От днес започват 40-дневните Великденски пости. Това са най-дългите пости в годината – седем седмици – от Сирни Заговезни до Велика събота, която тази година се пада на 23 април. Тази година Великден е на 24 април.
Подготовката за Великденския пост започва три седмици по-рано. Вчера със Сирни Заговезни и обичая Прошка, завърши третата подготвителна седмица. На Сирни заговезни се консумират млечни храни и яйца. Обичаят изисква да се поднесат баница със сирене, мляко с ориз, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба.
Великият пост е и най-важният, и най-древният от всички пости, подготовка за главния православен празник – светлото Христово Възкресение. Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. Постът като вид диета се препоръчва дори от светските лекари – те отбелязват благотворното въздействие на временното въздържане от животински белтъци и мазнини върху организма. И все пак смисълът на поста съвсем не е в това – да поотслабнем или да се попречистим телесно. Св. Теофан Затворник нарича поста „спасителен лечебен курс за душите, баня за умиване от всичко вехто, невзрачно, нечисто“. Според православната традиция постите се извършват в памет на 40-дневния пост на Исус Христос, за очистване на телата и душите, и достойна подготовка за посрещане на най-големия празник на Православието – Възкресение Христово, Великден.
По време на поста всяка седмица е посветена на някакво събитие или личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние:
– През първата от Великденския пост ограниченията са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирони и се празнува Тодоровден. През царуването на византийския император Юлиан Отстъпника, светецът се явил насън на епископа на Антиохия и го предупредил, че нечестивият владетел е наредил да се наръсят продуктите на пазара с кръв от идоложертвени животни. За да не съгрешат християните, през цялата седмица не трябвало да купуват нищо, а да се хранят само с варено жито.
– През втората седмица се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.
– Третата седмица е посветена на Св. Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.
– Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.
– В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – преп. Мария Египетска, ярък пример за покаяние и обръщане на голям грешник.
– Съботата от шестата седмица (Лазаровден) е посветена на възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария от Витания. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.
– Шестата неделя (Цветница или Връбница) е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха. Според евангелията Месията влязъл в града на осел, а хората го посрещнали с почести като цар и разстлали пред него дрехите си и клонки от дърветата наблизо (няколко дни по-късно същите хора крещели: ‘Разпни го!’).
Какво казват медиците за постенето?
От медицинска гледна точка постът е идеално балансирана система за здравословно хранене. Често хората се хранят нерационално, като претоварват организма си с белтъчини (набавени най-вече с месо и месни продукти). Временното ограничение (в количествен и качествен аспект) на храната кара организма да работи ‘на по-малки обороти’. Освен че тялото се изчиства от токсини, то се пренастройва по-лесно към смяната на сезоните и към преминаването към друг тип хранене.
Менюто, в което преобладават зърнените храни, зеленчуците, гъбите и плодовете, е изключително полезно и здравословно. Изцяло се изключват месните и млечните продукти, птици, яйца – всички белтъчини с животински произход. Риба може да се яде в определени дни, растителни мазнини – само в събота и неделя. Въпреки това, в постната храна се съдържат всички хранителни вещества, необходими за поддържането на нормална жизнена дейност. Основни източници на белтъчини са соята, граха, фасула, лещата, нахута; на въглехидрати – ръжения хляб, картофите, цвеклото, ориза, елдата; витамини се съдържат в картофите, прясното зеле, репичките, салатите, зеления лук, цитрусовите плодове.
Великденският пост се пада по време, когато тялото изпитва остра нужда от витамини и минерали. Затова се препоръчва приемането на витамини и шипков и зелен чай. Най-опасен е недостигът на витамин В1, от който отслабва нервната система. Този витамин се съдържа в бобовите и житни храни (зародиш, ръжен хляб, пшеничен пълнозърнест). Храната може да се посоли малко повече. Недостигът на сол води до разстройство на работата на сърдечния мускул, слабост и световъртежи. Желязото също е необходимо за правилното функциониране на организма и се набавя, заедно с белтъчини, чрез гъби (най-вече манатарки). В меда се съдържат цял спектър от необходими вещества: желязо, магнезий, мед, хлор, калций, натрий, фосфор, алуминий и др. Две чаши прясно изцеден сок на ден зареждат с витамини и подпомагат перисталтиката.
И така, постът не е диета, а важна част от живота на всеки вярващ. Той е съпроводен с молитва.
Постът не е вреден за тялото, дори напротив – така то се пречиства от токсини и става по-устойчиво към заболявания и инфекции.
Постът показва, че човек има нужда от съвсем малко неща, за да живее; здравето му зависи не от изискани и сложноприготвени ястия, а от обикновени храни и напитки.
Постът много скоро показва пороците и страстите, които господстват в човешкото сърце, това, което плътта обича най-много.
Постът прави хората по-склонни да се молят и да размишляват за Бога. ‘Който пости, той с добър дух се моли’ – Йоан Златоуст.
От днес започват 40-дневните Великденски пости. Това са най-дългите пости в годината – седем седмици – от Сирни Заговезни до Велика събота, която тази година се пада на 23 април. Тази година Великден е на 24 април.
Менюто, в което преобладават зърнените храни, зеленчуците, гъбите и плодовете, е изключително полезно и здравословно. Изцяло се изключват месните и млечните продукти, птици, яйца – всички белтъчини с животински произход. Риба може да се яде в определени дни, растителни мазнини – само в събота и неделя. Въпреки това, в постната храна се съдържат всички хранителни вещества, необходими за поддържането на нормална жизнена дейност. Основни източници на белтъчини са соята, граха, фасула, лещата, нахута; на въглехидрати – ръжения хляб, картофите, цвеклото, ориза, елдата; витамини се съдържат в картофите, прясното зеле, репичките, салатите, зеления лук, цитрусовите плодове.
витамины дуовит для женщин