Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, те величаем.
(Из Божествена литургия от свети Иоан Златоуст)
Днес Православната църква чества празника Рождество на Пресвета Богородица (Рождество Богородично). Народът нарича този голям Богородичен празник Малка Богородица, за разлика от Голямата Богородица на 15 август (28 август ст. стил), когато се отбелязва Успението на Пресветата Майка. Рождество Богородично е един от трите най-големи празници, посветени на Богородица, и е сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.
На празника Рождество Богородично се пее следната песен:
„Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.“
Пресветата Дева Мария се родила в галилейския град Назарет от праведните Иоаким и Анна. Йоаким бил от царския род на Давид, а Анна – от свещенически род – рода на Аарон. Те нямали деца и се молили на Бога за рожба.
Божият промисъл подготвил постепенно появяването на светата Дева Мария. В няколко поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка Иоаким и Анна се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.
Свещеното предание разказва, че веднъж, когато Иоким отишъл в планината, за да се помоли, Анна влязла в градината. На едно дърво тя видяла гнездо, а в него чуруликали малки пиленца. Тогава Анна със сълзи на очи отправила молитва към Господа да я зарадва с чедо и обещала, че като стане това, тя ще го посвети на Бога.
На един голям празник Иоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че бил недостоен като бездетен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.
Анна, като узнала причината за незавръщането му, разтъжена, също усилила молитвата си.
Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Иоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят.
Това той известил и на Анна и й казал да иде в Иерусалим и при „златните порти“ ще намери мъжа си, който известен ще я очаква. Отишла и точно там се срещнали и споделили радосттта от ангеловото известие. И на 8 септември пречистата Дева се родила на света.
Когато малката Мария навършила три години, според обещанието си родителите й тържествено я въвели в Йерусалимския храм. Те поставили малкото момиченце на първото стъпало пред храма, а то свободно и самичко изкачило всичките 15 стъпала. На входа на храма по Божие указание я посрещнал сам първосвещеникът и я въвел в най-свещеното място на храма – „Святая светих“.
След въвеждането й в храма родителите й се върнали в своя дом в Назарет. Не след дълго, на осемдесетгодишна възраст свети Иоаким умрял. Останала вдовица, света Анна напуснала Назарет и отишла в Йерусалим да бъде близо до своята Пресвета Дъщеря и продължила непрестанно да се моли в Божия храм. Две години след това предала душата си на Бога.
Названието „Богородица“ е утвърдено на Третия вселенски събор през ІV век. Оттогава започва и утвърждаването на почитането на Божията майка като пазителка на човешкия род и на майчинството.
На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.
.
