На 28 март 2018 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/, при следния дневен ред:
1. Запознаване на членовете на Комисията по политиките за българите в чужбина с решенията, взети на работната група на 14.03.2018 г.
2. Неразбирателство между българската дипломатическа мисия и българската общност в Република Чехия.
3. Разни.
Точка втора от дневния ред бе преместена като първа. На заседанието, освен представителите на МВнР – Димитър Арнаудов (директор на дирекция „Консулски отношения) и Париса Попниколова (директор на дирекция „Двустранно европейско сътрудничество“), присъстваше като гост и бившият български посланик в Прага доц. Здравко Попов. Бе дадена възможност и на представител на нашето издание, който следи темата за Българския дом от години, да направи изказване по нея.
На заседанието бе предложено и прието да бъде създадена подкомисия към Комисията по политиките за българите в чужбина, с представители от всички парламентарни групи. Тази подкомисия да отиде на място в Прага, да се срещне с представители на общността, с всички организации, имащи отношение към проблема с Българския дом, след което да излезе с решение относно този дългогодишен проблем.
.
АКЦЕНТИ ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Андон Дончев:
„От известно време има създаден конфликт във връзка с Дома в Прага. Една Комисия посветихме на тази тема. Виждам, че няма примирение между страните. Неразбирателството и разколът стават все по-дълбоки, понеже за всички празници в Чехия се организират две отделни чествания. Така беше за Трети март, така се очертава и за 24 май – съборът в Микулчице. За пореден път имаме две покани – едната за 12 май е от господин Беровски от Асоциацията на българските сдружения в Чешката република, и отделно има покана от посолството в Прага. Те пък на 19 май организират празнуването. Разбираме, че от българските сдружения няма да присъстват на официалното тържество, организирано от страна на посолството. Съответно, на организираното от сдруженията няма да присъстват официални лица от посолството.
По тази тема е най-важното да се опитаме от Комисията да съдействаме и да потърсим решение на конфликта, ако е възможно сближаване на двете страни, за да се прекрати разколът. Няма как по друг начин да го назова, освен с думата „разкол“.“
Доц Здравко Попов:
„Това, което аз наследих, когато отидох, много остър конфликт, много тежък конфликт между посолството и диаспората. Посланикът беше забранил на хора от посолството да общуват с тях. Водеше се някаква странна война между диаспората – голямата, тази културно-просветна организация, и посолството. За мое голямо разочарование, виждам, че май се е възстановил същият този военен режим на отношения между диаспората, защото те не си общуват, нещо повече, българската държава през 2014 г. е завела дело срещу българите там. Даден е едномесечен срок за напускане на сградата, включително и предложение на чешката полиция да се намеси и да ги изгони оттам. Обаче, те са съпротивляващи се българи, не са така лесни хора, не е да им кажеш, защото те имат някакво друго достойнство и някакво друго разбиране. Мога да Ви уверя в тяхното истинско родолюбие, което съм видял в тези хора, защита на българските неща и идентичност. Те подкрепят много българското училище в Прага.“
„Когато Лъчо замина там посланик, аз успях съвсем подробно да му разкажа целия наратив за българо-чешките отношения и особено за диаспората, която е проблем на всеки посланик. Стана това дело, те спряха да си говорят и помежду си, изпращаха си някакви писма, на които не си отговаряха, но фрапантният случай, който беше доста дразнещ, е това, че решиха да разделят националните празници и да ги честват различно. Това вече е трета година. Опитах се да внеса някакво помирение, но няма такова.
Не знам кой трябва да се намеси, може би държавата, разбира се. Тя е тази, която има тези правомощия, но на националния празник Трети март в църквата „Св.св. Кирил и Методий“, където ние редовно правим литургия, идва посолството и забранява на българската диаспора да влиза в църквата. Там се събират посолството, културният център, училището и някои фенове на посолството, живеещи там и те си провеждат празника самостоятелно. След няколко дена го провежда българската диаспора.
Същото нещо се повтаря на Микулчице, празника на Кирил и Методий. Микулчице е особено място, аз леко съм пристрастен към това, защото по мое време успях да вдигна един голям паметник на Кирил и Методий – 3,54 метра бронзова статуя, на предполагаемия гроб на Методий, защото има доста правдоподобна хипотеза, че там е гробът на Методий. Дори успях да го вкарам в държавния протокол този въпрос и всяка година, дори и след като се прибрах, всяка година една държавна делегация пътува за Рим, другата пътува за Микулчице – при единия брат, при другия брат. Цецка Цачева беше много активна в тази работа тогава.
Нещата сякаш се подобриха, създаде се някакъв диалог, първо, вътре в самата диаспора, второ, получи се някакъв чудесен диалог между посолството и самата диаспора в това, но висеше въпросът: как да се отнасяме към тази собственост на Америцка, 28?
Имаше три опции, които сме обсъждали с „Управление на собствеността“, с финансовите министерства, с политическите кабинети на министъра – три опции. Първа опция, доколкото е наша собственост, продаваме имота и спираме да се занимаваме с този въпрос, но си теглим последствията от импликациите, които това ще донесе.
Опция две: сключва се договор за наем между организацията и българската държава. Но там попадаме в един малък проблем, защото на територията на чешката държава, ако ние извършваме стопанска дейност, плащаме 24% данък. То, така или иначе това стои като опция – да има решение чрез договор за стопанисване. При тази ситуация сградата спокойно може да влезе под пълномощията на управителя на посолския комплекс, тъй като ние имаме такава длъжностна позиция в посолството – управител на посолския комплекс, уредник на, както Ви казах огромната собственост, която ние притежаваме там, и спокойно може да влезе под контрола и пълномощията на управителя на посолския комплекс. И опция номер три, която е облагодетелстваща най-много българската диаспора, е да дарим този обект.
Това е направила Полша, например, по отношение на своето малцинство в Чехия и е дарила също такава сграда, която от времето на соцлагера е притежавала в Острава. Лично съм ходил да видя тази сграда в Острава, тя също е голяма и хубава сграда, но полското правителство след промените и революциите взима решение: няма какво да си губим времето, тези хора са ни важни, ще правим дипломация. При тях това е също част от публичната дипломация и са им подарили сградата, въз основа на която те започват да се самоиздържат – чрез някаква част правят хотелска част. Така че това са трите опциите и тук, трябва да се вземе някакво решение, то няма какво да се протаква този въпрос.“
Маноил Манов:
„Знам от предната ни среща тук, по тази тема как сега влизаме в следващата стъпка, в диалог и размяна на думи. В тази връзка имам едно процедурно предложение към Комисията.
Явно е, радостен факт е, че Комисията се е заела сериозно с този проблем, след като се събираме вече втори път с конкретна такава задача. Явно е и от изложението, което чухме, и от фактите, които знаем отпреди, че голяма част от самия проблем може да бъде наричан политически. Няма какво да си заравяме главата в пясъка и да не го признаваме.
Ако в България съществува орган или институция, която може да покаже политическа воля за единение и обединение, това е Народното събрание. Тук сме представени всички партии, които са получили правото да бъдат в Народното събрание на България, и е време, ако Комисията прецени след това мое предложение, което се опитвам да обоснова в момента, да се намеси в ролята си на посредник, защото една намеса като посредник, съставена от различните политически сили – група, комисия, както искате я наричайте, може да намери диалог. Друг такъв институционален диалог през съдилища – казах го и на предното заседание по тази тема – през съдилища, през административни мерки и така нататък, не смятам че това е възможният и добър имиджов начин.
В тази връзка, колеги, предлагам от състава на нашата комисия да се състави една подкомисия специално за проблема в Чехия. Тази подкомисия да е на паритетен принцип, тоест да има по един представител от всяка от политическите сили, които сме в Комисията, и тя да направи посещение на място в неопосредствена среда…“
Димитър Арнаудов:
„Посолството в Прага е категорично против такава формулировка, отговаряйки ни, че има известни търкания между дипломатическото представителство и една от 17-те организации на българската общност и, по-специално това е Асоциацията на българските сдружения в Република Чехия (б.р.: странно твърдение на представителя на МВнР, понеже самата Асоциация на българските струшения в Р. Чехия включва повечето от споменатите 17 организации.). С останалите 16 организации няма такива проблеми. Напротив, констатирано е подобряване на диалогичността и сътрудничеството между тях. Те си сътрудничат в различни области при организиране на културни мероприятия от всякакъв тип. Има разбирателство помежду им като сънародници. Трудно е да се каже, че както чух тук квалификации от типа на „два фронта, които се готвят за сражение“. Нашите разбирания и схващания не подкрепят такива крайни квалификации.
По въпроса за честванията. Последната информация от нашето посолство е, че имаме уверения за тазгодишните чествания в Микулчице да участва вицепрезидентът Йотова и други държавни представители, които няма да изброявам поименно, с участието на болшинството от българските организации, които са регистрирани в Чехия. Така че да не драматизираме въпроса, че съществува някакъв разнобой и едва ли не да го ескалираме изкуствено до политически проблем.“
Париса Попниколова:
„Да започна оттам, където колегата спря – събора в Микулчице. Нашето виждане е, че това не е дублиране на чествания, а са просто по различни по характер чествания, което има и в други държави. Едното е национален, всенароден събор с участието на представители от българската общност в Чехия, в Словакия, идват от съседни страни. Подобни чествания за 24 май и за 6 май – Гергьовден, има в Словакия, Унгария, Полша донякъде. Освен това всички знаем, че 24 май се отбелязва и на 11-ти, и на 24-ти по традиция. (Б.р.: Също странно твърдение, понеже Съборът в Микулчице винаги е бил един, преди Българското посолство в Прага да започне да го дублира.) Лично аз уважавам еднакво и двете дати, и двете чествания. Това е въпрос на виждане и на усещане, понякога и на техническа организация.“
Андон Дончев:
„…искам да подложа на гласуване предложението на колегата Манев за създаване на подкомисия или работна група.
Подкомисия, която на място да отиде и се срещне с представители на общността, за да изгради представа и да излезе с решение на дългогодишния проблем.
За – 11, против и въздържали се няма.
Единодушни сме – приема се.
Решаваме, че ще бъде с по един представител от политическа партия.“
Мариана Христова:
„Радвам се, че Комисията посвети точка от дневния ред на този проблем. Той беше разискван и при предишния състав на тази комисия в предишния парламент. Тогава представителите на Външно министерство в лицето първо, ако не се лъжа, на господин Румен Александров като заместник-министър каза, че най-старата българска организация нямала почти никаква културна дейност и беше демонизирана. Там явно, както се разбира и сега от хубавия разказ на предишния посланик доцент Попов, нещата имат повече измерения и изискват повече мъдрост за решаването им.
Наблюдавайки този казус вече две-три години, съжалявам, че Външно министерство продължава да не вижда проблем в това, че има съдебен процес. Извинявайте като журналист ще си позволя да го кажа, не съм дипломат: това е провал за посланика и за самото Външно министерство. Самият факт, че има съдебен процес е провал за българската дипломация. Моите уважения! Сменят се главни секретари, заместник-министри, министри в различни български кабинети. Това, разбира се, не е най-важният проблем на нашето дипломатическо ведомство, но не може, уважаеми дами и господа, които и да сте, да отричате проблем. Изключително неприятно е да вижда, че той рецидивира. Ще си позволя да го кажа като обикновен български журналист: не е вярно това, че става въпрос за 11 и 24 май по църковния или по светския календар. Ако говорим за традиционен български събор в Микулчице, който посолството се опита да изземе от най-старата българска организация – това е политиката.
Съжалявам, че представителите на Външно министерство не признават, но си позволявам да го кажа. Гледах различни представители на Външно министерство на заседание на тази Комисия в този и предишния парламент, написах много писма. Имаше заседание миналата година със заместник-министър Щерк и бяха поканени всички организации. Много приветствам идеята Вие да отидете на място. Би било добре заедно с Държавната агенция на българите в чужбина, с представители на Външно министерство, защото от Външно министерство най-много зависи. Много Ви моля, каквито и да са съображенията на Външно министерство, това е проблем, който се замита под килима, демонизира се организацията, но има две страни. Не е черно-бяло, не драматизирайте повече тази организация, не казвайте, че проблемът е в нея. Не отричайте, че… Извинявайте, миналата година на Трети март, въпреки давлението на посолството, имаше молебен в катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методи“. Тогава пражкият епископ Михал, въпреки давлението на българското посолство, разреши на тази организация да прави молебен, тази година неговият секретар – видях факсимиле от това писмо, че не са желани, че само посолството може да направи. Не може да отричате проблем и много моля да участвате в неговото решаване.“
Тома Биков:
„Очаквах да има развитие на този казус. До момента чувам повторение на предишно заседание едно към едно. И понеже е повторение, реших да повторя това, което казах преди четири месеца. Първо, да се говори за българската диаспора общо и да подарим една сграда на българската диаспора, на кого я подаряваме? По 0,5% на всеки българин, който живее в Чехия, 0,01% на всеки, пари ли подаряваме? В квадратни сантиметри ли подаряваме?
Има организация и този проблем е сериозен, набъбнал е, дори е скандален, заради изключително лошо поведение меко казано на тази организация, която е владяла тази сграда в продължение на 30 години. Още я владее и за това има дело.
Радвам се, че тази сграда е държавна. Това каза посланик Попов, казаха и други изказващи се. След като е държавна, държавата има ангажименти и отговорности към нея. Тя е сграда с дипломатически статут. Вътре има бизнес, който не плаща данъци, влизали са чешките органи на сигурността и са арестували организирани престъпни групи. Вие разбирате ли какво е срам за България?! Това е срам за България! Не това, че българската държава иска да си върне сградата, да администрира, да управлява и да настани културен център – всички 17 организации, включително тази организация, но българската държава не да даде на концесия, а за подари на някакви хора да я управляват, на НПО, че защо да не я подари на друго НПО?! Да я подарим на другото НПО?!
Не можем да спрем, защото тук се повтаря едно и също нещо. Изслушах с интерес предишния път заместник-министъра на външните работи. Човекът много ясно обясни: държавата няма да продава тази сграда, иска да си я получи обаче, защото е държавна. Тогава имаше аргумент на един от участниците в тази организация, който каза: „Аз участвах в строенето, ние сме правоприемник на предишната организация“.
Колегите от БСП – казах го, сега ще го повторя, за да повторим едно към едно заседанието, колегите от БСП са правоприемници на БКП. Сградата, в която се намираме в момента, е тяхна. Ми защо не им я дадем на тях? Те са правоприемници?! Само че е парламент. Да дадем всички сгради на синдикатите на КНСБ?! Да правим обратна ренационализация, не знам как да го нарека – реприватизация…“
Доц. Зравко Попов:
„Няколко корекции. Това, че така наречените „15-16 дружества“ са обединени в Асоциацията на българските просветни дружества, чието седалище е в тази сграда. Не е пражката организация, това е асоциацията на всички дружества, които се намират. Извън тази асоциация има две-три дружества, за които става дума, като антагонисти на тази асоциация.
Тази сграда няма дипломатически имунитет, не носи значенията на дипломатически имот.
Трето, ние сме собственик на тази сграда. Имаме всички юридически документи, които ни правят собственици и не трябва да спорим по въпроса кой е собственик – дали е асоциацията, дали е държавата. Проблемът е как да се регламентира тази собственост от гледна точка интересите на държавата. Това е проблемът: как да се регламентира тази собственост. То има и политическо значение, няма спор.
Съгласен съм и с шефа на Агенцията за българите в чужбина. Това трябва да е дом на всички българи в Чехия; дом отворен за всички българи, независимо от техните идентичности, пристрастия, поколения и каквото и да било друго, а отворен дом, организиран, регулиран дом, начинът, по който да функционира. Той трябва да е в пълномощията на управителя на посолския комплекс и да стане част от нашата посолска собственост на територията на Чехия. Ако това не стане, ако няма контролен орган, не можем да пращаме консула да се занимава с тези неща.
Винаги консулите имат отношение към тази проблематика, тя е част от длъжностната им характеристика, но в Прага ние притежаваме позицията „управител на посолския комплекс“, следователно спокойно можем да вменим в неговата длъжностна да отговаря за тази сграда, ако наистина няма да я продаваме и да я даряваме. Щом отпаднат тези две крайни позиции, остава въпросът как да я регламентираме, не да си възстановяваме собствеността, защото ние сме си собственици. Трябва да регламентираме собствеността си как практически да се използва.
Казват, че са около 900-1000 организирани в тази асоциация на всичките тези 15-16 дружества. Извън тази асоциация има още 200 може би души, които са в алтернативния формат.“
.
АКЦЕНТИ ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Андон Дончев:
„…миналата седмица се състоя работна група, на която присъстваха 18 души – представители от различни министерства, свързани с българите в чужбина и специално Министерството на вътрешните работи, от Министерството на правосъдието, от Министерство на външните работи, от Президентство на Република България, от Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Държавната агенция за българите в чужбина. Заседанието на работната група бе открито от мен като председател на Комисията по политиките към българите в чужбина. Посочих съществуващите проблеми при удостоверяване на българския произход на наши сънародници от Западните Балкани и най-вече от Албания и Косово, но също така и в Р Македония. Подчертах, че на тази тема са посветени няколко заседания на Комисията по политиките към българите в чужбина, но към настоящия момент проблемът все още не е решен.
Господин Спас Ташев, главен експертен сътрудник към Комисията по политиките към българите в чужбина и главен асистент в Института за изследване на населението и човека при БАН взе думата. Той подчерта, че в социалните мрежи има групи за дискусии по съществуващия проблем и неговото нерешаване предизвиква масово недоволство сред българите в Албания и Косово. В тази дискусия се намесват и граждани на Р. Македония или Сърбия, които застъпват тезата, че България злоупотребява с тези хора, че те са използвани политически и след това изоставени. Спас Ташев изтъкна, че за българската наука в миналото и днес българската етническа принадлежност на това население никога не е поставяно под въпрос. И в момента съществуват списъци с имената на селища в районите на Мала Преспа, Голо Бърдо и Кукъска Гора в Албания и Призренска Гора в Косово, които са били и сега са населени с компактно българско население, за което в нашите архиви се съхраняват достатъчно статистически данни. Бе посочено, че през последните 100 години не са регистрирани заселвания на представители на други етноси във въпросните селища, поради което установяването на кръвна връзка на даден кандидат за българско гражданство с негов възходящ роден там, е достатъчно основание за установяване на български произход. Бе изтъкнато, че ако се използва такъв подход, въпросът може да се реши или с вътрешно решение на Съвета по гражданство, или с промяна в Закона за българското гражданство.
Думата бе взета от Димитър Владимиров. Той посочи, че в Държавната агенция за българите в чужбина са разработени няколко варианта с предложения за изменение и допълнение както на Закона за българското гражданство, така и на Закона за българите, живеещи извън Република България. Членовете на работната група бяха запознати с тези предложения.
След това думата бе взета от Николай Проданов, Ирина Димитрова, Николай Ненков, Борис Вангелов. Те подкрепиха идеята за необходимостта от промяна на Закона за българското гражданство. Бе възложено на Държавната агенция за българите в чужбина да изпрати своите предложения до Комисията по политиките към българите в чужбина, която след като бъде запозната с решенията на работната група, да ги обсъди и при одобрение да предложи на МС да внесе предложение за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство или тези подкрепени от комисията предложения да бъдат изпратени на Министерство на правосъдието, където е създадена работна група за изменение на Закона за българското гражданство. Предложенията за промени в Закона са изпратени до всички. Промяната е малка – касае само § 2, т. 1, като думата „българин“ трябва да се замени с „български произход“.
Красимир Димитров:
„След проведената среща на работната група миналата сряда, е изпратена възможно най-кратката промяна, защото има поне четири варианта. Другите са много по-големи и не са изпратени. Затова обяснявам. Това са двете неща, на които Министерството на правосъдието държи да се променят, за да минават нормално процедурите в Съвета по гражданство. Едното е да се запише, че удостоверението е официален писмен документ.“
Следва пълният текст на стенограмата от това заседание, която е публикувана в сайта на НС.
П Р О Т О К О Л
№ 15
На 28 март 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Запознаване на членовете на Комисията по политиките за българите в чужбина с решенията, взети на работната група на 14 март 2018г..
2. Неразбирателство между българската дипломатическа мисия и българската общност в Република Чехия.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, здравейте.
Мисля, че имаме кворум и откривам заседанието на Комисията.
Първо, ще оповестя дневния ред. (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения? Не виждам.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
МАНОИЛ МАНЕВ: Имам процедурно предложение.
Искам вносителите на първа точка да го представят и да го обосноват, защото в този вид не ми е ясно.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Поканени са, но все още ги няма и можем да разменим точките.
Започваме с втора точка, която става първа:
НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА МИСИЯ И БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В РЕПУБЛИКА ЧЕХИЯ.
Тази точка е предизвикана от това, че от известно време в Прага има голямо напрежение. (Влизат представителите на Държавната агенция за българите в чужбина.)
Господин Харалампиев, за Вас ще съобщя, че разместихме дневния ред и ще започнем с втората точка за неразбирателството между българската дипломатическа мисия и българската общност в Република Чехия.
От известно време има създаден конфликт във връзка с Дома в Прага. Една Комисия посветихме на тази тема. Виждам, че няма примирение между страните. Неразбирателството и разколът стават все по-дълбоки, понеже за всички празници в Чехия се организират две отделни чествания. Така беше за Трети март, така се очертава и за 24 май – съборът в Микулчице. За пореден път имаме две покани – едната за 12 май е от господин Беровски от Асоциацията на българските сдружения в Чешката република, и отделно има покана от посолството в Прага. Те пък на 19 май организират празнуването. Разбираме, че от българските сдружения няма да присъстват на официалното тържество, организирано от страна на посолството. Съответно, на организираното от сдруженията няма да присъстват официални лица от посолството.
По тази тема е най-важното да се опитаме от Комисията да съдействаме и да потърсим решение на конфликта, ако е възможно сближаване на двете страни, за да се прекрати разколът. Няма как по друг начин да го назова, освен с думата „разкол“.
По тази тема ще помоля нашия гост господин Здравко Попов да направи увод, да разкаже как се стигна дотук.
ЗДРАВКО ПОПОВ: Това е дълга тема. Тя е от 1990 година досега. Проблемът е тежък и всеки посланик го наследява, като отиде в Чехия. Неговата позиция е важна по отношение на този проблем.
Разделението е, първо, в самата диаспора от години. Първо е на идеологическа основа, когато започват да се обвиняват един друг кой какъв е. Постепенно този идеологически конфликт преминава в имуществен конфликт, където точката на конфликт е една сграда на „Америцка“ 28, където се намира седалището на голямата организация на българите в Чехословакия, после в Чешката република. Започват претенции на различните страни в този спор относно кой е правоприемникът, кой може да превърне тази сграда в свое седалище. Дълга е историята, няма как да се разкаже за кратко време.
Истината е, че някъде около 2001 г. чехите гласуват Закон за признаване на национални малцинства. През този закон българското малцинство в Чешката република е признато за национално малцинство, заедно с още девет национални малцинства мисля.
Това малцинство, което има статус на такова, има особената привилегия да кандидатства с проекти пред правителството на Чешката република за финансиране на неговата културна дейност, неговата идентичност, история, традиции и така нататък, включително религиозни практики. Това още повече някак си разширява този конфликт, защото освен идеология, имущества, икономика, се появява и тази възможност за финансиране и се получават нещо като две партии в българската диаспора.
По-малката партия е, която издава списание, около която има 30-50 души, сто да са. Другата – да я наречем по-традиционната диаспора, тъй като в Чешката република има три поколения диаспора.
Едната е от 1949-1953 г., когато след известните Бенешови декрети и изселването на над 3 милиона германци от територията на Чехословакия започва процес на набавяне на работна ръка от страните на соцлагера, към които Чехия по ред обстоятелства се оказва. Тогава има около 10 хиляди българи, които работят в селското стопанство и промишлеността на Чехословакия тогава.
Тези хора днес са на 80 и над 80 години. По-голямата част от тях още тогава остават да живеят там. Повечето се женят за чешки граждани, по-голямата част приемат чешко гражданство. Това е да го наречем „първото поколение“, което се намира в голямата обществена организация на българската културно-просветна дейност.
Има процес след 1968 г., когато имаме много студенти в Чехословакия. Отделно, има процес, свързан с окупацията, има доста предизвикателства пред съветските студенти – Москва ги изтегля, и квотата се заема от български студенти. Някъде около 9-10 хиляди отиват между 1969 – 1978 г.. Това е второ поколение в диаспората ни. Пак по-голямата част остават да живеят там, някои се женят, някои – не. Те сега са около шестдесетгодишни хора и представляват друга важна общност в Чехия.
Третата вълна е след промените – млади хора, които отиват да работят в Чехия, успяват сравнително добре да се адаптират. Някои дори правят много добра кариера, много добър бизнес. Те също представляват третото лице на голямата група, която всъщност никой не знае точно колко е.
Имахме най-различни цифри. Може би и Агенцията няма истинските цифри. Чешките власти, особено след приемане на Закона за националните малцинства, имаха цифра от около 9-10 хиляди. (Реплики от Петър Харалампиев.) Казвам за различните източници на информация.
След това по консулските досиета имахме около 30-на хиляди, които водихме на отчет, особено след 2006 г. – 2010, 2011 г., когато бях аз. Тогава се сменяха и много документи за самоличност. Имахме такава цифра по този източник на информация.
Говори се между самите българи, че става дума за може би близо 50 хиляди. Истината е, че са пръснати в различни райони на Чехия, не са компактна група като в Чикаго например.
Пражката организация представлява по-голямата организация от всички. Има голями организации в Острава, в Бърно, в Теплице, Млада Болеслав. Всички са се оформили като самостоятелни юридически лица, защото това им позволява Закона за национални малцинства и им създава предимство, ако те са самостоятелно юридическо лица, да кандидатстват със собствен регионален, локален проект в правителството на Чехия.
Агенцията ще каже точно, но аз си спомням за около 15 дружества, които са обединени в асоциация на българските дружества със седалище в този спорен имот, за който говорим.
Имало е сгради, на които може би сме изтървали източника им – в първите години след прехода, тъй като например такава сграда има в Бърно, в Млада Болеслав. Много голяма сграда има в Острава. За всички тези сгради дружествата по места са си ги решили, след като са успели да се самоконституират като юридически лица и са успели да прехвърлят на юридическото си лице собствеността на сградите.
Въпреки че като посланик правих опит да разбера дали някъде няма следа, че те все пак са държавна собственост, реално не можах да открия такава следа, с изключение на сградата в Прага, където нотариалният акт стоеше в касата ми.
Възможно е в онези години нещата да са се решавали по телефона и местните власти да са давали, но този въпрос е решен и мисля, че нашата държава няма основание да има претенции за собствеността на сградите на другите дружества в Острава, Млада Болеслав, Бърно и така нататък.
Връщам се в Прага, защото там са съсредоточени конфликтът и сблъсъкът. Когато заминавах като посланик, всъщност наследих този проблем и се готвих по този проблем с нагласата, че трябва да се намери някакво практическо решение, някакво рационално решение, относно, първо конфликтът между групите в диаспората. Пак казвам едната е голяма група, обхващаща и трите поколения, за които Ви споменах, и една по-малка група, която е преобладаващо с повече млади хора, които са дошли, които имат друга идентичност, друга идея за минало и бъдеще, но донякъде и стари хора, които решават леко да променят малко своята идентичност и кажат: „аз съм сега нов човек, ние сме царски хора или ние сме демократични хора“, защото имаше и такива изказвания, когато бях там.
И двете групи списания имат списания, но голямата група е установена на Америцка, 28. Там тя е регистрирана и дори, когато е призната цялата общност като национално малцинство, в правителството на Чехия стои с този адрес –Америцка, 28.
Въпросът от една сякаш изглежда имуществен и сякаш би трябвало да се решава от дирекция „Управление на собствеността“ или от Междуведомствената комисия, която се занимава, но трябва да Ви кажа, че това е привиден проблем. Проблемите наистина са много сложни, ценностни и идентификационни, политически и какви ли не. Това се отразява, защото почти всички видове избори минаха през посолството в този период и се виждаше начинът, по който се гласува в Чехия.
Така че когато искаме да решим въпросът с „Америцка“ 28, трябва да вземем в предвид всички възможни фактори и всички възможни неща, които са на масата, включително и въпросът за чешкото признаване на българско национално малцинство, защото всяко национално малцинство, което е признато като такова, има свой представител в правителството на Чехия – така нареченият Съвет на малцинствата, където задължително всяко малцинство има свой представител. И ние имаме свой представител – Светла Лазарова. (Шум и реплики.) Тя е телевизионна журналистка, режисьор, работи в чешка телевизия.
Тези представители се излъчват от общността, те не се посочват от чешката държава, те имат мандат, който е равен на мандата на този Съвет за национални малцинства. Така че това е първият проблем – проблемът вътре в самата диаспора.
Вторият проблем е проблемът между посолството и диаспората или между държавата България и диаспората. Пак казвам, на пръв поглед проблемът сякаш е свързан само с тази къща на Америцка, 28.
Това, което аз наследих, когато отидох, много остър конфликт, много тежък конфликт между посолството и диаспората. Посланикът беше забранил на хора от посолството да общуват с тях. Водеше се някаква странна война между диаспората – голямата, тази културно-просветна организация, и посолството. За мое голямо разочарование, виждам, че май се е възстановил същият този военен режим на отношения между диаспората, защото те не си общуват, нещо повече, българската държава през 2014 г. е завела дело срещу българите там. Даден е едномесечен срок за напускане на сградата, включително и предложение на чешката полиция да се намеси и да ги изгони оттам. Обаче, те са съпротивляващи се българи, не са така лесни хора, не е да им кажеш, защото те имат някакво друго достойнство и някакво друго разбиране. Мога да Ви уверя в тяхното истинско родолюбие, което съм видял в тези хора, защита на българските неща и идентичност. Те подкрепят много българското училище в Прага.
Знаете, че българското училище в Прага е уникалното училище в света изобщо – няма друго училище в света, което да е от I до ХII клас и да е истинско училище, не неделно, не към посолството, а истинско училище, включително с командировани учители от България, командировани от Министерство на образованието. Доста голяма борба имаше да се запази това училище, защото имаше и такава тенденция: „за какво ни е това училище, да вземем да го затворим, имаме хубава сграда, да вземем да я продадем“ и така нататък.
Трябва да Ви кажа, че там е наша собственост и посолството в Прага е много богато. Освен тази сграда на Америцка, за която става дума, ние притежаваме една страхотна барокова сграда от ХIХ век, където се намира посолството – „Краковска“ 6. Притежаваме един огромен посолски комплекс с пет блока, със 108 апартамента. Притежаваме едно огромно училище, което беше бившето Търговско представителство на България. Огромна собственост имаме там.
Проблемът за собствеността се явява от време на време – какво да правим с толкова голяма собственост. От друга страна, независимо че имаме един деликатен въпрос – настаняваме в комплекса на посолството хора, които не са служители на посолството, но пък печелим добри наеми от това. Мисля, че давахме някъде до половин милион евро на година в републиканския бюджет, чрез този комплекс на посолството, отделно визи, работи и други неща. Така че то е доходоносно посолство. Земята е чешка собственост, но този въпрос може да се реши, ако има държавно виждане от това какво да правим с цялата тази собственост.
Що се отнася до актуалния въпрос и актуалния проблем, това което разбирам, е, че освен делото, което е за мен е доста срамна работа, българската държава да води в чешки съд дело срещу българи живеещи в Чехия, това не звучи някак разумно и държавническо, но случило се е, води се дело, макар че това дело няма някакъв ход, двете страни са взели някакви адвокати и от време на време адвокатите се срещат. Това съм чувал, но да го оставим това за съдебни експертизи и съдебни разговори.
Вторият въпрос е собствено политически въпрос и той е свързан с доста сериозното, бих казал враждебно отношение, което съществува между посолството и между българската диаспора. Бях свидетел на това преди две години, когато бях поканен, отидох там и говорих с Лъчо Петков, който познавам добре и сме колеги, той ме е наследил там на поста, загрижен съм там нещата да вървят добре. (Реплики).
Така че той отиде в Прага, а това беше решение при правителството на Орешарски, Вигенин беше външен министър, по негово време този посланик беше тогава главен секретар на Външно министерство и той получи правото да избере мястото на своя следващ мандат. Той избра именно Чехия и слава Богу, защото след като аз се прибрах от мандат, се получи огромен вакуум – близо три години България не можа да намери посланик да изпрати в Прага и Росен Плевнелиев не пожела да ме освободи с указ и каза: „докато не изпратим посланик, няма да те освобождавам“.
Следващият попадна в някакъв капан, в някаква клопка на това, че му излезе досие във Второ главно управление и не замина. Оттам започнаха някакви проблеми всяка година, някакъв човек, нещо не се получава. И аз бях освободен всъщност през 2013 г. Така че имам доста реален по указ мандат в Чехия, независимо че бях само пет години. Искам да кажа, че близо три години нямаше функциониращ посланик, а временно управляващи, които се сменяха.
Когато Лъчо замина там посланик, аз успях съвсем подробно да му разкажа целия наратив за българо-чешките отношения и особено за диаспората, която е проблем на всеки посланик. Стана това дело, те спряха да си говорят и помежду си, изпращаха си някакви писма, на които не си отговаряха, но фрапантният случай, който беше доста дразнещ, е това, че решиха да разделят националните празници и да ги честват различно. Това вече е трета година. Опитах се да внеса някакво помирение, но няма такова.
Не знам кой трябва да се намеси, може би държавата, разбира се. Тя е тази, която има тези правомощия, но на националния празник Трети март в църквата „Св.св. Кирил и Методий“, където ние редовно правим литургия, идва посолството и забранява на българската диаспора да влиза в църквата. Там се събират посолството, културният център, училището и някои фенове на посолството, живеещи там и те си провеждат празника самостоятелно. След няколко дена го провежда българската диаспора.
Същото нещо се повтаря на Микулчице, празника на Кирил и Методий. Микулчице е особено място, аз леко съм пристрастен към това, защото по мое време успях да вдигна един голям паметник на Кирил и Методий – 3,54 метра бронзова статуя, на предполагаемия гроб на Методий, защото има доста правдоподобна хипотеза, че там е гробът на Методий. Дори успях да го вкарам в държавния протокол този въпрос и всяка година, дори и след като се прибрах, всяка година една държавна делегация пътува за Рим, другата пътува за Микулчице – при единия брат, при другия брат. Цецка Цачева беше много активна в тази работа тогава.
Нещата сякаш се подобриха, създаде се някакъв диалог, първо, вътре в самата диаспора, второ, получи се някакъв чудесен диалог между посолството и самата диаспора в това, но висеше въпросът: как да се отнасяме към тази собственост на Америцка, 28?
Имаше три опции, които сме обсъждали с „Управление на собствеността“, с финансовите министерства, с политическите кабинети на министъра – три опции. Първа опция, доколкото е наша собственост, продаваме имота и спираме да се занимаваме с този въпрос, но си теглим последствията от импликациите, които това ще донесе.
Опция две: сключва се договор за наем между организацията и българската държава. Но там попадаме в един малък проблем, защото на територията на чешката държава, ако ние извършваме стопанска дейност, плащаме 24% данък. То, така или иначе това стои като опция – да има решение чрез договор за стопанисване. При тази ситуация сградата спокойно може да влезе под пълномощията на управителя на посолския комплекс, тъй като ние имаме такава длъжностна позиция в посолството – управител на посолския комплекс, уредник на, както Ви казах огромната собственост, която ние притежаваме там, и спокойно може да влезе под контрола и пълномощията на управителя на посолския комплекс. И опция номер три, която е облагодетелстваща най-много българската диаспора, е да дарим този обект. (Реплики.)
Това е направила Полша, например, по отношение на своето малцинство в Чехия и е дарила също такава сграда, която от времето на соцлагера е притежавала в Острава. Лично съм ходил да видя тази сграда в Острава, тя също е голяма и хубава сграда, но полското правителство след промените и революциите взима решение: няма какво да си губим времето, тези хора са ни важни, ще правим дипломация. При тях това е също част от публичната дипломация и са им подарили сградата, въз основа на която те започват да се самоиздържат – чрез някаква част правят хотелска част. Така че това са трите опциите и тук, трябва да се вземе някакво решение, то няма какво да се протаква този въпрос. Въпрос на някакъв кураж е. (Шум и реплики.) Има кураж да я продаваме, продаваме я сградата и поемаме си всички отговорности, които следват от това.
Притесняваме се, обаче от импликациите: „ами ако я продадем и ги оставим на улицата“, „хубаво, тогава подарете я тази сграда“, ами не върви някак си да я подарим, защото те са такива хора“ и така
Това, ако върви в рамките на много години, нали разбирате какво означава да провеждаме държавна политика на територията на Чешката република с нашата диаспора. И, ако тази държавна политика функционира по начина на разделяне, това е абсурдна ситуация. От каквато и гледна точка да го гледаме, това е абсурдно положение.
Дълъг е този разказ, не би трябвало да Ви отегчавам, но искам да кажа едно: разказът е сериозен и, ако някой иска да вземе решение по този въпрос, трябва първо да прегледа цялата история на проблема и да има куража да вземе решение, да го реши този въпрос един път завинаги. Защото е смешно и чехите се смеят на начина, по който ние общуваме помежду си на територията на Чехия.
Агенцията също е правила доста усилия да подпомогне този процес, но нещо не става, не се получава, ситуациите се променят непрекъснато. (Реплики.) Да, така е.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Манев иска думата.
МАНОИЛ МАНЕВ: Извинявам се, че се намесвам. Изчакваме това дълго изложение, което, между другото, беше изключително интересно и важно.
Знам от предната ни среща тук, по тази тема как сега влизаме в следващата стъпка, в диалог и размяна на думи. В тази връзка имам едно процедурно предложение към Комисията.
Явно е, радостен факт е, че Комисията се е заела сериозно с този проблем, след като се събираме вече втори път с конкретна такава задача. Явно е и от изложението, което чухме, и от фактите, които знаем отпреди, че голяма част от самия проблем може да бъде наричан политически. Няма какво да си заравяме главата в пясъка и да не го признаваме.
Ако в България съществува орган или институция, която може да покаже политическа воля за единение и обединение, това е Народното събрание. Тук сме представени всички партии, които са получили правото да бъдат в Народното събрание на България, и е време, ако Комисията прецени след това мое предложение, което се опитвам да обоснова в момента, да се намеси в ролята си на посредник, защото една намеса като посредник, съставена от различните политически сили – група, комисия, както искате я наричайте, може да намери диалог. Друг такъв институционален диалог през съдилища – казах го и на предното заседание по тази тема – през съдилища, през административни мерки и така нататък, не смятам че това е възможният и добър имиджов начин.
В тази връзка, колеги, предлагам от състава на нашата комисия да се състави една подкомисия специално за проблема в Чехия. Тази подкомисия да е на паритетен принцип, тоест да има по един представител от всяка от политическите сили, които сме в Комисията, и тя да направи посещение на място в неопосредствена среда, не тук, не да идват представителите на общностите тук, пък да се срещаме, пак да видим кой е подбрал хората, които идват и така нататък, а там, на място, няколко пъти, ако трябва, да се направят срещи с всички тези страни, включително и с представителите на посолството – там, на място да си комуникираме. Да се опитаме да дадем послание към хората, които имат явно своите различни политически виждания, всеки от нас да поеме този ангажимент от името на своята политическа партия и да дадем едни послания, че политиката си е политика, пристрастията си са пристрастия, но когато представляваш България, това трябва да става по друг начин.
В тази връзка моето конкретно предложение е: да съставим такава подкомисия, която в рамките на един нормален период от време да направи своите срещи с всички страни по този казус там на място и да се опитаме да бъдем едни добри посредници. Нещо хубаво да свършим и ние, политиците в тази посока на единение. Дай Боже, да успеем.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Манев.
Звучи ми разумно по принцип, макар че реално виждам, че имаме предложения на практика. Предполагам, че доста са мислили преди нас по проблема. В случая от господин Попов имаме три варианта и реално Комисията или подкомисията, както я нарече господин Манев, не виждам дали би могла да намери четвърти вариант, освен тези трите. Дали работата на тази подкомисия в крайна сметка ще бъде да определи кой от тези трите варианта е най-предпочитаем.
Струва ми се, че има четвърти вариант. Може би господин Попов е наясно със законодателството в Чехия, дали няма и вариант, в който държавата да подари дял от сградата на диаспората, и по този начин на практика да се получи една съсобственост? (Шум и реплики.)
Дали е възможен такъв вариант?
ЗДРАВКО ПОПОВ: Така или иначе има решение на Министерския съвет – не мога да се сетя 2004 или 2005 г., в което Министерският съвет взима решение да прехвърли тази сграда на Министерството на културата, където да се създаде Българският културен център, тоест там да е Културният център, защото тази сграда наистина е много хубава сграда, втори път е в центъра на Прага. Тогава Министерството на културата изпраща такава група, която да разгледа тази сграда. Там тя попада на тежкия конфликт и сложните значения, които се разнасят в тази среда: „тези са комунисти, онези не, тези са криминални престъпници, онези са хубави хора“ и така нататък, ужасяваща среща и министърът на културата тогава казва: „не, не, не искам тук изобщо да влизам в такава сграда“. А идеята тогава е била сградата да се води от Министерството на културата и да се остави някаква малка част за офиси на Българската културно-просветна организация. Това нещо е отпаднало. Така че виждате има и друга опция, която се е проиграла.
Нещо повече, аз като заминах посланик, бях принуден да търся друга сграда, където ние плащаме наем и до ден-днешен плащаме не малък наем за сграда за културен център, като имаме собственост, в която можехме това да го направим.
МАНОИЛ МАНЕВ: Тези опции ги слушахме, тоест и преди и сега ги чуваме. Нарочно не влязох в детайли на кого ще я дадем. Ако използваме вариант две – да я дадем под наем, на кого от всички представени там различни слоеве на диаспората? На кого? С кого ще сключим? Продажбата не влиза в моите представи, доколкото знам и на голяма част от колегите, не го приемаме, но това е мое лично мнение в момента. Сключването на договори за правенето на различни офиси там, на различните групи и така нататък, кой ще го администрира и така нататък, и така нататък – не искам да влизаме сега в тази конкретика.
Идеята е следната. При срещата на тази подгрупа, която аз Ви предлагам, колеги, и се обръщам към председателя и към всички членове на Комисията, идеята е срещата с хората, които разпознават във всеки един от Вас, от нас свой някакъв политически представител или симпатизант на някого от нас или от представените политически сили, да проведем този диалог – честен и директен.
Изясни ли се това – да дадем някаква препоръка към Комисията на Народното събрание за проблемите на българите в чужбина, след това към държавните институции. Защото намесата на всяка една държавна институция в различните моменти, така или иначе е партийно оцветена. Такава е системата в България. Ако Народното събрание излъчи послание към Министерския съвет, към Външно министерство и така нататък, то да бъде едно мотивирано върху пълна информация и в единство, защото тук говорим за национално единство, както ми подсказа колегата.
Казвам за партиите: единствената цел е да може да се води диалог, а не да си отправяме послания и нищо да не чуваме. Такива решения на маса, дори и на заседателна маса, взети по този начин – да препоръчаме сега да я продадем или да сключим договор, без да сме си говорили директно с хората.
Всички знаем от предните случаи, че се говореше не само за собственост, говореше се и за пари, говореше се и какво точно има в тази сграда, дали е имало бардак, дали е нямало – използвам думата, която тогавашните представители използваха. Не я използвам аз, просто я цитирам. Дали там е влизала полиция, или не е влизала, ние всичко това сме го чували опосредствано от някакви хора тук, в сградата и на заседанието. Затова Ви предлагам този вариант на решение, нека пък да видим. Да не се окаже, че като се озове подкомисията там, на място и да намери нещо, което се твърди или не се твърди.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Харалампиев.
ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Благодаря на господин Попов за дългото и изчерпателно представяне на ситуацията.
Само искам да отбележа, не знам колко от Вас са ходили в тази сграда – аз съм ходил там над 40 пъти. Често пътувам в Прага, ходил съм и преди 1989 г. и след това. Харесвам този град, сградата се намира на пъпа на Прага. Дълго време не знаех каква е тази сграда, но занимавайки се с проблемите на българите в чужбина, контактувайки с представителите на диаспората, първо ще констатираме, че там диаспората не е единна по отношение на точната ситуация със сградата. Второ, както каза и господин Попов, сградата е несъмнено държавна собственост. За разлика от сградите в Острава и другите части на Чехия, където може да са били държавна собственост тогава, но във времето са се случили някакви събития, които трудно биха могли да бъдат в момента доказани по юридически път, тук безспорно е държавна собственост.
Разминаването на фактическата ситуация с правната част в момента е факт. Българската държава, както каза и господин Попов правилно, плаща наем в лицето на Културния център от толкова години да ползва помещения без да се ползва тази сграда. Тази сграда се ползва само от една малка част от представителите на българската диаспора. От дългогодишните спорове, които се случват, и информациите, които пристигат, са доста разнопосочни, включително както каза и колегата „бардак“ и има различни, разнопосочни сигнали.
Ще Ви кажа, че тя се намира в топ центъра на Прага и там цените са убийствено високи, там се събират много сериозни приходи. Една такава държавна сграда, генерирайки такива приходи, ползвайки ги от организация, която не представлява българската държава, само по себе си е факт, който не оценявам дали е добър или лош, но този факт съществува.
Тази сграда, според нас, от Държавната агенция, трябва да се ползва от българите в Прага, от българската общност. Тя не трябва да бъде загубвана, не трябва да бъде продавана. Това е решение глупаво, още повече че в Прага имаме официално признато българско малцинство с много сериозни права, с представително ниво, както каза и колегата, в правителството на Прага, и можем да говорим дори за по-голяма активност да се ползва там законите, които там предлагат. Така че трябва да мислим за доста по-сериозно национално решение и мисля, че процедурата, която се предлага за създаването на подкомисия, която на място да проучи ситуацията и вече сблъсквайки се с различните представители на диаспората, навлизайки в детайли на целия процес, имайки информация, включително от специализираните служби, които са в Чехия, запознавайки се детайлно с това нещо, вече да излезе с предложение, което да отговаря и на нашия, да го наречем „девиз“, който е и за Европейското председателство и на България „Съединението прави силата“ и да се вземе решение не на базата на чисто политически пристрастия, а на базата на национална отговорност, всички представители от парламента – различните партии, съобразявайки се с абсолютната реалност.
По неофициални данни в Чехия над 70 хиляди българи пребивават повече време, отколкото в България. Около 45 – 50 хиляди работят реално в Прага. Масово част от тях се занимават с туризъм. Там има доста сериозна ангажирана българска диаспора. Тази диаспора трябва да използва тази сграда, спорът не трябва да бъде решаван по смешен начин в съда, макар че вече е започнал и съдът може да се развие. Така че е разумно да се запознаят с всички тези неща и, когато вече са ясни и конкретни фактите, да се излезе с разумни предложения за търсене на диалог. Ако не може да намери диалог, тогава вече ще трябва да се произнася съда, това нещо не е на Агенцията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Харалампиев.
Нека да чуем и представителите на Външно министерство.
ДИМИТЪР АРНАУДОВ: За разлика от посланик Попов, както той самият се изрази, че неговият разказ е подробен и обстоен, за което му благодаря, защото той е част от живата история на това посолство бидейки посланик пет-шест години, знае нещата отвътре, в подробности. Аз ще бъда по-кратък и, бих казал, телеграфен.
Съдейки по последната информация, която ние получихме, подготвяйки се за днешната среща на Комисията, от това което получихме от посолството в Прага, там живеят около 25 хиляди българи, което се разминава с цифрата, която господин Харалампиев току-що каза. Българското национално малцинство е признато през 2001 г. Едно уточнение, което сме помолили да направим е, че може би в бързината, може би в стремежа да бъде подготвено по бързо това заседание е допусната една, бих казал, неточност, а не грешка в самата формулировка на дневния ред за неразбирателство между българската дипломатическа мисия и българската общност в Чешката република.
Посолството в Прага е категорично против такава формулировка, отговаряйки ни, че има известни търкания между дипломатическото представителство и една от 17-те организации на българската общност и, по-специално това е Асоциацията на българските сдружения в Република Чехия. С останалите 16 организации няма такива проблеми. Напротив, констатирано е подобряване на диалогичността и сътрудничеството между тях. Те си сътрудничат в различни области при организиране на културни мероприятия от всякакъв тип. Има разбирателство помежду им като сънародници. Трудно е да се каже, че както чух тук квалификации от типа на „два фронта, които се готвят за сражение“. Нашите разбирания и схващания не подкрепят такива крайни квалификации.
По въпроса за честванията. Последната информация от нашето посолство е, че имаме уверения за тазгодишните чествания в Микулчице да участва вицепрезидентът Йотова и други държавни представители, които няма да изброявам поименно, с участието на болшинството от българските организации, които са регистрирани в Чехия. Така че да не драматизираме въпроса, че съществува някакъв разнобой и едва ли не да го ескалираме изкуствено до политически проблем.
Чуха се много разумни гласове, че преди всичко трябва да се преследва единството и националната кауза в една чужда държава, а не да се отива на акции, които да излагат и петнят името на държавата като цяло и самите сънародници, които живеят в тази държава.
Що се отнася до спорния момент в Микулчице, ще бъда кратък и ще спра и ще предоставя думата на колежката Париса Попниколова да внесе яснота по този въпрос. Благодаря Ви за вниманието. Ако имате въпроси, доколкото съм в състояние ще се опитам да отговоря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Има ли въпроси?
Виждам, че госпожа Христова иска да вземе думата. (Реплики.)
Първо, да чуем госпожа Попниколова.
ПАРИСА ПОПНИКОЛОВА: Благодаря Ви.
Аз имам какво да разказвам, защото съм от онези чехословашки възпитаници, за които спомена господин Попов.
Да започна оттам, където колегата спря – събора в Микулчице. Нашето виждане е, че това не е дублиране на чествания, а са просто по различни по характер чествания, което има и в други държави. Едното е национален, всенароден събор с участието на представители от българската общност в Чехия, в Словакия, идват от съседни страни. Подобни чествания за 24 май и за 6 май – Гергьовден, има в Словакия, Унгария, Полша донякъде. Освен това всички знаем, че 24 май се отбелязва и на 11-ти, и на 24-ти по традиция. Лично аз уважавам еднакво и двете дати, и двете чествания. Това е въпрос на виждане и на усещане, понякога и на техническа организация.
Мога да дам пример с друга общност в Будапеща, която категорично не е разединена. Много от Вас имат впечатления за българската общност в Унгария. Те по традиция, нарочно правят няколко чествания на 24 май по много причини, включително там има понякога и събор, и официално честване, ако са поканени официални гости.
Имам спомен отпреди няколко години: събра се общо съборът с официалните гости, когато отбелязвахме 100 години на Дружество на българите в Унгария. Тогава беше по изключение, отне много енергия и създаде много проблеми, но някак си премина.
Категорично не смятаме, че има дублиране, припокриване или каквото и да е на инициативи.
По отношение на взаимоотношенията между посолството и представителите на българската общност, диаспора или български граждани и граждани с български произход и самосъзнание на територията на Чешката република е малко объркано по причините, които господин Попов спомена. Голяма част от тези хора или са потомци на бивши български граждани, но имат български дух и радеят или са си сменили гражданството или просто са най-новите, които са български граждани и спокойно си работят в рамките на Европейския съюз. Взаимоотношенията и сътрудничеството са много добри.
Мога да посоча пресен пример. Миналата седмица имаше традиционен фестивал на българското кино в Прага със страхотен успех. Беше отчетен като голям успех и от представителите на чуждите общности в Прага, които не могат да се похвалят с такова нещо. Имаше репортажи по националната и по другите български телевизии, където същите тези българи с техни приятели чехи изразиха специална благодарност на посолството, на Министерството на културата, на всички съучастници в това прекрасно събитие, което се е наложило като традиция. Това е само един пример за сътрудничеството и доброто взаимодействие между българските държавни институции и представителите на българската общност.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Преди да дам думата на госпожа Христова, искам да подложа на гласуване предложението на колегата Манев за създаване на подкомисия или работна група. (Реплики.)
Подкомисия, която на място да отиде и се срещне с представители на общността, за да изгради представа и да излезе с решение на дългогодишния проблем.
За – 11, против и въздържали се няма.
Единодушни сме – приема се.
Решаваме, че ще бъде с по един представител от политическа партия.
МАНОИЛ МАНЕВ: Предлагам да не се определят сега членовете, защото ако се наложат повече ходения на място, да са различни представителите на различните партии, тоест да не са фиксирани. Това е предложението ми, колеги.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Приехме го.
Давам думата на госпожа Мариана Христова. Тя е журналист, следи проблема от години, има доста посветени статии. Нека да я чуем като представител на гражданското общество.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Радвам се, че Комисията посвети точка от дневния ред на този проблем.
Той беше разискван и при предишния състав на тази комисия в предишния парламент. Тогава представителите на Външно министерство в лицето първо, ако не се лъжа, на господин Румен Александров като заместник-министър каза, че най-старата българска организация нямала почти никаква културна дейност и беше демонизирана.
Там явно, както се разбира и сега от хубавия разказ на предишния посланик доцент Попов, нещата имат повече измерения и изискват повече мъдрост за решаването им.
Наблюдавайки този казус вече две-три години, съжалявам, че Външно министерство продължава да не вижда проблем в това, че има съдебен процес. Извинявайте като журналист ще си позволя да го кажа, не съм дипломат: това е провал за посланика и за самото Външно министерство.
Самият факт, че има съдебен процес е провал за българската дипломация. Моите уважения!
Сменят се главни секретари, заместник-министри, министри в различни български кабинети. Това, разбира се, не е най-важният проблем на нашето дипломатическо ведомство, но не може, уважаеми дами и господа, които и да сте, да отричате проблем.
Изключително неприятно е да вижда, че той рецидивира. Ще си позволя да го кажа като обикновен български журналист: не е вярно това, че става въпрос за 11 и 24 май по църковния или по светския календар. Ако говорим за традиционен български събор в Микулчице, който посолството се опита да изземе от най-старата българска организация – това е политиката.
Съжалявам, че представителите на Външно министерство не признават, но си позволявам да го кажа. Гледах различни представители на Външно министерство на заседание на тази Комисия в този и предишния парламент, написах много писма. Имаше заседание миналата година със заместник-министър Щерк и бяха поканени всички организации. (Шум и реплики.) Много приветствам идеята Вие да отидете на място. Би било добре заедно с Държавната агенция на българите в чужбина, с представители на Външно министерство, защото от Външно министерство най-много зависи. Много Ви моля, каквито и да са съображенията на Външно министерство, това е проблем, който се замита под килима, демонизира се организацията, но има две страни. Не е черно-бяло, не драматизирайте повече тази организация, не казвайте, че проблемът е в нея. Не отричайте, че… Извинявайте, миналата година на Трети март, въпреки давлението на посолството, имаше молебен в катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методи“. Тогава пражкият епископ Михал, въпреки давлението на българското посолство разреши на тази организация да прави молебен, тази година неговият секретар – видях факсимиле от това писмо, че не са желани, че само посолството може да направи. Не може да отричате проблем и много моля да участвате в неговото решаване.
Освен това в честването на 70-години българско училище в Прага, на което… Не разбирате, не знам, би трябвало държавните институции да си дават сметка, че например училището в Прага, което е държавно, което се води от това какво ще направи държавата, Вие знаете ли , че миналата година имаше няколко български училища в различни европейски градове, които бяха решили заедно да отидат в Микулчице. Училището домакин беше училището в Прага, но понеже държавната политика е друга, училището в Прага го е страх да отиде на събора, организиран от най-старата българска организация, за удивление на директорите на други български училища в европейски градове. Тоест те се притесняват да отидат на такива събития. Това беше събитие, организирано, разбира се, на ролята, много се радвам, че е имало такава роля за този паметник. Не може повече да разделяте Микулчице, да отричате реален проблем. Това не бива да се случва, защото пак някой ден ще се събере тази комисия, от която пряко не зависи, и той ще продължи да съществува.
Разговаряла съм с различни заместник-министри и ще приключа, с господин Ангеличин и го попитах: защо не отидете първо в Прага и след това да се съдите с местни организации? А той ми каза: „Ами вече има съдебен процес – това е!“ Съжалявам за емоционалното, не бих си го позволила, но не искам да виждам повече това отричане на проблема от хора, които се сменят, идват други и продължават да твърдят едни неща, които не са точно така. Наистина се надявам със съвместните усилия на всички институции и с волята на тази Комисия да направите нещо този проблем да се реши, защото излагате българската държава и на практика разделя българската общност.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Христова.
ТОМА БИКОВ: Очаквах да има развитие на този казус. До момента чувам повторение на предишно заседание едно към едно. И понеже е повторение, реших да повторя това, което казах преди четири месеца.
Първо, да се говори за българската диаспора общо и да подарим една сграда на българската диаспора, на кого я подаряваме? По 0,5% на всеки българин, който живее в Чехия, 0,01% на всеки, пари ли подаряваме? В квадратни сантиметри ли подаряваме?
Има организация и този проблем е сериозен, набъбнал е, дори е скандален, заради изключително лошо поведение меко казано на тази организация, която е владяла тази сграда в продължение на 30 години. (Реплики.) Още я владее и за това има дело.
Радвам се, че тази сграда е държавна. Това каза посланик Попов, казаха и други изказващи се. След като е държавна, държавата има ангажименти и отговорности към нея. Тя е сграда с дипломатически статут. Вътре има бизнес, който не плаща данъци, влизали са чешките органи на сигурността и са арестували организирани престъпни групи. Вие разбирате ли какво е срам за България?! Това е срам за България! Не това, че българската държава иска да си върне сградата, да администрира, да управлява и да настани културен център – всички 17 организации, включително тази организация, но българската държава не да даде на концесия, а за подари на някакви хора да я управляват, на НПО, че защо да не я подари на друго НПО?! Да я подарим на другото НПО?! (Шум и реплики.)
Не можем да спрем, защото тук се повтаря едно и също нещо. (Шум и реплики.)
Изслушах с интерес предишния път заместник-министъра на външните работи. Човекът много ясно обясни: държавата няма да продава тази сграда, иска да си я получи обаче, защото е държавна. Тогава имаше аргумент на един от участниците в тази организация, който каза: „Аз участвах в строенето, ние сме правоприемник на предишната организация“.
Колегите от БСП – казах го, сега ще го повторя, за да повторим едно към едно заседанието, колегите от БСП са правоприемници на БКП. Сградата, в която се намираме в момента, е тяхна. Ми защо не им я дадем на тях? Те са правоприемници?! Само че е парламент. Да дадем всички сгради на синдикатите на КНСБ?! Да правим обратна ренационализация, не знам как да го нарека – реприватизация…
Преходът трябва да свърши, колеги. Това е един остатъчен преход, който очевидно не е свършил в Чехия. Държавата да си влезе на мястото. Естествено, да приобщи всички организации, включително и тази организация. Тогава бяха направени предложения към нея: Ще Ви дадем една стая да упражнявате културната си дейност, да работите за българската общност, за Вашите членове. Те казаха: „Не, ние сме готови да отстъпим по една стая на всички други организации“. Ама Вие не сте домакините, не е Ваша тази сграда?! Какво означава: Вие сте готови? Все едно да отида у някого на гости и да кажа: готов съм да ти отстъпя спалнята?! Няма такова нещо! Това е държавна политика и това е много повече от търканията между двете организации. Държавата носи отговорност за всички български граждани в Чехия и всяка друга държава. Тя не може да дели хората на организации, тя трябва към всички да е еднаква, да е добронамерена, да защитава правата, да им осигурява условия, в които да развиват културна дейност, дейност в полза на българската общност там, а не да им дава възможност да правят бизнес. Бизнес да им даде възможност чешката държава да правят. Там има пазарна икономка – всеки да си отвори каквото иска, но българската държава трябва да общува с всички. Съгласен съм и затова подкрепих предложението на колегата Манев: да отидем и да видим на място спора между организациите, но нека да го отделим. Едно е собствеността на тази сграда, друго са отношенията. Ако има културен спор, ще отидем и ще се опитаме да го разрешим, ще говорим с всички.
Но тук ми се струва, че спорът не е културен и няма развитие, делото продължава. Това дело е, защото държавата иска да влезе във владение на нейната собственост. (Шум и реплики.) И ако искаме да няма такова дело, ами нека другата страна да позволи на държавата да влезе във владение и държавата да се отнесе с организацията и да й даде възможност да работи. Но да оказваме натиск върху Министерството на външните работи, което е тръгнало да върши някаква работа, ние да му окажем натиск да спре?!
Имаме три варианта: да подарим, който както казаха не можем да направим, да продадем, което не искаме да направим, и третият вариант е държавата да влезе във владение. Не виждам защо се спори.
Така не решаваме спора, лично аз само се изнервям, когато правим едно и също нещо. Струва ми се, че и днес няма да намерим кой знае какво решение. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Биков, ясно е, че днес няма да решим въпроса, но поне решихме, че ще формираме съгласно чл. 25 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да бъде работна група, а не подкомисия.
МАНОИЛ МАНЕВ: Колега, ще Ви направя реплика, защото обхванат от духа на дипломацията в тази Комисия, спестих много неща. Вие обаче не ги спестихте и е хубаво да ги доуточним докрай.
Първо, изключително прав сте, че трябва да спрем с опитите да правим заложник Комисията на Народното събрание и народни представители, които разчитайки на факта, че Народното събрание е мандатно, че в годините са се сменяли членовете и да се опитва някой да вменява у народните представители опосредствани решения, не е начинът.
Второто, с което искам да Ви репликирам, е, че в духа на някаква дипломатичност спестих най-краткото и най-точно изказване. България има Закон за държавната собственост, всички тези 3-4-5-10 варианта с подаряване и така нататък са невъзможни, поради закона. Законът е категоричен, една-единствена е формата за публично-частно партньорство и тя се нарича „концесия“. Няма друг вариант в сега действащия закон. Няма възможности за отдаване безвъзмездно на когото и да било, каквото и да било, има ред, по който се отдава публична държавна собственост. Това е ясно на всички нас на тази маса.
Много правилно казахте, но пропуснахте да отбележите, че в никакъв случай не можем да казваме, че когато Външно министерство, представлявайки държавата България иска да възвърне собственост и да получи владение върху собствеността на България, не е в съдебен конфликт с българската диаспора. То е в конфликт с определени ясни и точни лица или организации и не може да се обобщава.
Всичко това е коментирано неведнъж – преди четири месеца и преди четири години, защото този конфликт продължава отдавна. Затова предложих – благодаря, че ме подкрепихте – създаването на тази работна група. Тя ще остави резултатите от работата си за следващите наши колеги, ако не дай си боже този конфликт за имота продължи.
Голямата част от проблема се крие в имота.
Колега, имам молба, кажете най-накрая, че ние на тази маса всички сме запознати с проблема. Не е необходимо да ни го преразказват, искаме да отидем да го видим.
ТОМА БИКОВ: Най-обичам реплики, в които колегите са съгласни с мен.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Тази културна организация от българи в Чехия колко приблизително души представлява?
ЗДРАВКО ПОПОВ: Това е трудно да се установи. (Шум и реплики.)
Няколко корекции. Това, че така наречените „15-16 дружества“ са обединени в Асоциацията на българските просветни дружества, чието седалище е в тази сграда. Не е пражката организация, това е асоциацията на всички дружества, които се намират. Извън тази асоциация има две-три дружества, за които става дума, като антагонисти на тази асоциация.
Тази сграда няма дипломатически имунитет, не носи значенията на дипломатически имот.
Трето, ние сме собственик на тази сграда. Имаме всички юридически документи, които ни правят собственици и не трябва да спорим по въпроса кой е собственик – дали е асоциацията, дали е държавата. Проблемът е как да се регламентира тази собственост от гледна точка интересите на държавата. Това е проблемът: как да се регламентира тази собственост. То има и политическо значение, няма спор.
Съгласен съм и с шефа на Агенцията за българите в чужбина. Това трябва да е дом на всички българи в Чехия; дом отворен за всички българи, независимо от техните идентичности, пристрастия, поколения и каквото и да било друго, а отворен дом, организиран, регулиран дом, начинът, по който да функционира. Той трябва да е в пълномощията на управителя на посолския комплекс и да стане част от нашата посолска собственост на територията на Чехия.
Ако това не стане, ако няма контролен орган, не можем да пращаме консула да се занимава с тези неща.
Винаги консулите имат отношение към тази проблематика, тя е част от длъжностната им характеристика, но в Прага ние притежаваме позицията „управител на посолския комплекс“, следователно спокойно можем да вменим в неговата длъжностна да отговаря за тази сграда, ако наистина няма да я продаваме и да я даряваме. Щом отпаднат тези две крайни позиции, остава въпросът как да я регламентираме, не да си възстановяваме собствеността, защото ние сме си собственици. (Шум и реплики.) Трябва да регламентираме собствеността си как практически да се използва.
Казват, че са около 900-1000 организирани в тази асоциация на всичките тези 15-16 дружества. Извън тази асоциация има още 200 може би души, които са в алтернативния формат.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да разбирам, че тази асоциация е достатъчно представителна извадка на българската диаспора там.
ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Тази асоциация, основна организация, която е създава сателитни организации и управлява от 70-те години досега променяйки формалния си статут, но реално държейки едни и същи хора тези имот, те ползват всички блага и ползи и категорично не представляват българската диаспора. Не може да се каже, че държавата е в конфликт с диаспората, напротив, тя е в конфликт с една малка част, представлявана от съответната неправителствена организация. Категорично собствеността е наша и няма нужда да се доказва; категорично трябва да се борим за влизане във владение и категорично трябва сградата да се ползва от цялата общност. Това е националната политика и би трябвало да има национален консенсус от всички представители на партиите.
Категорично подкрепяме Външно министерство в тази посока.
Работната група на място конкретно да види проблемите и да се премине към бързи действия с цел влизане във владение и ефективно управление на държавната собственост с ползване от българската диаспора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви. (Здравко Попов говори при изключен микрофон.)
Благодаря Ви, господа. Следва да закрием тази точка. Достатъчно се осветихме и, което е най-важно, излязохме с решение. В крайна сметка точката не е приключена, докато работната група не се произнесе.
Да пристъпим към точка втора от дневния ред:
ЗАПОЗНАВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪГАРИТЕ В ЧУЖБИНА С РЕШЕНИЯТА, ВЗЕТИ НА РАБОТНАТА ГРУПА НА 14 МАРТ 2018 Г.
Колеги, знаете, че миналата седмица се състоя работна група, на която присъстваха 18 души – представители от различни министерства, свързани с българите в чужбина и специално Министерството на вътрешните работи, от Министерството на правосъдието, от Министерство на външните работи, от Президентство на Република България, от Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Държавната агенция за българите в чужбина.
Заседанието на работната група бе открито от мен като председател на Комисията по политиките към българите в чужбина. Посочих съществуващите проблеми при удостоверяване на българския произход на наши сънародници от Западните Балкани и най-вече от Албания и Косово, но също така и в Р Македония. Подчертах, че на тази тема са посветени няколко заседания на Комисията по политиките към българите в чужбина, но към настоящия момент проблемът все още не е решен.
Господин Спас Ташев, главен експертен сътрудник към Комисията по политиките към българите в чужбина и главен асистент в Института за изследване на населението и човека при БАН взе думата. Той подчерта, че в социалните мрежи има групи за дискусии по съществуващия проблем и неговото нерешаване предизвиква масово недоволство сред българите в Албания и Косово. В тази дискусия се намесват и граждани на Р. Македония или Сърбия, които застъпват тезата, че България злоупотребява с тези хора, че те са използвани политически и след това изоставени. Спас Ташев изтъкна, че за българската наука в миналото и днес българската етническа принадлежност на това население никога не е поставяно под въпрос. И в момента съществуват списъци с имената на селища в районите на Мала Преспа, Голо Бърдо и Кукъска Гора в Албания и Призренска Гора в Косово, които са били и сега са населени с компактно българско население, за което в нашите архиви се съхраняват достатъчно статистически данни. Бе посочено, че през последните 100 години не са регистрирани заселвания на представители на други етноси във въпросните селища, поради което установяването на кръвна връзка на даден кандидат за българско гражданство с негов възходящ роден там, е достатъчно основание за установяване на български произход. Бе изтъкнато, че ако се използва такъв подход, въпросът може да се реши или с вътрешно решение на Съвета по гражданство, или с промяна в Закона за българското гражданство.
Думата бе взета от Димитър Владимиров. Той посочи, че в Държавната агенция за българите в чужбина са разработени няколко варианта с предложения за изменение и допълнение както на Закона за българското гражданство, така и на Закона за българите, живеещи извън Република България. Членовете на работната група бяха запознати с тези предложения.
След това думата бе взета от Николай Проданов, Ирина Димитрова, Николай Ненков, Борис Вангелов. Те подкрепиха идеята за необходимостта от промяна на Закона за българското гражданство. Бе възложено на Държавната агенция за българите в чужбина да изпрати своите предложения до Комисията по политиките към българите в чужбина, която след като бъде запозната с решенията на работната група, да ги обсъди и при одобрение да предложи на МС да внесе предложение за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство или тези подкрепени от комисията предложения да бъдат изпратени на Министерство на правосъдието, където е създадена работна група за изменение на Закона за българското гражданство.
Предложенията за промени в Закона са изпратени до всички. Промяната е малка – касае само § 2, т. 1, като думата „българин“ трябва да се замени с „български произход“. (Шум и реплики.)
МАНОИЛ МАНЕВ: Господин Председател, искам процедура за две минути почивка, за да може да си поговорим членовете на Комисията. Важно е.
(След почивката.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, стигнахме до извода, че по тази точка няма какво да обсъждаме. Ще наблюдаваме какво ще предприеме Министерския съвет по тази тема. Съответно в дискусията ще влязат, когато постъпят от Министерския съвет в нашата Комисия за разглеждане.
Принципно всички сме единодушни, че има нужда от промени в този Закон, защото предоставя възможности за разнообразно тълкувание трябва да бъде конкретизиран.
КРАСИМИР ДИМИТРОВ: След проведената среща на работната група миналата сряда, е изпратена възможно най-кратката промяна, защото има поне четири варианта. Другите са много по-големи и не са изпратени.
Затова обяснявам. Това са двете неща, на които Министерството на правосъдието държи да се променят, за да минават нормално процедурите в Съвета по гражданство. Едното е да се запише, че удостоверението е официален писмен документ. (Реплики при изключени микрофони.)
МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията в почивката обсъди проблема и когато е факт дали като законодателна инициатива, дали на Министерския съвет, дали на Министерството на правосъдието, дали на народен представител, ще го обсъди и ще го вземе под внимание.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Изчерпахме дневния ред и закривам заседанието.
Благодаря на всички!
