Живот,
не ме предавай точно днес.
С проплакал покрив родовата къща
ме вика да я утеша поне,
че от небето дядо ми се мръщи.
Живот,
не ме предавай точно днес.
Без мен съпругата ми –
стая цветна –
ще стане мрачен сейф за мъжка чест…
А обещах докрая да й светя.
Живот,
не ме предавай точно днес.
Децата ми сами да ходят искат,
но спъват се,
охлузват колене
и още в търсят в мен опора близка.
Живот,
не ме предавай точно днес.
Добрите българи от хала скотски
далече бягат.
Гибелно.
Без вест…
Без мен кой да им каже,
че народ сме?
Дори земята ще обърне ход
без мен –
по знак на злото!…
…Но тогава:
аз просто ще умра за теб,
живот…
А ти и след смъртта не ме предавай!
Атанас Капралов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Атанас Капралов е роден през 1958 г. в Димитровград. Завършил е Българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”. Автор е на стихосбирките „Нежен скитник”, „Завръщане в слънцето”, „Голота”, „Дамгосан”, „Приближаване до взрива“ и на книжката за деца „Цветно чудо”. Носител е на националната литературна награда „Димчо Дебелянов” за 2008 г. Член на СБП и СБЖ. Бил е главен редактор на в. „Ориент експрес“ и директор на Драматичен театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград. Сега е директор на Националния литературен музей – София.
.
