Генетично рушветчийство

Възможно ли е да е в кръвта ни? Нима наистина сме увредени до такава степен, че да възприемаме корупцията като нещо нормално, нещо, без което не можем? Факт е, че в България не само, че няма непоносимост към корумпираните чиновници, политици и магистрати, но дори се приема като част от доброто възпитание те да получават подаръци за труда си. Защо е така?

Благодарение на принудителната творческа командировка, не само имам много време за четене, но и ми попадат изключително интересни издания. Любопитно е да се надникне в личната кореспонденция и в дневниците на турските държавни служители по време на 500-годишното ни иго. Аги, бейове, паши и дори великите везири са считали рушветите за нещо напълно в реда на нещата. Един вид уважение от страна на просителя. Не са един или два случаите, в които турските чиновници са си записвали кой за какво е дошъл да ги моли и с колко се е отблагодарил за помощта им. Записките са водени със счетоводна педантичност и никъде не се забелязва и полъх от каквото и да било притеснение, че се извършва нещо нередно. Напротив, набива се на очи растежът на самооценката – тя е правопропорционална на размера на подкупа. И най-важното е, че няма нищо шито-покрито, всичко е явно, открито и честно, като при състезание на олимпийци или като търг с явно наддаване. Който даде повече, той ще получи услугата, сделката, стоката…

Чета, чета… и постепенно забравям, че става въпрос за събития отпреди 300-400 и повече години. Времето се размива, чалмите и шалварите се сменят с калпаци и потури. Само рушветите си остават стабилни, непоклатими и вечни. Всеки себеуважаващ се кмет очаква да го „уважиш“. Общинските съветници също са в поза на вечно готови да ги „почетеш“. Чантаджии и папкаджии в различни държавни агенции, комисии, управления, подкомисии, надкомисии и т.н., седят на пусия и те дебнат. Носиш ли им нещо? Без значение е какво ще поискаш, ще го получиш. Важното е да не си с празни ръце. Кафепийци с ранга на директор, зам.-министър и министър направо ти стават съдружници. Иначе твойта няма да я бъде. Отиваш в прокуратурата или в съда, и плащаш, за да получиш „правосъдие“. Тук обаче трябва да внимаваш. Някой друг може да плати повече и ще получи повече „правосъдие“.

Вървиш по спиралата нагоре. Вървиш и плащаш. По един или по друг начин, но винаги си плащаш, за да получиш това, което искаш. Дори не ти минава през ума, че може да си жив без да ги подкупваш разните им там аги, бейове, паши и велики везири. Ти ги „уважаваш“, а пък те всяка година създават нов антикорупционен закон. Ти непрекъснато ги „почиташ“ и те непрестанно се борят с корупцията. Раждат се все по-нови и все по-специализирани съдилища и прокуратури, КОНПИТА, ДАНСОВЕ, БГ ФАСУЛИ…

България била най-корумпираната страна в ЕС. Ами като не искат да приемат Турция, така ще е – ние ще водим хорото. Навикът бил втора природа. Хмм, че то при нас да получаваме и да даваме подкуп си ни е директно първа природа, че кое ли ни е втората? Както и да е. Науката генетика ще даде отговор на всички въпроси.

Ивайло Зартов,

5 септември 2017г.