Лятото пристигна и в Лондон, а с него и горещата усмивка с дъх на Ваканция
Цяла седмица се разделяме с всеки клас в българското училище „Иван Станчов” към Посолството в Лондон с благодарност за постигнатото, с пожелания за отмора и веселие през дните на воля. И най-последното ни „довиждане” беше на 22 юни с 8 клас. За мен това са моите абитуриенти. Догодина, в следващия 9 клас, те ще „отлетят” при г-жа Здравка Момчева, за да продължат обучението си по България при нея чак до 12 клас.
Училището ни е в центъра на Лондон, където се кръстосват най-туристическите пътеки край Алберт хол, двореца Кензингтън, градините на този дворец,в района са едни от най-добрите университети и музеи в мегаполиса. Не е ли късмет да живееш на пъпа на Света? И точно тук България да има едно късче, където да се сбират децата ни и да се трудят цяла година, за да опазят своята българска принадлежност? Това е нашето училище с име на жив възрожденец, това е домът ни за знания в Посолството на България в Лондон.
За да запомним нашия последен ден заедно, решихме да се разходим край най-голямата атракция в Лондон в момента – Мастабата на Кристо в Хайд парк. Какво по-интересно място от това да се снимаме с дипломите на учениците ни край едно интересно творение на българин, заради което хиляди туристи ще дойдат специално, за да посетят Британската столица. Малко информация за тази най-последна творба на Кристо – ТУК.
Визуалното изкуство невинаги може да бъде обяснено, то докосва различно всеки. Ние с учениците в този ден свързахме тази атракция с веселото преживяване да сложим началото на лятната ни ваканция и да замечтаем за веселие.
Потеглихме от класната стая през градините Кензингтън, където пак бе разположено училището за акробати. На огромни инсталации, завързани на гигантски ластици, във въздуха се премятаха хора, които може би искаха да станат артисти в прочутия Цирк Дьо Солей (гостуващ ежегодно в близкия Алберт хол).
После минахме покрай галерията „Серпънтайн” (едно от най-атрактивните места за светски събития, свързани с изкуството). Там сега се намира изложбата, разказваща за предишните творби на Кристо и съпругата му (вече покойник) Жан Клод. Пресякохме натовареното шосе, което разделя на косъм Кенсингтън гардънс с Хайд парк. Озовахме се пред прочутия мемориал на принцеса Даяна, където в плитки езерца и извивки на забавни рекички джапаха в горещия ден много малки дечица и весело разхлаждаха горещия ден с виковете си.
И – ето ни пред Мастабата. Пирамида от варели в три цвята, която внушава за всеки различни неща.
Тук раздадох свидетелствата на децата и се снимахме с усещането, че този ден ще го запомним по много причини. Не само заради Кристо и Мастабата, а и заради факта, че се разделяме с обич, след години заедност в труд и усмивки.
Добри са ни децата, умни, нежни, възпитани. Обичаме се. И оставаме заедно заради хубавото, което ни свърза завинаги – Българското училище в центъра на Лондон, първото във Великобритания и надявям се – вечното.
ВЕСЕЛО ЛЯТО НА ВСИЧКИ ВИ!
За нас то настъпи.
.
Снежина Мечева,
директор на БУ ”Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон
