.
Всяка нощ
преди съня
за белите коне,
които пият залеза
в реката
на отминалото детство,
един въпрос
като Дамоклев меч
сърцето ми
пронизва
в тишината:
дали е по-добре
съдбата си
да впрегнеш в стреме
и да препускаш
уморен до смърт
във времето
без спомени;
дали е по-добре
да бъдеш чужденец
за чужденците
и птиците
над изгорелите от лятото стърнища,
останали далече,
избледнели в паметта;
дали е по-добре
с простреляни зеници
да усмириш
гнева
и яростта,
конвулсиите
на сърцето,
сама звезда да бъдеш
в небето,
или да чакаш
като камък
бурята
да те превърне
в пламък
от мълнии, пронизващи
нощта;
или е по-добре
да се завърнеш
беден,
но неусмирен
и горд
при своите,
оставили за теб
вратата и сърцето
незалостени;
да се завърнеш там,
където ожаднелите коне
все още пият
залеза
във бялата река,
разбрал,
че дните ти текат
напразно
като чужденец,
далече
от земята
с дъх на хляб
от детство.
Надежда Бонева
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
