.
Дойдохме тука уж за малко,
а вече цяла вечност ми се струва,
животът завъртя ни без да пита,
а дните станаха почти приятни…
„Не си помисляйте да се прибирате!” –
нареждат всички, без да сме ги питали.
Там живот отдавна нямало
и всички гледали сърдито…
А някой тука знае ли какво е?
Чак се чудя откъде да почна…
Уж хората навсякъде еднакви,
ама стъпваме по чужда почва…
Друг въздух тука сякаш дишаме.
И други ставаме, едни изкуствени.
Слънцето дори различно е,
а егото едно потъпкано…
Българийо, сънувам те, тъй свята си!
Все същата си, хората ти – истински!
Тоз моят корен – все към тебе дърпа ме!
И ще се завърна, обещавам си!!!
Веселина Караиванова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Веселина Караиванова е на 30 години. Родена и израсла в София, от осем години живее в Мюнхен, Германия. По професия е детски възпитател, завършва тази година образованието си по специалността. Обича народните танци и песни, член е на създадения от наши емигранти ансамбъл „Лазарка” в Мюнхен. Мечтата й е да се завърне в Родината. Където, както пише тя: „да възпитавам българските ни деца и да се радвам на привилегията да говоря на майчиния език, да дишам български въздух и да общувам с българи“. И работи за осъществяването на тази мечта.
.
Гордея се много с моята мила приятелка! Голямо сърце,добра душа! Обичам те,Веси! Липсваш и на мен и на целия хор!