.
Разговор между мен и Асен (7-годишен):
– Мама, ела да гушнеш мен! Искам пак да разкажа на теб за селото!
– Добре, хайде, слушам!
– Ами качихме на оня horse, ама беше голям horse, αλήθεια.
– Не е било пони?
– Не, много big, не можеш да представиш! Колкото жираф!
– И някой държеше ли коня, докато ти го яздеше?
– Да, имаше един κύριος, с един cord, един отпред и един at the back, и дърпаха коня с cord-а!
– Каска сложиха ли ти?
– Да, сложиха. Когато коня ритна мен, обаче, не ритна по мойта глава, а ей-така, sideways.
– А ти на каската ли си падна?
– Не, ей-така, at the side. Обаче не заболя мен. Само малко ударих.
– Ами с лъка от какво разстояние стреляхте?
– От много far. И мойта стрела отиде στη μέση и аз won!
– По колко стрели имахте?
– По две. Ама големи. Ей такива. И лъкът беше много heavy, не може да pick up!
– Ама ти го вдигна, защото имаш мускули?
– Дааа, аз вдигнах, защото ходя на таекуондо, и Тилемахос вдигна, ама Илияни не можа и κύριος- а помогна на нея!
– И какво имахте за обед?
– Сандвич. Със салам, и τύρι, и всичко. Много беше νόστημο, изядох целия! И с tomatoes.
– А ходихте ли на плувния басейн?
– А, не, swimming имаме утре, да не забравиш да сложиш πετσέτα и кремче за слънце!
П.С.: Граматичното опростяване на българския език не е грешка от моя страна, а желание на Асен да направи езика ни по-достъпен за гражданите на Европейския съюз… както и щедрото вмъкване на чуждици, където му скимне.
Невена Паскалева,
Солун, юни 2018 г.
