Анна Заркова, „Българската мафия, както я видях“
(Издателска къща „Авлига“, 2018)
Даже вече не знам дали да оставя тази книга в списъка с препоръчителна литература за студентите по темата „Организираната престъпност като стратегически риск за националната и международната сигурност“…
Това е страшна със съдържанието си книга – Записки по българските престъпности.
Това е жестока книга – с дисекцията на пълната безнаказаност за беззаконни деяния с много висока обществена опасност.
Това е стресираща книга – за симбиозата на власт и организирана престъпност, при която осветени лица от страната на организираната престъпност или властта там, където става точно пресичането на техните интереси, биват застрелвани като кучета или сполетявани от остра сърдечна недостатъчност.
Това е смазваща книга – за превземането от властта на медиите и изрязването на гласните им струни.
Това е разстройваща книга – за похитената от масовата криминална разюзданост наша демокрация.
Имам ли правото да я препоръчвам на студентите си? За да ги откажа ли и от последната мисъл да останат тук, в страната ни?
За да четат ли как контрабандата е „парично-стокова връзка с властта“?
За да научават ли защо, например, борци с черната дупка в митниците се прехвърлят от другата страна – на онези, които съзнателно поддържат тази черна дупка.
За да си дават сметка ли за една от дълбоките причини да сме на последно място в Европа по всички позитивни показатели и на първо място по всички негативни показатели…
За да се отчайват ли и те като мен, че по еволюционен път нищо вече у нас не може да се оправи, защото статуквото е безпределно асиметрично и от едната му страна сме всички ние – раздинени, слаби, безидейни, обезверени, озлобени, невярващи в промяната, макар и страстно желаещи я; а от другата страна са и всичките пари, и всичката сила, и всичката власт, и всичките крадци от всякакви мащаби, и всичките медии, и всичкото нежелание нещо да се промени, защото те печелят от статуквото, макар да знаят, че самото то вече е на ръба на собствената си пропаст.
Та нали ако прочетат тази книга, младите могат евентуално и да си кажат, че друг изход няма, освен нещо радикално – това, което аз наричам или Голям взрив (експлозия на статуквото навън) или Голям срив (експлозия на статуквото навътре).
Защото малката вселена България е изчерпала възможностите на сегашното си живуркане и разграждане и трябва да се пресъздаде, преучреди, преобрази и пресъгради отново, по нов, демократичен, съвременен и европейски начин.
Проф. Николай Слатински
