Ефектът на пеперудата и ние

Или защо всяко наше добро дело е значимо, а възможностите ни – неограничени

Навярно и с Вас е така, но в последно време все по-често ми се случва да чувам оплаквания, при това дори от млади хора, че нищо не зависи от тях, че обикновеният човек е безсилен, че не е възможно битието ни да се промени…

Признавам си, че понякога и аз за момент изпитвам отчаяние, но като се върна назад и си припомня няколко истории, те ми дават сили да продължа напред и да намирам смисъл дори в обречени каузи.

Защото животът нагледно ми е доказал, че дори съвсем непознат, съвсем обикновен човек може да промени съдбата ти. А ти да промениш след това съдбата на другиго, а той на следващ. А промени ли се съдбата на даден човек, то най-вероятно ще се промени и съдбата на наследниците му… И така, от един към втори и трети, промяната настъпва за целия свят.

По-долу следва текст, който е писан и насочен към хора, които поне веднъж са си задавали въпроса: Накъде върви светът, възможно ли е той да стане по-добър и мога ли аз да го подобря поне мъничко?

Този текст е писан не само, за да прочетете една или няколко от интересните истории в него, а да проявите усилие и сами да го допълните с Ваш спомен. С Ваша история или нещо научено, което да добавим към написаното дотук. Този текст ще го пазим, ще го разширяваме с Вашите истории и ще го разпространяваме, докато в България не остане нито един човек, който да не разбере, че бъдещето не само на страната ни, но и на света е в ръцете на всеки един от нас.

Още древният мислител и философ Сократ е забелязал, че по силата на всеобщата вселенска връзка между явленията, добродетелите и пороците на хората, те оказват своето въздействие не само върху самите техни носители, но и върху техните близки, приятели, съграждани, върху следващите поколения и дори върху целия космически ред на нещата. Така, според Сократ, въпросите за извършеното от отделния човек добро и зло, за справедливостта и несправедливостта, се оказват не само и не толкова лични въпроси, колкото преди всичко обществени, общочовешки, вселенски и вечни.

Макар Сократ да е водил своите беседи само устно, защото смятал, че прочетеното слово не въздейства така, както устната реч, и не е оставил нито един написан ред, това, че мислите му са останали до днешния ден (предавани от ученици и последователи) и ни вълнуват и сега, са доказателството колко предвидлив е бил древният философ, роден преди почти 2500 години.

Първите научно обосновани доказателства на Сократовите твърдения за силните връзки между явленията са описани от Анри Поанкаре през 1890 г. Той математически доказва чувствителната зависимост на крайните резултати от най-малки изменения в началните условия.

Най-простичко това е описано като «Ефектът на пеперудата» от математика-метеоролог Едуард Лоренц.

Ето какво разказва Антония Михайлова за този ефект:

„През 1963 година метеорологът Едуард Лоренц разтърсва научния свят с твърдението за съществуването на уникалния феномен, който ученият нарекъл „Ефектът на пеперудата“.
Откритието на Лоренц ни много, ни малко опровергава представите на хората за това, че и животът, и всички процеси в света са подчинени на строги закони.
Докато правел компютърно моделиране на времето, неуморният учен създал прост модел за прогнозиране на времето по цялото земно кълбо, който изначално работел доста точно.
Създателят му искрено вярвал, че законите за движението служат като база за неговите изчисления.
„Който разбере закона, ще разбере Вселената“ – мислел Лоренц. Той се надявал, че неговият модел ще даде стабилни алгоритми и не по-малко стабилни резултати. Но, независимо от ясните изходни данни, неговото отроче пораждало, против всички правила, кумулативни отклонения и грешки – истински подреден хаос.
А причината е, че във всяка, дори и най-добре подредената система, винаги възникват грешки, които е прието да се смятат за незначителни. Но именно тези незначителности, в края на краищата водят до непредсказуем обрат и глобални грешки. Казано научно, крайният резултат силно зависи от изходните данни и условия.
И така Лоренц предположил, че размахването на крилата на пеперуда някъде в Бразилия може да стане причина за възникването на мощно торнадо в Тексас. Звучи фантастично, но ученият не бил далече от истината.
Любителите на фантастиката помнят забележителния разказ на Рей Бредбъри „Гръмна гръм“ за пътешествието във времето. Сюжетът е прост и гениален: ловец на динозаври се отправя в миналото, убива пеперуда, което води до необратими последствия. Вероятно под влияние на този разказ метеорологът е нарекъл своето откритие „Ефектът на пеперудата“ (Butterfly Effect).
Досега учените оценяват откритието на Лоренц като най-достоверното свидетелство на диалектическа симбиоза – светът е напълно непредсказуем в своите закономерности и в техните последствия. Вероятно тъкмо затова толкова ценим стабилността в семейството и във взаимоотношенията, верността на дадената дума – тези ценности ни дават усещането за устойчивост и определеност в този неустойчив и неопределен свят.“

Точното заглавие на разработката на Едуард Лоренц, според която слаби въздействия могат да станат причина за сериозни промени, е бил „Предвидимост: Дали крилата на пеперуда в Бразилия може да предизвикат торнадо в Тексас?“

В тази връзка е и поговорката «Прави каквото трябва, да става каквото ще!», която дължим на великия руски писател и философ Лев Толстой.

Прави, каквото трябва – още повече, че с всяка следваща година, с подобрените комуникации и с развитието на интернет и социалните мрежи, разстоянията между хората стават все по-близки.

Специалисти на Facebook са проверили теорията на шестте степени на разделение (Six Degrees of Separation) в социалната мрежа. Оказва се, че всеки двама Facebook потребители се свързват един с друг средно с по-малко от четири нива на общи „приятели“. Т.е. социалната мрежа е подобрила резултатите, доказани от експеримента „Светът е малък„. Според него теорията гласи, че всеки двама човека на Земята са разделени от не повече от пет нива на общи приятели и, съответно, на шест нива на връзки. Теорията е формулирана през 1969 г. от американските психолози Стенли Милграм (Stanley Milgram) и Джефри Травърс (Jeffrey Травърс).

Казано с други думи, всички сме свързани и приятелят на твоя приятел има приятел, чийто приятел е приятел с американския президент Тръмп, а друг пък с Путин или Медведев, и т.н.

И тъй като крайният резултат силно зависи от изходните данни и условия, и понеже всички сме вече много близко един до друг, то крайният резултат зависи от всеки от нас.

Неслучайно има много поговорки и дори песен по темата – ето превод на нейния текст:

„Ковач изпратил чирака си да донесе пирони.
Чиракът се напил и не донесъл.
А няма ли пирон – подковата пада,
а няма ли подкова – конят куца,
а щом конят куца – командирът е убит.
Без командир конницата е разбита.
Без конница армията отстъпва.
Врагът влиза в града и пленява гражданите.
Всички млади мъже са убити сред пленените.
Убит е и чиракът, който не донесъл пирони.“

Нека не повтаряме грешката на младия чирак!

Махатма Ганди е казал: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“.

По-долу ще събираме линкове към интересни истории. Още сега ще поставя линк към две истории, които са се случили с мен (вж. тук).

Очакваме и Вашите истории, като коментари под тази публикация, в специално създадената Фейсбук група Ефектът на пеперудата и ние (вж. тук) или на редакционния имейл на Еврочикаго (линк).

Сигурен съм, че всеки пази спомени, подобни на моите, а вероятно и още по-изразителни. Споделете ги –  историите Ви може да са поучителни за другите и да променят мисленето им и дори битието им.

Така, както се случи с мен.

.