Публикуваните тук творби са част от цикъла стихотворения на поета, журналиста, редактора и преводача Детелин Вълков “На мухата не й пука, че ще дойде зимата”. Първата публикация на този цикъл е в Public Republic, по-късно цикълът е бил публикуван и в сайт за поета Иван Методиев, в рубриката „Другите за него“.
Детелин Вълков е роден на 6 октомври 1957 г., умира на 5 юли 2012 г. Завършил е Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Оперативен журналист в различни телевизии, вестници, списания. Публикувал е поезия, проза, хумор в много печатни издания, бил е сценарист на телевизионни предавания. В различни периоди от живота си е работил и като строител, чугунолеяр, общ работник, златар, гробар, учител, началник-склад за строителни материали.
Автор е на книгите „Вселената“ (1996), „Общност и общество“ (1996), „Кой кой е в ‘Илиада’ и ‘Одисея’“ (1999), детските повести „Момо“ (2004, издадена само в Гърция от издателство „Кедрос“) и „Теа и мързеливият магьосник Бо-Ян“ (2007), и др. Преводач на поезия и проза от английски и руски на редица автори, включително и на няколко обемни книги. За съжаление, не издава приживе нито една своя стихосбирка. Негова поетична книга не е издавана и след смъртта му.
Още творби от Детелин Вълков – вж. тук и тук. Още за него и трагичния му край – тук и тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Из „На мухата не й пука, че ще дойде зимата“
.
***
Иван Методиев –
един някакъв си поет –
отиде да лови риба,
а Бог го издърпа с въдицата си.
Е, Иване,
трябваше ли да си тръгнеш,
за да припомниш на другите
колко си им необходим?
На мухата не й пука, че ще дойде зимата.
.
***
В края на някоя зима
ще се превърна на врабче, което
се събужда премръзнало на клона
и не се сеща
било ли е вече лятото
или утре – най-много вдругиден –
ще идва.
.
***
Интересува ли се червеят в ябълката
от мнението ми за Вселената
Ако в ръката ми е ножът
Да
Не
ако ябълката гние безметежно под дървото
.
***
Буда казва
А кой го чува
.
***
Кредиторите ми са повече
отколкото врабчетата
по дървото отсреща
Къде ми е чувството за
безотговорност
.
***
Между другото,
помниш ли, че някога бяхме
други
***
В арабското цифрописане нулата
е като точка –
песъчинка от пустинята,
която като мен почти я няма –
без значение за вятъра, камилите, гущерите, случайните оазиси, бедуините, конете им,
ивицата на хоризонта и останалите неща, които така или иначе се случват.
.
***
Задъхан конник пои коня си на кладенеца
.
***
Песъчинката – май –
дори не се разпада –
нула в безмилиардието на Вселената.
.
Остатък
Две стърготини,
залепнали върху длетото, с което ме
стругуват.
.
***
Понеже е зима,
снежинките няма как да не падат
върху нослето ти,
сине
.
***
Циганин –
пристигам и си отивам по средата на чувствата.
Тя помни началото им,
а аз края.
.
***
В лятното слънцестоене
на мухата не й пука,
че ще дойде зимата.
.
***
Отборна победа за тандема на твоето и моето Аз –
срещу нас
.
***
Камъкът никога не заспива –
буден,
той векове оплаква
сълзата си вкаменена.
.
***
Стомахът боли.
Лекарят казва, че е язва.
Глупости, докторе.
Самотата боли
и ме наказва.
.
