На Фестивала на българската култура в Чикаго, проведен на 28 октомври т.г., по време на панела „Медийният пазар в Чикаго – проблеми и перспективи“, който бе част от програмата на Фестивала, създателят на Еврочикаго Петър Стаматов беше подготвил изложение, което поради липса на време не можа да изложи в цялост. Той обеща пред гостите на Фестивала, че то ще бъде публикувано в нашето издание. По-долу може да се види съдържанието на това изложение.
На Фестивала бяха обявени и имената на наградените в литературния конкурс „Изящното перо ‘2017“, които могат да се видят тук. Със специална грамота на Салона за българска духовност и култура бе отличено и нашето издание EuroChicago.com.
Първо искам да благодаря на организаторите и лично на Снежана Галчева, че съм поканен като представител на Еврочикаго да говоря пред Вас. Чест да говоря пред такива умна публика, защото с много от Вас съм приятел, а мои приятели са само такива хора, независимо дали са с дипломи или без, и независимо какво обществено положение заемат.
Ще уточня, че по-нататък ще говоря за българските медии, а не за американските в Чикаго (както може да бъде подразбрано от заглавието на панела).
И понеже ще говорим за български медии, ще започна с изводите от 13-ата поредна годишна среща на БТА и медиите ни зад граница, която се проведе в началото на този месец в Кишинев. На нея бяха не само представители на български медии от над 35 страни, но и вицепрезидентът на България Илияна Йотова и президентът на Молдова Игор Годон.
Във финалните заключителни думи и обобщения за срещата, генералният директор на БТА Максим Минчев спомена, че за 13 години, откакто се провеждат тези срещи (втората от тях беше в Чикаго през 2006 г.), медиите коренно са се променили. Може да видите запис на казаното от него тук:
https://www.facebook.com/peter.stamatov/videos/10210268275049606/
В тези си заключителни думи той се обърна и към мен и каза, че не съм прав, като заявявам, че традиционните медии са губещите в тази скоростна промяна. А аз всъщност нямах предвид информационните агенции, а казах това за телевизията, за синия екран. За българските телевизии, която на медийния пазар в България заемат 80 процента от информационния поток, който достига до зрителите. Но в Кишинев аз заявих на техните представители, че не могат да издържат на конкуренцията с новите високи изисквания и че те са причината за задните места на България в класациите за журналистика и образование.
Интернет, особено след създаването на социалните мрежи, разклати положението на традиционните медии, наричани често четвъртата власт или сила (след законодателната, изпълнителната и съдебната власти).
Много от големите медии, които не можаха да се нагодят към измененията, се сляха едни с други или дори фалираха. Появиха се нови медии и корпорации, които ги развиват.
Някои от медиите, за да просъществуват, избраха по-лек път – от медии се превърнаха в ПР на властта, и то най-вече на изпълнителната, която разпределя ресурсите.
От този момент нататък за тях главен стана не потребителят (читател, слушател или зрител), а този, който плаща. Но медията е средство за информиране на гражданите. Приели ролята на своеобразни пиари, днешните медии също информират, но за тях има теми табута и читателите или зрителите остават излъгани, те не могат да научат цялата истина.
(Ще Ви кажа как определям източниците за информация, които заслужават доверие – и си признавам, че те са единици. Проверявам ги за табута. Имат ли неща, които крият или не могат да публикуват. Както и трият ли коментари – за над 12 години на нашия сайт аз съм изтрил не повече от 5-6 коментара и то съдържащи нецензурни обиди към наши автори.)
Не зная как е за другите (и за медиите, а и за Вас), но според мен основният проблем си остава казването на истината и как да се защити тя от вълната от фейк и псевдоновини.
Въпреки че много хора се плашат от опасностите, които крият новите технологии и медийни иновации, смятам, че този, които приема новото, само той има бъдеще.
Скоро отразяването на новините или поне на част от тях ще се поема от изкуствен интелект. Ще бъдат ценни анализите и изводите, които ще се правят с участие на журналисти и специалисти, но самите новини могат да се отразяват и от роботи. Изкуственият интелект ще отменя журналистите и на първо място спортните, тъй като още след последни съдийски сигнал, статиите ще са готови и в тях ще има не само резултатите на плувците например, но и колко градуса е била температурата в басейна, колко зрители е имало и дори колко е пулсът на шампиона и кръвното му налягане.
И главната ценност накрая, пак ще остане способността на медията да казва, публикува, отразява това, което наистина се случва, независимо дали то е удобно за някого или не. ИСТИНАТА ще е все по-търсена.
На срещата, организирана на БТА, говорихме и за регулациите и как със санкции и мерки да се борим с фалшивите новини. Но личното ми мнение (също изказано от мен пред форума в Кишинев) е, че не това би трябвало да е главният метод за борба с фейка. Напротив, свободата от забрани и от автоцензура би допринесла повече.
За мен лично по-голямата опасност от фейк новините е премълчаването на някои факти или интерпретирането на истински факти, но с внушения за неверни изводи.
Това може да се илюстрира лесно и с един стар виц останал от Студената война. В него се разказва за държавните ръководители на СССР и САЩ – Брежнев и Никсън, които се хванали на бас, кой кого ще надбяга. На другия ден след състезанието им във вестник „Правда“ се появил коментар: „На оспорвани международни надбягвания другарят Брежнев се представи блестящо и завоюва достойната втора позиция. А Никсън за пореден път се провали и едва зае предпоследно място.“
Читателите остават с грешна представа, след като не научават, че всъщност в състезанието не е имало други състезатели.
И още – това, което медиите отразяват най-често, може да се превърне в своеобразна залъгалка за народа.
Например, докато някъде се взривяват складове и умират работници, трудили се при ужасни условия за 450 лв. на месец (по десет долара в ден), услужливи медии пускат скандал за това как някой се снимал гол, певица се обръснала или как Волен Сидеров се сбил или пък го набили.
Политици, пускащи подобни „близалки и залъгалки“, са такива като Антон Тодоров от ГЕРБ (авторът на „Шайка“), наскоро принуден да подаде оставка от Народното събрание, защото се самозабрави в заплахите си към журналисти. Подобни на него има и в другите партии – Иво Христов от БСП и т.н. Те са канени в медиите и често изказват истини, но не можеш да разчиташ на тях – в един момент те променят мнението си и се продават на силните на деня. А с истината не трябва да се търгува или да се подменя и смесва с удобни полуистини, подвеждащи коментари и лъжливи внушения.
Платените, ПР-медиите, жълтите медии и медиите „бухалки“ работят срещу всички нас, защото пускайки ни своите БОМБИ и ШОКОВЕ, те не издигат нивото на информираност на своите потребители. А неинформираните читатели/зрители не могат да са конкурентни дори на пазара на труда – така пък те, от своя страна, не могат да помогнат на медиите, не са готови да платят за истинска информация. И съответно медиите отново коленичат пред силните на деня. Получава се един кръг от спирала надолу, от която страдат всички. Ето защо винаги съм подчертавал, че и журналистите (и собствениците на медии) са виновни за състоянието в България, не само политиците. (Факт е, че с подобни проблеми се сблъскват и руските, и западните медии. За страни с диктатура даже не говорим.)
Източниците за финансиране намаляват, оттук и медиите се борят за всеки спонсор и рекламодател, и тази борба е жестока. Най-крупните световни медии ще продължат да диктуват играта, но всички след тях, дори големи да са, постоянно ще намаляват своя персонал (както направи и най-голямата българска медия в Чикаго), и вероятно ще се превърнат в скрити ПР-компании.
Но така рано или късно ще дойде времето на честните медии и те ще получат своята награда, че са издържали.
Хората не трябва да чакат, а да помагат и се включат в мрежата на най-малките източници за информация. Всеки един от Вас може да бъде такъв източник. Някои от вас имат повече последователи във Фейсбук, отколкото някои медии имат читатели.
Но тук искам да подчертая, че е важно и кой те чете. В нашата редакция също знаем как само с няколко картинки и подвеждащо заглавие можем да повишим неколкократно посещенията на сайта, но това са евтини трикове, които не ни блазнят. Eurochicago.com се чете най-вече от интелигентните и хората с власт. Поредното доказателство също бе от срещата в Кишинев. Там началникът на кабинета на вицепрезидента – Надя Младенова ми съобщи, че не само редовно ни чете, но е копирала около 150 страници от сайта ни с информация, която не може да бъде открита никъде другаде.
Ще си позволя да припомня, че именно от нашия сайт тръгна идеята за споразумение на българските медии в Чикаго. На среща преди две години ние събрахме представители на всички медии в града ни (не дойде Ралица Василева, но научаваме, че днес самата тя носи последствията от своите подценявания). Според мен е необходимо подписване меморандум за преследване на общи каузи и съвместна колегиална работа, което ще е от полза за всички, а не всеки да дърпа чергата към себе си. Защото, когато тя гори, това, че я дърпаме в разни страни, едва ли ще я спаси.
Бъдещето е за тези, които направят обща мрежа и работят за успехите на морала и на истината.
Ще завърша с най-голямата награда, която получи Еврочикаго след форума на българските медии в Кишинев.
А това са думите на едно шестнадесет годишно момиче, за което написаха в вестник «Монтана прес». Ето цитат от публикацията, която може да откриете ТУК:
„Участието във форума бе особено полезно за Ива Иванова, която наред с обществената си активност в Съвета на децата, участва и в групата за неформално обучение по журналистика Клуб “Медии”. Тя се запозна с професионалисти от българските медии. Впечатлена е най-вече от представителите на екипа на електронното издание “EuroChicago”. Според нея то спазва високите стандарти в журналистиката и може да бъде образец за всички медии…“
Горните редове, за които съвсем случайно научих, родиха идея, която ще предложа на Съвета на децата. (Не знаете, че има такъв в България, нали? И за това незнание сме виновни ние от медиите. Ето линк за повече информация: https://sacp.government.bg/bg/savet-na-decata/saveta-na-detsata/ ) Ще предложа на децата от този съвет да се учреди награда, която да се дава на най-добрата медия, отразяваща и защитаваща проблемите на българските деца в страната и по света. Защото децата са най-искрени и честни. И защото, както казва Мони Гаспаров, който е автор и на Еврочикаго:
„Нашата земя не сме я наследили от дедите ни, а сме я взели назаем от децата ни. И всичко – и пръстта, и въздуха и водата е тяхно, на нашите деца. Ето защо им дължим едно по-добро бъдеще!“
Когато правим медии и ги пълним със съдържание, ние трябва да мислим и за наследниците ни и дали искаме те да живеят в свят на неистини и фалш.
Скоро големите медии и социални мрежи може да знаят дори в какво настроение сме – и да предлагат това, което ни е най-подходящо за момента. Но не е ли нужно сами да размърдаме мозъците си, защото този, който ще ни сипва информация с лъжичка в устата, ще ни предлага вероятно само удобната за него информация.
Позволявам си да Ви посъветвам – не се радвайте на информация, поднесена в красива опаковка, докарана и правдоподобна. А помислете кой е платил за тази опаковка. Направете сами малко усилие – търсете и разпространявайте това в информационни поток, което носи съдържание, което не спестява неудобни факти, което не се страхува от табута и задава неудобни въпроси. Помагайте на честните медии – те се борят и за Вас. Тяхното бъдеще е и Ваше.
Петър Стаматов
