Дахер Дахер*, Trueaboutsyria.wordpress.com
Сигурно сте чували често англичаните да казват „Леопардът не може да смени петната си” , което е цитат от Библията, по-точно от книга на пророк Йеремия, който казва: „Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард – петната си?”. В български език това е останало като поговорка, която гласи: „Вълкът си мени козината, но нрава – не”.
А ако тази хубава поговорка я прехвърлим на сирийски терен, то тя ще е: „Има ли умерена опозиция в Сирия? Тя имената си мени, но нрава – не.”
И защо се нарича „умерена”, а не примерно светска или просто опозиция? Защо цялата опозиция е финансирана предимно от Турция, Катар и Саудитска Арабия? Защо няма нито един останал християнски, алауитски или друзки град на територията на опозицията? Защо на всяка педя земя, завладяна от т.нар. бунтовници се налага шериат, слагат табели от сорта на „Шиитите са врагове на исляма”, „Демокрацията е глупост”, както и табели със забрани на жените да излизат без никаб (т.е. само очите да им се виждат). Пеят се песни против християните (има десети клипове в youtube: видео 1, видео 2, видео 3, видео 4, видео 5). Само преди седмица (б.р. – тестът е написан през март т.г.), в град Джараблус, завладян от протурските клонове на Сирийската свободна армия, избухна масиран бунт, защото местното ръководство искаше да махне никабите. Ръководството бе моментално уволнено.
Защо повечето групи са ислямистки и слафистки, и носят имена като „Армия на исляма”, „Армия на муджахидините (муджахидин означава джихадисти на арабски), „Армия на сунитите”, „Султан Мурад” и прочие? Впрочем и трите споменати групи доскоро бяха част от Сирийската свободна армия, т.е. те са от „най-умерените”. Някой може ли да покаже разликата между умерените и неумерените? Една и съща идеология, едни и същи символи на знамената, обикновено с шахадата, написана на тях („Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк“), една и съща обществена прослойка, една и съща риторика, едни и същи лозунги, една и съща мода бради, едни и същи искания – шериат и ислямски закони.
На всички тези въпроси не получаваме отговори. Вместо това американската администрация обяснява, че не могла да раздели умерените от неумерените. А и как да ги разделят? Това е все едно от една каца вино да сипваш в различни бутилки, да им сложиш различни етикети и да претендираш, че те са различни брандове. Не е сериозно някой да заявява, че масов убиец и борец за свобода не могат да бъдат различени.
Крайно време е да се разбере, че в Сирия много ясно се обособиха две основни воюващи страни, ако изключим кюрдите. От едната страна е правителството, което успя да привлече всички светски маси и малцинствата, срещу маргинални групи, всичките до една свързани с Мюсюлманското братство и с уахабиско-салафиската идеология. На много няма да се хареса тази картина и мнозина не вярват в нея. Най-вече в западните медии, които години наред представяше сюрреалистична версия, която да е в тон с аспирациите на САЩ, Саудитска Арабия и Катар да сложат марионетка и да прекарат две тръби през Сирия. Но картата и фактите не лъжат. Те реално показват ситуацията и е огледало на това, което се случва. Всички големи градове (Дамаск, Алепо, Хама, Хомс, Латакия, Тартус), аристокрацията, бизнес средите са на страната на правителството. А в териториите на опозицията има само бради, шериат и забрадени жени. Без християни и без други неверници. Който не вярва, може да отида сам в област Идлеб и да провери. Там са „умерените”. Дори битката за Алепо бе съвсем показателна, въпреки бруталната пропаганда в различните медии. В западната проправителствена част живееха над 95% (1,5 млн.) от населението, а в източната се оказа, че са останали едва 100 хиляди души, 80 000 от които бяха държани като заложници от ал-Нусра и Ахрах ал-Шам, клоновете на ал-Каида.
Но нека се спрем сега на фактите. Финансирането и въоръжаването на бунтовническите групи се превърна в абсурден фарс, в трагикомедия и ако Шекспир беше жив, днес творбата му „Комедия от грешки” щеше да е посветена на „умерената опозиция”. Фронтът ал-Нусра се счита за клон на ал-Каида и е обявена от ООН за терористична група. Затова американският департамент усилно въоръжаваше до зъби групировки като прословутите главорези Нур ал-Дин ал-Занки, кръстена на селджукски управител, известен с това, че изпозаклал всички арменци. На 19-ти юли ал-Занки пускат видео, в което обезглавяват безмилостно 12-годишно момче, а говорителят на Департамента, Марк Тонър с пелтечене обясняваше, че това е отделен инцидент и индивидуална грешка. След освобождаването на Алепо бе разкрито, че същите членове на ал-Занки са екзекутирали стотици сирийски войници и тероризирали хиляди хора. Департаментът мълчи. Истината обаче излезе наяве. На 28-и януари ал-Занки официално се обедини с ал-Нусра, обявена за терористична дори от САЩ, и така бе основана нова група – „Тахрир ал-Шам”. Де факто се оказа, че САЩ са финансирали и въоръжили до зъби индиректно ал-Каида.
Към новоучредената формация от ал-Нусра се присъедини и „Джейш ал-Суна”, която също води началото си от Сирийската свободна армия (ССА). Бившият посланик на САЩ, Робърт Форд, остро критикуваше бомбардировките в Идлеб срещу „ал-Суна”, но по-късно започнаха да излизат множество доклади, че групата използва деца-войници, които получавали по 100 долара месечно от саудитския благодетел и ал-Махейсни, сега патрон на ал-Нусра. Сега същите ал-Суна вече официално също са към клона на ал-Каида.
На 27 февруари т.г., дори Първа дивизия на Сирийската свободна армия се присъедини към Ал-Нусра, която обяви сливането официално чрез съобщение, вече под новото име Тахрир ал-Шам. Това не е първото директно вливане на отряди на ССА към Ал-Нусра. На 5 октомври Втори централен батальон също се обедини с Ал-Нусра, тогава в разгара на битката за Алепо. Индиректното вливане става с групи като Лиуа Ахрар Сурия и прословутата Лиуа ал-Таухид, която бе една от първите групировки, появили се в Алепо, първо се обединиха кам Нур ал-Дин ал-Занки, а после всичките заедно се сляха с Ал-Нусра. Членовете на друг клон на ССА – Свободната армия на Идлеб, многократно се присъединяваха и отцепваха от Ал-Нусра, за последно на 25 януари т.г. (източник)
Терористичната група Ал-Нусра официално обявява обединяването на „Първа дивизия на ССА“ към нейните редици
И като споменахме „Джейш ал-Суна”, е редно да споменем и друга „умерена” група – „Катаеб ал-Фарук”, които действаха в Хомс и бяха част от Сирийската свободна армия (ССА). Помните ли онова видео, което през 2013-та се въртеше по мрежите, и в което бунтовник ядеше изтръгнатото сърце на сирийски войник? Това животинско престъпление бе извършено от командира на ал-Фарук, на име Абу Съкар. Тогава ССА обеща да направи разследване, но всичкото, което се случи, е групата да се разпръсне и да се обедини с различни формации, нейни членове постъпват в Движение Ал-Хизм, в „ал-Суна”, а през 2017 г. официално са част от Ахрар ал-Шам.
Така стигаме до споменатата Ахрар ал-Шам, вероятно най-голямата бунтовническа единица в Сирия. Въпреки, че Джон Кери на няколко пъти се изпусна, наричайки групата радикална и престъпна, към днешна дата тя не се счита като терористична организация. През май 2016 г. САЩ, Франция, Великобритания и Украйна блокираха предложението, внесено от Русия, в което Ахрар ал-Шам да се определи като терористична. Което е нечувано лицемерие, като се има предвид, че самият основател на групата Абу Халид ал-Сури е бивш член на Ал-Каида, пратен от Афганистан, лично от лидера й Ал-Зауахири, за да сдобрява ИДИЛ с Ал-Нусра, вследствие на което се появи Ахрар ал-Шам. Нещо повече, бившият лидер на групата, Абу Джабер Шейх, напусна и сега е лидер на новото формирование на Ал-Нусра, Тахрир ал-Шам.
„Ахрар“ официално отрича демокрацията, а уахабизмът/салафизъм/ е основната й идеология и е отговорна за масовите кланета на християните в Идлеб.
Пародията, наречена ССА, не спира дотук. Бившето й поразделение „Фастаким” се присъедини към Ахрар ал-Шам на 25 януари. Преди няколко дни се разбра, че и Ахрар ал-Шам, наред с други бунтовнически образувания като „Джейш ал-Изза“ и „Левантийски легион“, ще формират обща бойна единица, наречена „Джабхат Тахрир ал-Сурия“ (източник). „Джейш ал-Изза“ е групата, която тероризира от месеци моя град Махарде (понеже градът е християнски) и официално се въоръжава от САЩ, а как изглеждат, можете да видите в канала им в youtube . По-странното е, че Джейш ал-Изза си партнират с подразделението на ИДИЛ, Джунд ал-Акса, които вече бяха разформировани. (източник)
Ако отворим сайтовете на бунтовниците и разпределим най-влиятелните групи ще получим следната картина:
Идлеб и северозападна Сирия: Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра
Източна Гута и Дамаск: Джейш Ал-Ислам (с по-малко влияние на Фейлак ал-Рахман и Ал-Нусра)
Южна Дараа/Южна Сирия: Южен Фронт (с внушително влияние на Ал-Нусра)
Източна Сирия: ИДИЛ
Никоя от тях не иска демокрация, всички искат салафизъм, уахабизъм и шериат. Всички те имат една и съща схема на управление. Гонят голяма част от хората (предимно богатите и малцинствата), отнемат им имотите, като после ги раздават на семействата на бунтовниците и членовете на различните групи. По този начин правят масова чистка и се заобикалят от лесно манипулируеми, бедни и необразовани, но затова пък твърдо верни и решени на всичко да запазят придобитото последователи. Религията се използва умело като военен, икономически и политически инструмент.
Тази технология на управление носи и своите логически последици. В областта Идлеб Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра се сбиха помежду си преди няколко седмици, като най-вероятна причина за това е разпределението на оръжия и плячка. След като Турция предприе лек завой, заради нарастването на кюрдските територии, и влезе във войната за да се вклини между двата кюрдски анклава, посредством завладяването на гр. Ал-Баб, Ердоган явно е обещал на руснаците да не въоръжава повече ал-Нусра, а само групи около Ахрар ал-Шам. По тази причина бе свикана и конференцията в Астана, където всички страни искаха да покажат, че не са съгласни кюрдите да вземат северна Сирия. Поне по тази точка са съгласни и Турция, и бунтовници, и сирийските власти. Игнорирането на ал-Нусра вероятно е ядосало членовете им и те щурмуваха няколко склада на Джейш ал-Муджахидин, а оттам тръгна голям спор между отделните групи. Пет групи от Ахрар ал-Шам се присъединиха към ал-Нусра, която отново си смени името и вече официално е Тахрир ал-Шам. В петък (24-и февруари) те извършиха поредица от самоубийствени атентати в град Хомс, от които загинаха над 50 души – откровено послание към всички, участващи в предстоящата конференция в Женева.
Групи от ССА, които се присъединяват към клоновете на Ал-Каида: Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра
Дори най-умерената бунтовническа група, поне според западните медии, т.нар. Южен Фронт (Джабхат ал-джунуби), дори този „най-умерен“ сегмент се бие заедно с Ал-Нусра, а лидерите им изглеждат ето така:
Това е официален канал на Южен Фронт, който в състава си има над 50 различни формации, а всички медии са наясно, че те се бият редом до Ал-Нусра (източник).
Другата голяма група в южна Сирия е Джейш ал-Ислам. Тя е всъщност най-влиятелната група в област Дамаск, а неин основател е Захран Алуш, син на базирания в С.Арабия ислямски проповедник Абдуллах Алуш. Джейш ал-Ислам бе отговорна за атентата и убийството на министъра на отбраната Дауд Раджиха, който бе християнин. Групата отрича демокрацията и иска шериат и ислямска държава, както споделя Захран в интервю. Захран, заедно с голяма част от семейството си бе в затворите в Сирия, заради връзките му с Мюсюлманските братя, но бе освободен, заради натиска на С.Арабия, Турция и САЩ, които поставиха условия пред сирийското правителство да освободи „политическите затворници“. Удивително, същите държави сега обвиняват Асад, че е пуснал тези затворници и така е радикализирал опозицията. Нищо, че те поискаха да бъдат извадени, те ги финансират и идеологията им е същата като на С.Арабия. Най-тъжното е, че точно братовчедът на Захран, Мохамед Алуш, е лидерът и лицето на опозицията на преговорите в Астана и в Женева.
В Източна Гута Джейш ал-Ислам действа заедно с Фейлак ал-Рахман, армия, финансирана от Катар, а са север в Идлеб, клонът на ал-Ислам се обедини с Ахрар ал-Шам.
Така листата с умерени бунтовници се свежда до:
Засега листата е празна. но все още издирването на умерена група продължава.
Ако все още някой ваш познат вярва, че има „умерена“ опозиция, дайте му да прочете тази публикация. А ако все още продължава да си държи на неговото, тогава ще е най-добре да го пратим в Идлеб, шериатския рай на опозицията. Опозиция, която я представят като умерена, а пък идеологиите й са сходни с тези на радикалите. Опозиция, която би трябвало да се бори за повече демокрация, а тя се бори за шерият и налагане на ограничения и сектариански диктат. Опозиция, която трябва да е независима и сирийска, а тя е изцяло финансирана от едни и същи държави – С.Арабия, Катар, Турция.
Към Женева отново ще се проведат поредните опити за мир. Мир, който може да се постигне единствено, ако се вземат реалните факти. Над 70% от сирийците подкрепят правителството, около 15-20% – бунтовниците, а към 10% искат кюрдска държава. Дали ще се намери решение на този казус ? Това зависи от склонността на САЩ (наред с партньорите им от С.Арабия, Катар и Турция) и Русия (с Иран и Китай) да се разберат и да си разпределят газопроводите.
П.С. За десерт лаконичното мнение на Кеворк Алмасиян, анализатор от Алепо, за Оскара, който спечелиха Белите каски, напълно заслужен, предвид страхотните им актьорски умения:
.
