Копирано от ФБ профила на Елена Гунчева
„Системата ни убива!”
„Управляващите крадат и ни съсипват.”
„Животът в България е тежък.”
Е, и?
Винаги ми е било интересно доколко хората гледат на живота в България, като театрални зрители от последния ред на балкона.
Нещо се случва, НЯКОЙ ДА НАПРАВИ НЕЩО, НЯКОЙ ДА НИ СПАСИ…
НЯКОЙ??? А защо не ти?
Системата се състои от много елементи, част от които СИ ТИ! Тя не може да съществува без теб, без твоето мълчание и съгласие. Ти си също толкова виновен за състоянието на държавата, колкото и тези, които крадат.
БЕЗПОМОЩНОСТ – чувството, което най-много мразя и което е убило повече хора, отколкото войните. Чувстваме се безпомощни да променим нещо. Което и ежедневно ни се втълпява от политици и медии.
„Кому е изгодно?” – е вечният въпрос.
Чувстваме, ЧЕ НЯКОЙ Е НАЛОЖИТЕЛНО ДА НИ СПАСИ, ДОКАТО НИЕ ГЛЕДАМЕ НОВИНИТЕ ЗА СПАСЕНИЕТО ОТ ДИВАНА С БУТИЛКА СТУДЕНА БИРА И КОМЕНТИРАМЕ…
ПРОМЯНАТА НА СИСТЕМАТА ЗАПОЧВА ОТ МЕН, ОТ ТЕБ, ОТ ВАС, ОТ НАС!
Слезте на земята, спасителите са в отпуск, или ще плуваме, или ще се давим. Изберете!
Промяната започва от осъзнаването на случващото се. А за да се случи промяна на поведението, трябва да се вземат предвид човекът и средата му. С настъпването на промяната се разкриват все повече ключови характеристики и ценности на системата, тоест самият процес на промяна дава важната информация за системата.
НЕ МОЖЕШ ДА РАЗБЕРЕШ ЕДНА СИСТЕМА, ДОКАТО НЕ СЕ ОПИТАШ ДА Я ПРОМЕНИШ!
И СЕ ЗАПОЧВА С РАЗМРАЗЯВАНЕ НА УБЕЖДЕНИЯТА!
Това е най-сложното и засега неизпълнено нещо. Хората имат естествената склонност да се съпротивят на промени в установения начин на мислене и рутина. А всеки провал за промяна на системата, води до усилена съпротива към промяна на статуквото. Никой не иска да изостави зоната си за комфорт, дори да е мизерна.
Промяната започва от нас. Да осъзнаем какво се случва в момента в България, да осъзнаем, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА ТАКА.
Да осъзнаем, че мигът на пълна катастрофа, която не може да се предотврати, наближава и ИМАМЕ ДВА ИЗБОРА: ДА СЕ ПРИМИРИМ И ЖИВИ ДА УМРЕМ В ОТЧАЯНИЕ, А БЪЛГАРИЯ ДА ОСТАНЕ САМО В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ, ИЛИ ДА НАПУСНЕМ ЗОНАТА СИ НА КОМФОРТ И ЗАЕДНО ДА ПРОМЕНИМ СИСТЕМАТА.
Вече никой не вярва в светлото бъдеще. За да тръгнеш към промяна, трябва да вярваш, че утре ще бъде по-добре. А никой не вярва, многото лъжи от количество преминаха в качество на недоверие и апатия.
А утре може да бъде по-добре. Утре може мафиотите, завзели държавата, да ги няма. Утре може всички в държавата да са равни в правата И В ЗАДЪЛЖЕНИЯТА. Утре може помощи да се дават само временно и само на хора, които не могат сами да се издържат. Утре може всяко българско дете да бъде подпомогнато от държавата. Утре може пенсионерите да получат достойна пенсия. Утре може всички да говорят само на български на обществени места. Утре може в администрацията някой да ти свърши работа, без да иска подкуп. Утре може да имаме нормален живот със заплатата си. Утре може националните предатели да бъдат осъдени.
Утре дава много възможности. Ако започнем от днес.
