Наш автор, член на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, чието седалище е в Чикаго, с премиера на “Аполония ‘2018”
Людмила Калоянова, която от дълги години живее и работи в Питсбърг, Пенсилвания, представи с голям успех поетичната си книга Anadromous (изд. „Захари Стоянов“, 2017) по време на празниците на изкуствата Аполония ‘2018 в Созопол. На събитието се стекоха много граждани на Созопол, почитатели на поезията и почетни гости, сред които Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Аполония“, Божана Апостолова от издателска къща „Жанет 45“ и Румен Леонидов, поет и издател. В представянето на книгата участва Снежана Галчева, председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго, която също беше в Созопол.
Премиерата се състоя в сградата на Художествената галерия и предизвика радост и ентусиазъм сред публиката, която аплодира топло авторката. Ентусиазмът беше предизвикан и от факта, че в 34-годишната история на фестивала за първи път бе представен автор, роден в Созопол.
„Anadromous е книга за завръщането, както и опит за самоопределение, балансиращ на границата между прошката и изкуплението“ – обобщи Калоянова. Авторката сподели мисли, свързани със значението на поезията и духовното, както и способността им да заличават физическите разстояния.
ЕМИГРАНТСКИ СТИХ
Людмила Калоянова
В този живот на абсурда
и нелепите грешки,
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).
Каква бе нашата вина и
кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.
Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.
Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.
На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение.
Вината си я носим и без плеядата джуджета,
готови да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си, ако обичате,
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие!
Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем свойто изкупление.
И накрая, нека припомним значението на anadromous – (sea-run) fish that migrate from freshwater to the ocean and then back to freshwater to spawn /(морски) риби, които мигрират от сладководни води в океана и след това се връщат в сладководните води/.
.
Много силно стихотворение за емигрантската болка, но човек има една родина , в какъвто и да е режим и аз особено ценя родолюбците.