.
Децата на България умират,
а ние пием сутрешно кафе,
дочитаме започнатата книга,
обичаме и ходим на море…
Децата на България умират,
а ние пак ли ще си замълчим?
Ще си налеем по една ракия
и към екрана гневно ще крещим!
Децата на България умират,
убийците живеят между нас,
а ние скръстваме ръце в молитва:
„Дано не дава Господ и на нас!“
Децата на България умират,
ний майките им как ще утешим?
Сърцата им изтръгнати пулсират…
за тях е черен утрешния ден…
Какъв народ сме и каква държава?
Аз бъдеще прекрасно не съзирам…
Ридаем тихо, свеждаме главата,
докато децата на България умират…
Елица Йорданова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Елица Йорданова е от Русе. Следвала е „Право“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, завършила е „Мениджмънт, икономика и право“ в Холандия, където живее от 2001 г. Омъжена с три деца. Постепенно осъзнава, че не юридическата, а социалната сфера е нейното призвание, и в момента работи като социален работник в Амстердам. Пише стихове от дете, така изразява най-добре себе си и това, което я вълнува. Елица създава център на Българската общност в Амстердам и в провинция Северна Холандия, и безвъзмездно споделя опита, който е изградила през годините, със своите сънародници. През 2013 г. заедно с Камелия Стефанова създават сдружение „Българско образование и култура“ и Първо българско училище „АБВ” в Амстердам, водени от желанието да дадат възможност на българските деца в Холандия да учат родния си език, да познават и да запазят корените си.
Стихотворението, публикувано тук, е провокирано от трагичната кончина на нейната племенничка Мелани Георгиева – едно невръстно дете в България, отишло си от този свят в началото на септември в реанимацията на „Пирогов“, след прехвърляне от една болница в друга, липса на диагноза, липса на информация от страна на лекарите, липса на разбиране и човешко отношение, след безкрайни опити и молби на родителите към този или онзи специалист, професор, доцент, републикански консултант. Редакционният екип на Еврочикаго изказва искрени съболезнования на Елица и на родителите на момиченцето.
Много жалко, но за съжаление това е облика на днешната медицина в България. А, в случая се отнася за малко дете, за което трябва да се прави невъзможното и всичко да дават от себе си лекарите, то е ясно, че бъдещето е в подрастващото поколение???!!! Липсата на информация между лекарите по случая говори, за липса на ангажираност, а да не говориме за хипократовата клета, която всеки от тях е положил, за да служи самоотвержено и безотказно на „хората“ без подбор на възраст, раса, възможност, пол и образование! Къде отидоха истинските лекари, които не гледат часовника си, дали им е изтекло работното дежурство и не биха се ангажирали със случай, който предполага неясно колко време за се диагностицира, по-добре „неговото“ име да не се споменава или свързва с неясен и заплетен случай, и как спят спокойно такива „призвани лекари“, как са спокойни да гледат близките си и дори собствените си деца, след като не са дали всичко от себе си, за да спасят едно дете, което утре може да се окаже неговото собствено в позицията на това безпомощно и обречено дете??? Какви са тези лекари,? Срамуват се да се обърнат за помощ към колеги?, за да не би някой друг да обере лаврите на успеха?, А, ако той е подплатен с „парично измерение“, което е всеобща практика и са лакоми, не им стигат регламентираните такси ами искат и още „лично“, и ако да не пееш много, защото въпросния лекар ще „загуби интерес“ към теб. Позволявам си да го коментирам, защото ежегодно се сблъскваме с подобни „парадокси“…….препоръчан ни е лекар в областта на мануалната терапия, последния се оказва в отпуск по майчинство, кани ни в частния си кабинет без да има право да практикува докато е в такъв отпуск, но….платено солидно минимум 10-15 дни и накрая същият този лекар ти забранява да идваш при него, не може да ти помогне, объркал лечение медикаментозно и те изплюва в нищото и без нищо и никакъв ангажимент?????? Нямам обяснение???