Над 3900 подписа е събрала петицията с искането да се нарече аудитория в Софийския университет на името на доцент Кристиан Таков. Инициаторът на тази петиция Татяна Ваксберг информира всички, които са я подписали, за своите срещи с ректора на университета проф. Атанас Герджиков и с декана на Юридическия факултет проф. Сашо Пенов.
Както се разбира от нейния разказ, проф. Герджиков е подкрепил идеята, като е отбелязал, че решението зависи от Юридическия факултет, а проф. Пенов не е бил особено въодушевен. Решението за това дали да има аудитория в СУ „Св. Климент Охридски“, наречена на името на доц. Кристиян Таков, зависи от членовете на Факултетския съвет на ЮФ, който ще се събере най-вероятно на 14 ноември. Но според проф. Пелов, преподавателите били против, и той щял да внесе като декан това искане на петицията на Факултетния съвет, но най-вероятно решението ще е отрицателно.
Апелираме към членовете на Факултетния съвет на Юридическия факултет да вземат отговорно и мъдро решение, защото пример като този на доц. Кристиян Таков наистина е нужен на студентите. Особено в това време, в което живеем, и в което правото и справедливостта, законноста и моралът непрекъснато се разминават. А отишлият си рано от този свят доцент по гражданско право и преподавател в Софийския университет беше един изключителен пример за това, че те могат и трябва да вървят заедно.
По-долу може да се прочете съдържанието на съобщение, което авторът на петицията за наричането на аудитория в Софийския университет на доц. Кристиян Таков изпрати на всички, които са я подписали.
Подписката беше инициирана веднага след смъртта на Кристиан Таков на 11.07.2017 г. Тя беше популяризирана едновременно с предупреждението, че Софийският университет и друг път е бил изправян пред подобни искания, но в почти всички случаи ги е отхвърлял – предимно с аргумента, че броят на заслужилите юристи е по-голям от броя на аудиториите.
На 3 октомври имах среща с ректора, професор Анастас Герджиков, и му връчих папката с подписите. Водихме разговор на един и същи език: той самият беше наясно, че искането е отправено не (само) заради големите заслуги на Кристиан Таков към правото, а заради дефицитното в България съчетание на почтеност, академичност и гражданска активност, което Софийският университет е добре да насърчи. Каза, че подкрепя идеята, но напомни, че крайното решение принадлежи на Юридическия факултет. Ангажира се да предаде папката на декана и да му каже мнението си. По-късно разбрах, че е направил това още в същия ден.
На 31 октомври имах среща с декана на Юридическия факултет, професор Сашо Пенов. Говореше предимно той и ползваше език, обърнат към вътрешния му глас. Каза, че е против, без да използва думата “против”. Каза, че има традиция за ненаименуване на аудитории, за която сигурно не знам, че има десетки заслужили юристи в последните 125 години, за които със сигурност не знам, че са приятели с Кристиан, за което, разбира се, не знам, че всеки човек носи Кристиан в сърцето си, за което също не знам, и че тази подписка той я знае още от лятото, така че е наясно отдавна, да не си мисля аз. Уверих го, че не съм при него с враждебни намерения, а той мен – че не трябва да му преиначавам думите.
Докато говореше, гледаше някъде над мен, а докато слушаше, разлистваше десетките документи на бюрото, в порив да подпише незабавно всеки от тях. Спираше се точно преди химикалката да докосне листа, като сам осуетяваше устрема си към това убежище за погледа.
Каза, че мисли за табло или за паметна плоча с имена на големите юристи на факултета, едно от които да бъде и това на Кристиан Таков – един “много голям юрист”. Що се отнася до идеята с аудиторията, поясни, че е длъжен да внесе подписката на заседание на факултетния съвет, което и ще направи на 14 ноември тази година, знаейки какъв ще бъде резултатът – отрицателен. “Преподавателите са против” – каза. Вдигна предупредително пръст: да не му преиначавам думите, когато допускам, че ще внесе подписката на заседанието, воден единствено от формалните задължения на поста си. Напомни още нещо, което ще да не знам: “Дори на Петко Каравелов не е кръстена аудитория”.
Твърдях, че сме съвременници на Таков, а не на Каравелов; че въпросът не е кой колко е заслужил, а дали Софийският университет е на висотата на момента – да оцени дефицита от почтеност, ерудиция и гражданско участие, събрани в едно, и да застане с целия си авторитет на академична институция зад една инициатива, която насърчава тази комбинация в днешните студенти. Изговорих изречението на четири части, за да не заглушавам с гласа си всичките имена “без аудитория”, които бяха периодично вмъквани, преди да съм сложила точка: Марко Балабанов, Нисим Меворах, Петко Стайнов.
Попитах го дали има административна необходимост от някаква писмена молба от моя страна, но той каза, че няма. Попитах дали мога да обясня пред факултетния съвет какви са аргументите за внасянето на подписката, а той напомни, че членовете на факултетния съвет са “достатъчно зрели и съобразителни хора”, сред които има цели двама бивши премиери. Изведнъж повиши глас: да не взема сега да кажа, че ми е забранил да идвам на заседанието на факултетния съвет, след като тези заседания са публични? Уверих го, че правя разлика между забрана и съобщение за безпредметност на усилието, и го насърчих и той на свой ред да помисли върху някои разлики. Примерно върху тази, която стои между въпроса и отговора в един уж общ разговор за името на една аудитория.
На 14 ноември (или на датата, на която се окаже свикано заседанието на факултетния съвет) ще се опитам да обясня аргументите, с които беше инициирана подписката. Ако не ми позволят, просто ще проследя на живо как се приема или отхвърля предложението. Ако и това не се окаже възможно, ще науча новините от източници. Във всички случаи ще държа всички, подкрепили подписката, в течение.
.
Татяна Ваксберг
