.
Тук дойде от небето почти
и земя край брега си хареса…
Декар взе – и веднага плати.
А морето до камък пренесе.
Вдигна къщата с голи ръце.
Но откакто я дава под наем,
спи на двора под навеса все.
И какво му е – ние не знаем.
Сутрин пие на гладно или
през дърветата гледа морето
и за риба – вали не вали –
тръгва винаги сам през дерето.
През гората от габър и дъб
крачи равно и въздуха души,
празна раница метнал на гръб
и убийствено тежки ботуши.
Не обича дълбокото той,
затова на реката отива –
там, където последен завой
прави тя – и с морето се слива;
там, където примряла от плод,
тя кърви между двата си бряга
и, поела към следващ живот,
в плитчините й рибата бяга.
От години е вече така:
от шишето той първо отпива,
мята въдица, вдига яка
и в тръстиката сякаш заспива.
Тъй стои и лови с часове,
във водата нагазил до кръста,
и се връща – кълве не кълве –
с пълна раница в празната къща.
Нито спи му се, нито яде,
нито с хора на маса говори.
Вади рибите, сякаш са те
живо злато – и живи ги пори.
На дъската реди ги – напук,
точи вино и пъшка из мрака,
че оная – най-едрата тук –
бяга все и с опашка му маха.
Че оная, вдовицата – тя! –
все по-силно и бързо влече го
към дълбоката своя вода,
а дълбокото плаши го него.
И дали от водата, или
от изтеклите в нея години,
стават все по-прозрачни и зли,
все по-вълчи – очите му сини.
И под навеса сух от камъш,
с нож в ръка и до мрака на завет,
той заплаква – без глас, изведнъж…
И във своите сълзи се дави.
Георги Борисов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Георги Борисов е роден в София през 1950 г. Поет, публицист, издател, главен редактор на сп. „Факел“, преводач от руски, френски и английски. Завършил е Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Автор е на поетичните книги „По пладне някъде в началото“ (1977), „Оставете човека“ (1981), „Врати“ (1986; 2004), „Пришълец“ (1992), „Живият бог“ (1997), „Картаген“ (2000), „Точно в три“ (2008), „Какво ми каза свободата / Что мне сказала свобода“ (2012), „Нищо“ (2015). Негови стихове са включени в почти всички представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Германия, Русия и др. Участник в редица международни литературни срещи и фестивали. Носител на множество награди, сред които „Владимир Башев“ за най-добра първа стихосбирка (1977), голямата награда за поезия на в. „Труд“ „Златният ланец“ (1999), Националната награда „Иван Николов“ за най-добра поетична книга (2001), Славейковата награда за лирично стихотворение (2007) и др. През 2013 г. получава наградата на Министерството на културата „Златен век“.
.
