граждани, а не възможност за записване на новородено бебе като безполово същество. Който е наясно, че неравенството е естествено, и че затова той получава повече от някой, произвеждащ по-малко, както и, че някой произвеждащ по-скъп и търсен продукт получава още повече.
Ако споделяте тези виждания и ако сте склонен солидарно да дадете част от изработеното от вас на държавата, за да се погрижи държавата за вашата сигурност, за защитата на вашите права и собственост, както и за тези ваши съграждани, които са болни, слаби или временно затруднени не по своя вина, то социалната справедливост и борците за социална справедливост нямат с какво да ви бъдат полезни. Виж, определено могат да навредят, но примерите биха били твърде много за този скромен текст.
Защото трябва да сме пределно наясно, че ако милион души искат да платят по сто долара, за да гледат Брус Спрингстийн, то Брус Спрингстийн ще изкара сто милиона долара. И никаква социална политика и социална справедливост няма право да бръкне в джоба му и да преразпределя парите му към по-малко талантливите или откровено мързеливи негови сънародници.
И това, приятели, е справедливо.
Всичко друго е противоестествена измишльотина, която /каква изненада/ не е намерила своето успешно приложение в нито една държава на тази прекрасна планета.
А битката с тази фалшива война, отворена от левичарските аутсайдери на западните общества, е нещо, което считам за не по-малко важно от битката с всички останали радикални идотизми, застрашаващи единственият работещ обществен модел.
И единственият справедлив.
.
