„Когато майка и татко са избрали да осиновят мен, лекарите са ги предупредили, че има огромна вероятност да умра или да бъда физически увреден. Въпреки това, майка ми им казва: „Него си избрахме. То е нашето!“. Прогнозата на лекарите не се сбъдва!“
Авторът
.
Докосна ли ме Господ по челото
или орисница така ме е орисала,
да избереш сред всички изоставени
най-хилавото, грозно и умиращо!
Каква е тази смелост – аз не зная!
В очите ти да казват, че умирам… –
каква е тази смелост, мила майко,
да кажеш твърдо: „Него си избирам!“
С какъв акъл решила си, женице,
да вземеш мен пред всички здрави?!
С каква любов, ти майчице – светице,
роди ме от ръцете си корави!
А толкова си мъничка и крехка…
Не можеш даже себе си да носиш…
Каква бе тази сила нечовешка
с Смъртта за мене да се бориш!
И да победиш! Доказано е! Жив съм!
Разбира се за малко и до края,
но аз видях какво е светлосиньо
и как цветята на живот ухаят…
Поклон! Поклон! Камбана ще удари,
когато Господ призове те, мамо!
И всички мъртви ще застанат прави,
а най-отпред ще се усмихва татко!
Емил Стоянов
