.
Любовта се пие до дъно. До връх.
Без условности. Без условия.
И така – до последния дъх.
Инак, приятели, за какво ви е?
Някакви заместители,
дето само на тъмно виреят.
Неусетно ще се наситим
и еснафски ще заживеем.
Няма да има светла лудост.
Няма да има нежен взрив.
Няма да има помен от чудо.
А тогава защо да съм жив?
Николай Гюлев
–––––––––––––––––––––––––––––
* Авторът е роден в Гюмюрджина, Беломорска Тракия, израснал е в Кърджали, където прави първите си поетически опити. Живее в Пловдив от 1970 г. до смъртта си. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, работил е като журналист в централни и местни издания. Автор е на 13 стихосбирки, първата от които, „Някъде в нас е светлината“, излиза през 1970 г., а последната, „И все пак“ – през 2014 г. Книгата му „Небесен огън“, излязла през 1986-та, е обявена с. г. за най-четената стихосбирка, наред с книги на Екатерина Ненчева, Недялко Йорданов и Първан Стефанов. Стихосбирката му „Убежище“ е отличена от Дружеството на писателите в Пловдив за най-добра поетична книга за 2001 г. Носител е на Национална литературни награда от Яворовите дни в Поморие. Дългогодишен член на дружеството на писателите и ръководител на литературен клуб „Младост“ в Пловдив. Негови творби са превеждани на унгарски, руски, турски и молдовски езици. Преводач на руски поети в антологията „Бели нощи над Нева“ и на романа „Носач на вода“ на латвийката Илзе Идране.
