На 20 септември т.г., както вече писахме (вж. тук), в Съдебната палата в София се състоя дело за условно предсрочно освобождаване на Ивайло Зартов. На това дело дойде като посетител и Вихрен Михайлов, граждански активист и правозащитник още от времето преди 10 ноември 1989 г., и до днес. Съдия по делото беше Стефан Милев от Софийски градски съд, който иззе по време на заседанието личните карти на всички дошли на делото граждани. Един от тези граждани бе и Вихрен Михайлов, който при опит да поиска личната си карта преди края на заседанието беше заплашен с глоба от съдия Милев. Повече за този случай разказва самият г-н Михайлов.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Вчера станах свидетел, а и потърпевш, на репресивния, самонадеян маниер на държавните органи в лицето на съдия Стефан Милев от Софийски градски съд. Господин Милев обруга принципите на Правото в сърцето на съдебната институция като урони авторитета и доверието в българската правосъдна система.
Още с влизането ми в съдебната зала в СГС, на открито заседание на 30-ти състав по дело № 3929 на 20.09.2017 г., бях грубо атакуван да напусна залата, без предупреждение за нарушение и аргумент, който да ме ориентира основателно, за да се съобразя с незнайно защо нарушения ред. Така, без уважително изложено основание, бях поставен в унизително положение, след което веднага ми бе поискана личната карта, без обяснение, както и неоснователно задържана. При приближаването ми до съдийската особа, все още объркан от противоречивите му, импулсивни разпореждания, разбрах, че става въпрос за неконкретни претенции на съдия Милев, относно допустимостта на външния ми вид.
Бях допуснат от охраната, без предупредителни инструкции за дрес код на съдебната институция, пък и никога в досегашните ми съдебни дела не е заявявана подобна претенция, с чиито основателни изисквания да се съобразя. И тъй като не съм забелязал никъде видна информация за подобни правила на вътрешния ред, заявих, че няма как да знам за наличието на такива протоколни изисквания и не разбирам тълкуванието за неуважително облекло. „Ами вижте се” – беше поредната реплика на недопустимо квалифициращо унижение, след което продължи, че не се отнася до протокол, а било въпрос на лична култура или възпитание. Поздравих с „Добър ден”, казвайки че това е според мен показател за култура и възпитание.
Тук е ред да отбележа, че облеклото ми беше от риза с къс ръкав и три четвърти панталони, под коленете с бели обувки. Така и на разбрах изискуемата дължина за допуск до храма на правосъдието и седнах, без повече коментари и без върната лична карта. Отбелязвам, че до момента, на не малко съдебни заседания в различни българските съдилища, дори в качеството си на свидетел, картата ми е била връщана веднага след справка за данните, а тук като свободен наблюдател на делото бях ограничен в правата си. Разбира се, като свободен посетител с право на влизане и излизане в открито заседание, след около 15 минути трябваше да си тръгвам и поисках картата си. Бях заплашен от съдия Милев, че, както се изрази, ще обеднея с 1000 лева, ако нарушавам реда и прекъсвам. Отново бях впечатлен от реакцията на висш юрист и несмущаващото го, демонстративно погазване на правата ми с принудително задържане. Реагирах разбира се, че няма право да ме задържа, лишавайки ме от документ за самоличност, и на какво основание си позволява такова отношение.
Тогава съдия Милев разпореди всички да напуснат залата, за да спази конфеденциалността на личните ми данни, които щял да прочете, вероятно за протокола и обещаната глоба. Странна загриженост за личните ми данни, след като бе унижил неколкократно личното ми достойнство – ценност и за мен и основна такава в Хартата за правата на човека. Очевидно ценности и международни документи, с които съдия Милев не се съобразява!
След като повечето напуснаха залата, съдия Милев ме извика да се приближа, за да ме информира за снизходително отменяне на „глобата”, но трябвало да не нарушавам реда в залата. Отговорих, че реда го нарушава той с противоправните си действия и обидно отношение, а аз не съм обидил с поведението си нито институцията, нито лично него, не съм обвиняем и не са ограничени правата ми на свободно придвижване. По негово обяснение личните ми документи били задържани като гаранция за поддържане на реда в залата – поредната обида, която, както му казах, че предварително ме поставя в ролята на хулиган-нарушител.
Смятам всички тези поведенчески, своеволни актове на съдия Стефан Милев за оскърбителни и недопустими, по отношение неприкосновеността и уважението на личността ми, като настоявам да понесе своята служебна и правна отговорност за злоупотреба със служебно положение, извършено пред голяма аудитория, дискредитирайки българските магистрати!
Вихрен Михайлов
