Мили европейски мъже, имате проблем. Знам, че сега някои от вас ще ми се разсърдят, други ще ме нарекат лисбийка, трети ще решат, че се отнася за други мъже. Но аз да си кажа.
Както вие сте биологично устроени да губите ума си от женската красота, когато я срещнете, така и ние сме биологично устроени да губим ума си от мъжкия характер, когато го срещнем. За вас са дупета, гърди (цици, както ги наричате по мъжки), крака и устни. За нас са смелост, сила, отговорност, грижа. Природата си го е измислила – как да съчетае здраве и сила.
Та. Напоследък на нас, жените, все по-рядко ни се случва да губим ума си. Ако бях само аз, нямаше хич да пиша този текст. Но почти всяка жена ще потвърди – това, което ни кара да губим ума си, все по-рядко се среща.
През последните 24 часа прочетох десетки писания на мъже, че атентатите били нормални за глобалистичните общества, че ислямските убийства на жени не били точно убийства в пълния смисъл, че груповото изнасилване на жена на европейски плаж от мигранти било новина от значение само за местното население, че на насилието трябвало да се отвръща с любов и т.н., и т.н.
А Домусчиев ни призовава да раждаме деца. Да раждаме деца на мъже, които утре ще се прегръщат с техните убийци?
Събудете се, мили европейски мъже, докато още ви има. И не, фон дьо тенът няма да реши този проблем.
Мая Живкова