Българският електронен информационен портал www.eurochicago.com, се присъединява към Етичния кодекс на българските медии.
Редакционният екип и издателят на медията, приемат нормите на Кодекса и ще се съобразяват в своята работа с него.
Пълният текст на Етичния кодекс на българските медии поместваме по-долу. Оригиналът му може да бъде намерен на станиците на СБЖ (линк).
Етичен кодекс на българските медии
Съгласно конституцията на България и нейните международни споразумения в сферата на човешките права;
Като потвърждаваме, че всеки има основното право на свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот и право на безопасност и сигурност;
Като потвърждаваме, че трябва да бъде гарантирано правото на медиите да работят без всякаква цензура;
Като съзнаваме, че за да се балансират тези права, медиите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения;
Като декларираме, че нашата основна цел, възприемайки духа и буквата на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация;
Като признаваме своята отговорност да уважаваме тези права, ние, представителите на българските медии , приемаме следните принципи:
1. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТОВЕРНА ИНФОРМАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО
1.1 Точност
1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.
1.1.2 Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.
1.1.3 Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.
1.1.4 Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.
1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.2 Поправки
1.2.1 Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо.
1.2.2 Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации.
1.3 Източници
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.
1.3.2 Предпочитаме да използваме идентифицирани източници пред анонимните, чиято честност и надеждност не може да се прецени от обществото.
1.3.3 Няма да разкриваме поверителните си източници на информация.
1.3.4 Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена.
2. СЪБИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
2.1 Идентификация
2.1.1 Ще събираме информация с честни и законни средства, без да скриваме, че сме журналисти.
2.1.2 Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи.
2.2 Тормоз
2.2.1 Няма да използваме заплахи, принуда и тормоз за събиране на информация.
2.3 Неприкосновеност на личния живот
2.3.1 Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки.
2.3.2 Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни.
2.3.3 Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
2.3.4 Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.
2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот.
2.3.6 Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека публичните лица се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот и затова информация за техния личен живот може да бъде разкривана, но само когато се налага от обществения интерес.
2.4 Деца
2.4.1 Ще проявяваме специална отговорност за спазване на правата на децата, включително и правото им да бъдат чути.
2.4.2 Няма да се възползваме от тяхната неопитност и доверчивост.
2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
2.4.4 Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления.
2.4.5 Ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях.
2.5 Дискриминация
2.5.1 Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.
2.5.2 Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.
2.6 Престъпления и жестокост
2.6.1 Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого като “престъпник” преди издадена присъда.
2.6.2 Ако сме информирали за обвинения срещу някого, ще съобщим и за изхода от съдебния процес.
2.6.3 Ще проявяваме предпазливост при разкриването на самоличността на жертви на престъпления и свидетели на престъпления, особено в случаите на сексуално насилие, освен ако самите жертви не се съгласят да бъдат идентифицирани.
2.6.4 Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост.
2.6.5 Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие; ще съобщаваме за техните действия с необходимата сдържаност и само ако това е в очевиден обществен интерес.
2.7 Благоприличие
2.7.1 Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации.
2.8 Самоубийства
2.8.1 При съобщаване за самоубийства, ще избягваме да огласяваме подробности за начина, по който са извършени, за да ограничим риска от подражание
3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ
3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
3.2 Ясно ще разграничаваме вземането на редакционни решения от търговската политика на медията.
3.3 Ясно ще разграничаваме редакционното съдържание от платените публикации, рекламните или спонсорираните материали.
3.4 Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация.
3.5 Няма да използваме достъпа си до информация като средство за лично облагодетелстване, особено по отношение на информация за развитието на бизнеса и финансовите пазари.
3.6 Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен интерес, или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение към материала.
3.7 Уважаваме правото на журналиста да откаже да изпълни задачи, или да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на този Кодекс.
3.8 Ние няма да плащаме на източници за информация, но където се наложи плащане, за да се получи информация, която обществото има право да знае, ние ясно ще посочим, че е било платено за нея.
4. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В МЕДИИТЕ И МЕЖДУ МЕДИИТЕ
4.1 Ние вярваме, че взаимоотношенията между медиите, както и между медийните професионалисти, работещи в тях, трябва да се характеризират с взаимно уважение и честна конкуренция, с цел запазване на авторитета на професията.
4.2 Ние вярваме, че обществото има право да знае кой притежава и контролира медиите.
4.3 Ние смятаме за неприемливи всички форми на плагиатство.
4.4 Ние уважаваме авторското право и спазваме авторскоправните споразумения.
4.5 Кратки извадки от чужди материали могат да се използват без разрешение, но задължително трябва да се посочва от коя медия са взети.
4.6 По-дълги откъси или цели материали от други медии могат да се използват само с предварително разрешение и като се посочат авторът и медията.
4.7 Ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправедливо нападани или критикувани. От друга страна обаче, професионалната солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на информация.
4.8 Ние вярваме, че журналистите, които са спазили буквата и духа на този Кодекс, но са преследвани в съда от трети страни заради техни публикации, трябва да бъдат подкрепяни от медиите, в които работят.
5. ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС
5.1 Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано, само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.
5.2 По смисъла на този Кодекс информацията “в обществен интерес” не бива да се обърква с информацията, която е “интересна на обществото”
5.3 Една публикация е “в обществен интерес”, само когато:
- Е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
- Съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
- Предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
.
Проф. Нели Огнянова: Медиите не съществуват, за да представят управляващите красиви
Какво трябва да направят журналистите, когато канят събеседници, за да имат всички гледни точки? Често част от поканените отказват и така по независещи от журналиста причини плурализмът е нарушен. Нели Огнянова, преподавател по „Медийно право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и председател на Националния съвет за журналистическа етика, коментира в „Мрежата“ на програма „Христо Ботев“ плурализма в обществените медии и какво пречи на журналистите да вършат работата си.
Плурализъм в контекста на обществените медии
„Плурализмът, от една страна, е наистина правно изискване и съществува в правните актове на всички равнища, като започнем от Харта за правата на Европейския съюз и стигнем до българското законодателство. Иска ми се обаче и непременно да кажем, че това е и етичен принцип. В България действа Етичен кодекс на българските медии и е важно да се знае, че в този кодекс също има правила, свързани с хипотезата, за която говорим. В Етичния кодекс се казва, че медиите се ангажират коментарите и анализите да са базирани на различни мнения и гледни точки, но правилото гласи така: „В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.“ Тоест и тук можем да обсъждаме факта, че не всичко зависи само от конкретния журналист.
И по-нататък, когато става въпрос за източниците, се казва отново: „Ще се стремим да проверяваме информацията, ще използваме различни източници, и доколкото е възможно, ще проверяваме произхода.“ Непременно трябва да кажем, че тези правила не са самоцел. Те не трябва да се изпълняват номинално. Не трябва да се търси и преследва максимално, съвсем изчерпателно представяне на, ако говорим за политика, например – всички участници на целия политически спектър.“
Цел на журналистиката
„Целта на журналистиката е да постигне едно безпристрастно информиране, за да могат гражданите да си съставят собствено мнение. Въпрос на редакционна независимост е как тази цел може да бъде постигната. Важно е да знаем – кое е целта и кое е средството.
Целта е хората да бъдат точно, безпристрастно информирани, а средството е – да бъдат подбрани източниците и редакционната колегия да реши колко да са участниците в едно предаване и дали те да са „на живо“ или на запис, или пък тяхната позиция да бъде представена по друг начин.“
„Ако си представим, че от това кой участва в предаването зависи дали аудиторията ще бъде информирана, това би довело ситуацията до абсурд. Защото ако този, когото каните, не иска да участва, това би означавало, че той решава дали да има информиране по един въпрос или не. Което пък е най-прекият път към създаване на зони „табу“.
Отказът като цензура
„Струва ми се, че отказът на събеседници да участват в предаване може да бъде и съзнателно използвана техника. Може съзнателно поканени гости, важни фактори по някаква тема, да откажат да участват и в по-широк план. Възможно е съзнателно да се възпрепятства пътя на журналистиката към някакъв вид информация и по този начин журналистите да бъдат поставяни в една особена ситуация, в която те да не се чувстват застрашени, защото, непритежавайки фактите, те няма да могат да говорят уверено за това, което се случва. Струва ми се обаче, че това би било злоупотреба с право, и да, възможно е в някакъв идеален свят Законът за радиото да е развито и аргументирано от Съда за правата на човека. Темата за отговорната журналистика напоследък се поставя в решения срещу Унгария. Може би защото отдалечаването от демокрацията в Унгария минава през такива техники за ограничаване на възможността на медиите да изпълняват основната си функция – правото да информират. А иначе, в България Комисията за журналистическа етика също се е произнасяла за пътищата, по които журналистиката може да избягва области табу – по отношение на въпроси табу или лица, за които не се говори, или имена, които не се споменават.“
Защо отказват да говорят
„Ясно е, че властта, управляващите, желаят в това огледало да изглеждат красиви. И тези стъпки, които можем да обсъждаме – кой, кога, кого изпраща за участие – всичко това показва стратегия на управляващите да поддържат образа си красив, само че в медийното огледало. Не бива да се забравя, че работата на медиите е друга. Медиите не съществуват затова да представят управляващите красиви, а са там с една функция – да можем да правим демократичния си избор информирано и по този начин да участваме в гражданското общество.
Можем да дадем много примери за отношението на институции и отделни лица и отказа им да се явяват в една или друга медия. Всички сме чували премиерът Бойко Борисов да казва, че той не идва в БНР. (Бел.ред,: Доказателство за това може да откриете и на адрес:
https://www.eurochicago.com/2019/01/chrd/ )
От това, строго погледнато, дали следва, че БНР не може да информира огромната си аудитория за всички събития, свързани с премиера Борисов? Очевидно – не!
В обществен интерес ли е големите медии да информират за изтеклите запис и снимки, преди да са проверили достоверността им.
„За мен е по-основано законово медиите да бъдат разделени на обществени и търговски. По-важно е дали обществените медии, които съществуват, за да ни информират за всичко, което е от значителен обществен интерес – турбуленции във властта, в отношенията власт – бизнес, интересно е дали те публикуваха тази информация. Ако не са я публикували с аргумента, че информацията не е проверена, това е оправдано, но в същото време, правомерно и етично е източници с недоказана достоверност да бъда използвани, когато е в обществен интерес, само че информацията трябва да бъде сложена в определен контекст. И това вече е въпрос на образование, на журналистическо отношение и на журналистически опит. Всичко може да бъде разказано правомерно в медиите. Важното е как. Включително и този запис може да бъде представен на аудиторията, защото така или иначе будната аудитория вече е видяла този запис, съставила си е мнение и не бива обществените медии да допуснат хората да си съставят мнение от съседа или от сайтове с абсолютно неясен произход и пропагандна функция.“
Източник: https://bnr.bg/post/101296921/prof-neli-ognanova
.
https://stream.bnr.bg/storage/HristoBotev/Mrejata/20200620_ognyanova.mp3
.
.