Министерството на образованието и науката работи за въвеждане на дистанционно обучение по български език и литература, за да може повече наши деца в различни краища на света да научат родния си език. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в привественото си слово в първия ден от Десетата конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. На 26 юли в Аулата на Софийския университет се откри юбилейната конференция на Асоциацията.
„Днес имаме над 300 училища по света, в които на 3 март, 24 май и 15 септември се чува българският химн. Гласът на българските деца е доказателство за вашата успешна работа… Все повече хора ще искат да се върнат обратно в България и да знаят български език. Това поставя предизвикателства към нас да развиваме политиката“ – каза още Красимир Вълчев. Той изрази подкрепа и за усилията за признаване на българския език като матуритетен, особено в страните, където има големи наши общности.
Участниците в конференцията бяха поздравени от вицепрезидента Илияна Йотова; Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний; проф. Ренета Божанкова, зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“; проф. Анелия Клисарова, зам.-председател на парламентарната Комисия по образование и наука; Петър Харалампиев, председател на ДАБЧ; Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. Министърът на образованието Красимир Вълчев награди със специален почетен плакет д-р Ирина Ботева-Владикова, председател на АБУЧ.
Илияна Йотова изрази увереността си, че е наложително утвърждаването на българския език като матуритетен в страните, където живеят големи наши общности, и неговото приравняване към общата европейска езикова рамка. Г-жа Йотова подкрепи идеите за създаване на Институт за български език „Иван Вазов“ и на Национален комитет в подкрепа на Петицията на АБУЧ за признаване на българския език за матуритетен. „Не трябва просто да имаме вярата, че нашите деца ще се върнат тук, а да обединим усилията на всички институции българският език да стигне до тях и да работим упорито за това, да имаме подготвен и успешен модел и условия, с които да ги посрещнем“ – каза вицепрезидентът.
От тази есен по света ще отворят врати нови 44 български училища. 13 334 деца в 40 страни ще учат български език от новата учебна година – каза на откриването на конференцията зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева. Тя отличи с почетна грамота на министерството „Неофит Рилски“ учители от нашите училища по света. Министерството е осигурило за всяко наше училище зад граница красиви плакати с всички български гербове и химни, стана ясно още в първия ден на годишната конференция на Асоциацията.
На 26 юли в Аулата на Софийския университет бяха връчени и благодарствени грамоти на АБУЧ на учители и други съратници, допринесли за успешната работа на организацията и нашите училища зад граница. Сред отличените с грамота на АБУЧ бе и редакторът на нашето издание Мариана Христова.
В словото си при откриването на конференцията д-р Ирина Ботева-Владикова открои най-важните успехи на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тя каза, че АБУЧ е успяла да обедини българските училища и образователни центрове зад граница; да ангажира българската държава да включи в образователната си политика тези наши училища; да развива широка просветителска дейност за съхраняването, познаването и популяризирането на българския език, история, география, култура сред българите по света. Д-р Владикова каза още, че днес Асоциацията има над 220 членове – юридически и физически лица, които развиват дейност на шест контитента. Ирина Владикова акцентира в словото си и върху Петицията на АБУЧ за признаването на българския език като матуритетен в страните-членки на ЕС.
Днес и утре в Рилския манастир работата на Десетата юбилейна конференция на АБУЧ продължава. Докато върналите се в България от разни краища на света учители в българските училища провеждаха своите семинари в Рилската света обител, от трибуната на Народното събрание Тома Томов, журналист и народен представител в 44-тия парламент, прочете декларация в подкрепа на българските училища в чужбина. В нея той призова своите колеги да приветстват „една забележителна организация на храбреци, апостоли, както се изрази Западно и Средноевропейският митрополит Антоний – Асоциацията на българските училища в чужбина, която има за цел да пази националната идентичност и да обединява чрез образование българите, живеещи зад граница, може би най-силната, най-важната организация за запазването на нашия език.“ В декларацията, прочетена от парламентарната трибуна, освен за възрожденската роля на АБУЧ, се споменават и конкретни имена на български учители и основатели на Асоциацията като Снежина Мечева и Боянка Иванова.
Ето част от текста на декларацията, която в пълен обем може да се види тук.
„Една забележителна жена, г-жа Снежина Мечева, директор на българското училище „Иван Станчов“ към посолството ни в Лондон, личност, с която всяка нация може да се гордее, казва – “Oсъзнахме необходимостта децата да се обхващат възможно най-рано, защото първите години малките са попивковци и ако нямат допир до родния им език, те стават чужденци, а българският – неразпознаваем за тях. Стресиращо бе, че в училището идваха родители българи и двамата говорят на български у дома, но децата им, родени в Англия им отговарят на английски. Така става стопяването на България, претопяването на нацията. Това плашеше всички ни и ни даваше увереност, че срещу обезродяването трябва да се воюва. Заживяхме като Паисиевци и трябваше да работим като такива безотказно”.
И както често се случва при нас, когато създават Асоциацията на българските училища в чужбина, държавата не иска да води диалог с тях.
Тук искам да отбележа огромната роля на посланик Иван Станчов. Когато закриваха училищата към дипломатическите мисии, защото държавата нямала пари, този жив възрожденец, учител по благородство, възстановява училището и го отваря за всяко българско дете, което иска да учи езика и историята ни. Прави параклис в двора на посолството, прави читалище. Осигурява издръжката на училището изцяло чрез дарения. Става учител, покровител, ментор, съмишленик, довереник.
Интересно – Министерството на образованието отказва подкрепа. Не сте училища. Тогава Снежина Мечева отвръща – наричайте ни светилища!
Днес вече нещата, разбира се са различни. Имаме национална програма „Роден език и култура зад граница“. Имаме близо 400 училища по всички континенти. Но като се има предвид, че става дума за милиони българи, училищата трябва да нараснат многократно, както и средствата за тяхното подпомагане. В крайна сметка тези хора пишат историята на България извън България.
Искам да обърна вниманието ви на г-жа Боянка Иванова. Тя направи два изключителни форума на българските училища на най-високо ниво в Чикаго, а през тази година извърши едно от най-значимите дела за българския език в чужбина. По нейна и на колегите й от училище Джон Атанасов инициатива, бе осигурен най-висок статут за българския език в САЩ, щата Илинойс.“
.
