Какво става с българското културно и историческо наследство в Македония, поне за това, което не било разрушено и ощетено от Сръбската и след това от комунистическата власт?
Част от това наследство, а именно къщата на Димитър Талев в Прилеп, отдавна стои празна, стопаните живеят на друго място в града, а отварят къщата само по желание на туристите от България или на тези, които се интересуват от автора на „Железният светилник“. Наследниците на имуществото на Талев отдавна предлагат къщата за продажба изключително на българските власти, представили са и документи за собствеността и оферти за продажба, но от българска страна няма никакъв отговор. По-специално, има отговор, но е по-добре да няма. Защото преди няколко години, висш функционер на българската служба за държавна сигурност (вероятно авторът има предвид ДАНС – б.р.), заедно със своя македонски колега, вече прословутият директор на Държавната сигурност Сашо Миялков, заедно с многобройна охрана посетили къщата на Талев в Прилеп, разговаряли със собствениците за това и си тръгнали без коментари. Няколко дни по-късно в къщата отиват представители на македонското електрозахранване, придружени от агенти на Държавна сигурност, и вземат и двете измервателни уреда от дома с мотива, че домакините имат стари неплатени сметки за ток и дължат на държавата повече от 5000 евро.
Собственичката на къщата Снежана Ачковска твърди, че никога през живота си не е имала неплатени сметки за ток и че това е игра на македонската държавна сигурност, за да може собствениците да бъдат изгонени от къщата, тя да остане изоставена и защото къщата е стара, на повече от двеста години, т.е. да бъде оставена да се разпадне.
Това не е единственият подобен случай в Прилеп. Само на стотина метра от къщата на Талеви се намира къщата на Спасови – огромна жълта къща край реката, в която по време на Първата световна война известно време е живял цар Борис, тогава престолонаследник. Днес къщата е изоставена, никога не е имало паметна плоча там, нито пък някой се интересува от нея.
Тези две къщи са част от паметта на българския народ и с разрушаването им българският народ губи част от собствената си история и от себе си.
Владимир Перев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел.ред.: Материалът е бил публикуван и във в. „Македонска трибуна“.
Що се отнася до самата къща на Димитър Талев в Прилеп, преди около 80 години дядото на Снежана Ачковска Борис Йордан Ачески, който бил търговец и собственик на тютюнева фабрика, купил къщата от бащата на писателя Тале Палисламов. В тази къща през 1898 г. се е родил Димитър Талев, от нейния двор с мраморна чешма са тръгнали историите на много от неговите герои. Но Снежана Ачковска не е знаела дълго време за нищо за Димитър Талев, нито за неговото творчество. Чува името на писателя чак след политическите промени, някъде към 1990 г. А през 1996 г. директорката на училище „Димитър Талев“ в Пловдив с още две-три учителки почукват на вратата на къщата в Прилеп, разговарят със собственичката и й разказват повече за автора на „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Гласовете ви чувам“, „Илинден“ и пр. Това разказва самата Ачковска в интервю за сп. „Факел“, излязло миналата година. Защото големият Димитър Талев е бил неудобен, и творчеството му също, затова е бил покрит с мълчание.
През 1943 г., впрочем, Димитър Талев издава в София книгата „Град Прилеп. Борби за род и свобода“, която може да бъде изтеглена и прочетена тук.
