Бог ≥ енергия ≥ светлина ≥ материя, или отново за хипотетичната природа на научните теории

Преди повече от тридесет години синът ми Владимир – тогава едва осемнадесетгодишен абитуриент, четейки „Айнщайн за начинаещи“, беше впечатлен от класическата формула

ε=m.c²,

където „Е“ означава „енергия“, „m“ – „маса“, а „с“ – „скорост“ (на светлината).

Вродената му логическа мисъл му подсказа, че щом енергията е равна на масата по скоростта на светлината, то би трябвало да е налице възможност за преобразуване на това равенство по начин, при който

m=ε/c²,

т.е. масата ще се равнява на енергията, разделена с квадрата на скоростта на светлината.

Поради огромната (съвременна) скорост на светлината (299 792 458 м/сек) обаче количеството маса в нейните носители (фотоните) ще се оказва нищожно малко; но ако по някакъв начин стане възможно да се забави (намали) до порядъка на милиметри в секунда или напълно да се спре, ще се стигне до преобразуване на светлината в материя…

…Което и се случи на практика преди по-малко от две десетилетия:

датската физичка проф. Лене Хау (Lene Vestergaard Hau) от Харвардския университет успя опитно да забави скоростта на светлината (1999), да я спре, превърне в материя и отново да преобразува същата материя в светлина (2001)!

Следвайки логическия модел на Владимир, ще можем да постулираме съответно, че

т.е. че скоростта (на светлината) е резултат от съотношението на енергията към материята – колкото по-голяма е енергията, толкова по-висока е скоростта, респективно по-малка е масата.

Съгласно Втория закон на термодинамиката всяка система, оставена без външно захранване с енергия, деградира. Това се отнася и до светлината: замерванията, правени от 1848 г. насам сочат, че е налице забавяне на нейната скорост (нещо като „умора на светлината“ – колкото по-дълго „пътува“ светлината, т.е. фотонът, толкова скоростта ѝ/му намалява).

Тук Айнщайн се оказва не съвсем точен, приемайки „с“ за константна, неизменяема във времето, величина. Екстраполацията в миналото ще предложи на преосмисляне и битуващото схващане за милиардите години съществуване на Вселената, за светлинните години разстояния между звездите, галактиките, галактическите клъстeри, и пр. материални структури (ако и доколкото такива съществуват и бъдат констатирани в бъдеще).

Ако приемем, че преди няколко хиляди години скоростта на светлината е била многократно по-висока, то огромните космически разстояния, хвърлящи в суеверен смут антропоцентричното ни съзнание, биха били покривани от нея за дни, часове, минути, а защо не – и мигновено?

Впрочем, последното предположение е вече потвърден от съвременната наука факт: феноменът на фотоните-близнаци, реагиращи по един и същи начин без оглед на разстоянията, които ги делят.

Предположението, че скоростта на светлината не е константна, а деградираща във времето величина, води до логичния извод за наличието на още по-могъща енергия, на която съответствува пък безкрайно малка маса, респ. материя – толкова малка, че е практически недоловима за измерване.

В резултат е налице вектор:

• огромна енергия (“E”)
• безкрайна скорост на светлината (“c+∞”),
• нищожна – до минус безкрайност – маса (“m–∞”).

„1. В начало Бог [AΩ]* сътвори Небето и Земята. (…)

3. И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.“

Ето как само в два стиха Светото Писание е закодирало Божията мъдрост на Сътворението. Творецът (Бог) на Вселената („Небето“) и на нашата специална планета („Земята“) е предоставил съответната информация („И Бог каза:“) за преобразуване на енергията в светлина, а част от последната – в материя („Да бъде светлина! И стана светлина“).

Напразно учените търсят да открият липсващата „тъмна материя“, оценявана няколко порядъка над известната маса на видимата Вселена. Тя просто не съществува. Или казано направо – не е материя, а е енергия. При това енергия, несравнима с нищо известно до момента в материалния свят.

В този аспект не е изключено и теорията за т.нар. „черни дупки“ да претърпи тотална промяна. Фактът на разполагането им в центровете на галактиките може да се окаже звеното, свързващо преобладаващата енергийна Вселена с поражданата от нея материална Вселена.

Т.е. феноменът „черна дупка“ може да е фактор, пораждащ, а не пояждащ звездна маса.

Тук векторът е обратен:

• огромна енергия (“E∞”),
• нищожна (но не нулева!) скорост на светлината “с-∞”,
• възникване на материя (“m”).

__________________________________

*AΩ – Алфа и Омега са първите букви в гръцката азбука, на която е записан Новият Завет, според който Исус Христос е „Алфа и Омега, Първият и Последният“ (Откровение 22:13).  
**Четвъртата дума в Стария Завет –    – се състои също от първата и последната буква на иврит Алеф и Тав (чете се отдясно наляво; не е преведена на нито един друг език).  Т.е., първият стих на Библията (Битие 1:1) всъщност гласи: „1. В начало Бог Син сътвори Небето и Земята“! (Това тълкуване е предоставено за първи път от Steven Kennard от Остин, Тексас).
*** Битие 1:3 И БОГ каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

12.08.2012 г.

Николай Гусев

–––––––

Postscriptum. A ето и оригиналния коментар на теолога-бакалавър (2007) на Vision International University  at Ramona, California:

”Годината беше 1985. Купих си от площад ”Славейков” книгата ”Айнщайн за начинаещи”.  Прочетох я и силно впечатление ми направи формулата Е=m.с².  Енергия, маса и скорост на квадрат.

По математика и физика не бях между най-изявените, но винаги съм имал усещането, че Творецът ми е дал способността да правя асоциации с наглед доста различни по характер и съдържание неща. Както и асоциативно мислене. Да направя връзка между мравка и ядрена подводница, които на пръв поглед не могат да имат нищо общо поради различната си  природа, за мен не е проблем.

През 1995 година се присъединих към Евангелска Църква и приех Бога в сърцето си. Един месец по-късно изпаднах в дълбока депресия, която трая пет години. Молейки се Богу и търсейки изход от ситуацията, призовавах Неговия мир и се задълбочавах в  Божието Слово – Библията.

Една сутрин попаднах на Първо Йоаново1:5б, и прочетох  ”(…) а Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина”. Това беше откровение, което преди не ми беше идвало на ум. Запитах се, а какво е светлината? Учените вече се бяха съгласили, че тя е едновременно и енергия, и вълна, и материя. Според стария учебник по физика светлината е насочено движение на фотони. Има движение, което показва, че има и скорост; а след като има скорост, движещият се в пространството обект има и тежест; а щом e налице тежест, значи е материален.

За обикновеното човешко око това е невидима материя, но според Библията ”видимото за човешките очи не стана от видими неща”  (Евреи 11:3). Още във Второзаконие 29:29 Бoг казва:  ”(…) Скритото принадлежи на Господа нашия Бoг, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни довека, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон”.

Още от малък съм се питал как всъщност Бог е сътворил материалния свят и въобще цялата материална Вселена. Нека да разгледаме нещата последователно.

Налице е огромна, колосална по мащабите си Вселена, където земното време по принцип не играе съществена роля. Земното  време важи за нас тук и сега, но не може да влияе по никакъв начин на безкрайността и вечността.

Имаме Творец, Който излъчва светлина 24 часа в денонощието от антропоцентрична гледна точка. Някои ще възразят, че Той излъчва духовна светлина. Но Божието Слово е универсално и следва да се разбира не само в духовен, но и в материален аспект – То е валидно за всички измерения.

Значи налице са пространство, светлина, скорост и енергия. За да се движи едно материално тяло, му е потребна енергия. Тя може да е преобразувана или придадена-изначална. Ако в земни условия се опитаме да приложим формулата на Айнщайн в обратна последователност, тоест Е:с²=m, няма да получим нищо, тъй като е необходим вакуум и космически студ от  -273С. Но ако успеем да пресъздадем космическите условия и да намалим скоростта на светлината до нула, то тя от нещо, което на пръв поглед е неосезаемо става oсезаемо и материално, може да се пипне.

Световноизвестният учен и професор по ядрена физика в Харвардския университет госпожа Лене Вестергаард Хау така намали скоростта на светлината. А още преди две хиляди години  апостол Павел в Послание до Евреите 11:3 е предусетил  ”(…) С вяра разбираме че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща”. Самият Иисус Христос казва: ”(…) Имам много неща да ви казвам, но ако ви ги кажа сега, не можете ги понесе  (…)”

Аз разбрах това от опит, когато изпаднах в депресия,  а в момента, в който получих Божия мир, излизайки от депресията попаднах в така наречения информационен поток. Четейки историята на Никола Тесла разбрах, че той също е влизал многократно в този поток и е черпил оттам  информация, за да направи великите си открития. Много от съвременниците му са го считали за луд или обладан от демони, но аз не мисля така, защото бях там и искам да предупредя онези, които се опитват да предизвикват изкуствено такова състояние, да не го правят.

Единственото, което можах да кажа, беше: ”- Mилост, Гocподи!  Прости ми, не искам повече!” По природа сме любопитни, ученолюбиви, искаме да знаем, но това е игра с огъня. А както е известно, не се дава огън в ръцете на младенци. Словото предупреждава във Филипяни 3:16  ”(…) Само нека имаме за правило да живеем според това, в което сме достигнали и същото да мъдруваме”.

Хората сме нетърпеливи, искаме всичко сега и веднага, но във Вселената има ред: ще ни бъде дадено да разберем много неща когато му дойде времето и нито секунда по-рано! Прочетете пророк Еремия 33:3:   ”Извикай към Mене и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш”.

В заключение ще кажа: четете внимателно Библията, молете се Святият Дух да ви води, и сравнявайте всяко получено откровение с  писаното Слово. Не твърдя за себе си, че съм открил или създал някаква теория за Сътворението, но поне не ми е попадала подобна информация за произхода на всичко материално. Все пак откриването на нови теории или закони е чисто и просто констатация на съществуващи факти, които Творецът е поставил преди вековете за доброто на творението. Нашата част е да пораснем и да се научим да ги разчитаме, за да бъдем полезни на себе си, на децата си и на бъдещите поколения. Прославяйки в смирение и святост нашия Създател!

Владимир Михайлов

07.07.2017 г.