В своята Фейсбук страница бившият депутат и зам.- председател на СДС Иван Сотиров е написал интересен материал под заглавие – „Странна тишина около приватизацията на Общинска банка“. Следва пълният текст на написаното от политика, без поправки и съкращения.
Докато се занимаваме с това как е извършвана приватизацията в минало време, добре е да хвърляме и по едно око на това как се приватизира днес. На 19 юли тази година председателят на СДС Лукарски във Фейсбук страницата си нападна общинския съветник от Реформаторския блок Трайчо Трайков заради предложението му за приватизация на Общинска банка. Той е скандализиран, че Трайков през главата на партиите и общинските съветници от Реформаторския блок в Столичния общински съвет е вкарал доклад за приватизацията на Общинска банка. Драмата на Лукарски е ясна – тези, които го обвиняват непрекъснато в това, че изпълнява поръчки на ГЕРБ, всъщност правят същото. Ето Фейсбук статуса на Божидар Лукарски:
„Трайчо, кого обслужваш за Общинска банка?
Новият морал на „Нова република“ нещо се пропуква!
Трайчо Трайков, общински съветник от РБ в Столична община, без знанието на групата, без знанието на партиите ДСБ, СДС и ДБГ, е внесъл предложение за приватизация на Общинска банка. Без да каже на никого от РБ, по партизански. Тази постъпка ме кара да му задам няколко въпроса, които ме вълнуват:
1. Откога Трайчо е станал независим общински съветник, та действа самосиндикално и без решение на групата на РБ?
2. Какъв е неговият интерес да повдига този въпрос сега – изпълнява ли поръчка и ако да – чия?
3. Какво ще получи срещу тази „услуга“ ?
4. Как ще обясни, че публично той и Радан тръбят – всички срещу ГЕРБ, а тихомълком действат заедно с ГЕРБ?!
5. Дали публично или на думи е голям борец против задкулисието, а на дела участва в него?!
6. Дали да не очакваме назначения от правителството на Трайчо Трайков и на други лица от „Нова република“ , заради услужливото им поведение в Столичния общински съвет?
7. Защо медиите на г-н Прокопиев тръбяха за сделки в ущърб на софиянци и подкрепата за тях от страна на Стефан Марков и Борислав Бориславов от РБ, но някак уж случайно пропускаха да напишат, че за същите сделки и Трайчо Трайков е гласувал „ЗА“.
8. Ще има ли Трайчо доблестта да излезе и да отговори на тези въпроси публично?
Дано не съм лош пророк, но мисля, че скоро ще имаме знакови назначения от страна на правителството на хора от „Нова република“ на апетитни постове!
И искам да подчертая, че не коментирам дали приватизацията на Общинска банка е правилна или не. Това ще реши Столичният общински съвет. Коментирам политическото лицемерие и задкулисие, срещу което уж се бори самият Трайчо Трайков. Интересно ми е какво мисли по въпроса и неговият лидер в „Нова република“ – Радан Кънев. И как той и Трайчо ще коментират решението на Градската организация на ДСБ в София ( прието с малки изключения – проверете кои са и чии протежета са) – съветниците на партията в СОС да гласуват против предложението за приватизация на Общинска банка?
Все пак аз винаги съм вярвал и продължавам да вярвам, че в ДСБ е имало и ще има хора, които са против задкулисието и политическото лицемерие!“
В деня след сесията на която е гласуван доклада за приватизацията на банката Трайков участва по БТВ в предаването на Цветанка Ризова, като особено интересна е тази част от разговорът им:
Трайков: – Но понеже Вие използвахте думата скандал, което на мен не ми харесва и така Ви моля, ако съм Ви убедил, че в предложението за приватизация на банката няма никакъв скандал, някак си да си вземете думата назад. … Кое е скандално?
Ризова: – Скандално е, че ви подозират в задкулисие с ГЕРБ.
Трайков: – Кой ме подозира?
Ризова: – Лидерът на една от партиите в Реформаторския блок с чиято бюлетина вие сте общински съветник.
Трайков: – Питайте го този лидер, може би си има някакви лични причини, може би някой негов близък работи в банката и го е страх, че ще си загуби работата, ако вече не е общинска (линк).
Важно е и казаното от Трайков пред Офнюз:
„Внесох доклада в понеделник, а колегите са запознати в четвъртък и в петък. Вече комисиите го одобриха – и бюджетно-финансовата, и икономическата. Става дума за общинския дял в банката. Против бяха само БСП.“ (Линк.)
Нека сега да видим какво излиза от всичко казано дотук. По думите на самия Трайков, той е внесъл доклада в понеделник, а колегите му са запознати след това – чак в четвъртък и петък. Това означава, че не е имало обсъждане и решение за внасяне на доклада за приватизация на банката в групата на Реформаторския блок, а че за него колегите на вносителя са разбрали постфактум. Затова именно Трайков, във всички интервюта по темата, бяга от въпроса дали има предложение на групата като обяснява, че всички са гласували за решението. Да, гласували са, но защото са били поставени пред свършен факт. Естествено, възниква въпросът защо колегите му са допуснали това и най-важният въпрос е защо съветниците от СДС, въпреки публичната позиция на председателя на партията, са подкрепили Трайков? Отговорът се съдържа в намекнатото от Трайков при Ризова: „ Питайте го този лидер, може би си има някакви лични причини, може би някой негов близък работи в банката и го е страх, че ще си загуби работата, ако вече не е общинска.“ Да, Лукарски има близък, който работи в банката и това е първата му съпруга, която се грижи за неговите деца, но проблемът е, че реалната заплаха за нейната работа е изказването на Лукарски, а не приватизацията на банката! В този смисъл иронията на Трайков е чист цинизъм – той знае с какво е притиснат Лукарски за да бие отбой и да не натиска съветниците от СДС да гласуват против докладната. Мисля, че е очевидно и кой е натиснал Лукарски да забрави за скандала – естествено натискът е от страна на тези, чиято поръчка изпълнява Трайков. Приватизацията на Общинска банка е стратегическо решение и то трябва да бъде внесено или от ръководството на общината, или от управляващите групата на ГЕРБ. Несериозно е да се вярва, че спонтанната и самосиндикална инициатива на общински съветник от „най-яростната опозиция“ на ГЕРБ в държавата и общината може да мине, и то с рекордна скорост само за няколко дни, през всички комисии и през съвета, без да е съгласувана и благословена предварително от управляващите. Така не банка, а дори и павилион не може да се приватизира в общината! Показателно е, че въпросният доклад е вкаран на последното заседание на 20.07.2017, преди лятната ваканция на СОС. Тези заседания, които съветниците наричат помежду си „бандитски“, обикновено са с дневен ред от по над 100 точки, в случая 120, и на тях в суматохата се пробутват неудобните доклади. След това ваканцията отмива всичко, дори и да възникне някакъв скандал. Интересно е, защо ГЕРБ не желаят да се ангажират, за да оберат лаврите, за тази толкова полезна и консенсусна сделка. Още по-интересно е, как така и медиите на Пеевски, и медиите на Прокопиев мълчат по въпроса? Особено учудващо е мълчанието на медиите на Пеевски. Ако тези на Прокопиев мълчат защото е замесен техен човек, то интересно защо медиите на Пеевски не са обхванати от подозрения, след като човекът на конкуренцията е основен изпълнител на поръчката? Явно, и едните, и другите имат информация за благонадеждността на бъдещия собственик. Дали някой няма да остане с пръст в устата, ще разберем на финала. Има обаче и още един съществен въпрос – защо е това бързане? Дали то не е свързано с предстоящите промени в Закона за кредитните институции и по-точно с желанието сделката да мине преди приемането на закона на второ четене? Промените в закона се правят във връзка с препоръките и изискванията на Европейския банков орган и ще доведат до повишаване на изискванията за лицензиране на банките, а това означава много по-сериозно изследване на собствеността им и по-голяма отговорност на Управителния съвет на БНБ.
За да няма спекулации, държа да подчертая, че нямам никакви сантименти към лицето Лукарски, напротив, аз напуснах СДС веднага и именно след неговият избор за председател през 2013г. Това беше изключително драматично решение за мен, след като близо четвърт век от живота ми е свързан с активна работа за Съюза, но нямах никакви илюзии за целта на хората, които монтираха Лукарски на председателското място и за унизителната съдба, която очакваше СДС и неговите поддржници след този „избор“. Не успях да се преборя с това и реших поне да не бъда съучастник. Изключително важен е отговорът на въпроса, какви бяха аргументите на тези вечно претендиращи с висока принципност реформатори, а днес манифестъри, които след моето напускане, въпреки че не по зле от мен знаеха за зависимостите на ръководството на СДС, отидоха и се коалираха с тези хора.
Държа да се знае, че като десен човек подкрепям идеята за приватизация на банката. Не приемам начина и момента. Трябва да е ясно, че „идеологическите“ аргументи, с които съветниците от БСП гласуваха против доклада за приватизация, целенасочено и услужливо към управляващите, избегнаха поставянето на сериозните проблеми свързани с тази процедура. Реакцията на БСП е класическо подаване на топката – те са против, но с толкова несъстоятелни аргументи, че всъщност подкрепят решението.
Всички обстоятелства около процедурата при поредния опит да се приватизира Общинска банка, говорят, по-скоро за предрешен мач, отколкото за сериозен стремеж да се намери стратегически инвеститор. Силно занижените очаквания за приход от петдесетина милиона за най-сериозната и стабилна банка която е на пазара, при този глад за лицензирана финансова институция с добра репутация, са симптоматични. Тази банка има и сериозния актив, че обслужва бюджета на Столична община и на още няколко големи общини. Красиво звучат приказките изпълнени с любов към свободния пазар, но познавайки „добрите“ родни практики ми се струва, че в случая става въпрос за неудобството за някои хора, което създава обстоятелството, че общината се обслужва от собствена банка, вместо да падне някоя и друга комисионна от опериране с частни банки. Още е пресен примера със 70-те милиона на Топлофикация-София, които гръмнаха в КТБ, нали никой не си мисли, че това е волна импровизация на директора на дружеството, който опра пешкира?
Трябва да е ясно – отговорността за сделката е на ръководството на ГЕРБ и на ръководството на БНБ, тя не може да се носи от един общински съветник и да се размива чрез договорен консенсус в Общинския съвет!
.
