.
Вратата е отворена, а теб те няма…
Чакалите се спускат гладни от баира.
Приижда нощ – студена и голяма,
и сънищата плаха топлина събират.
А някой по прозореца ми ядно блъска.
Дали е звяр, безплътен демон странен?
Или навън ридае твоето отсъствие,
и във вселената отваря звездна рана…?
Вратата е отворена. Защо не влизаш?
Не зная вълците ли, вятърът ли стене.
Усещам, че си тук, че някъде наблизо
покълва твоят пулс във мъжките ми вени…
Но няма светлина. Камината едничка
опитва този свят отчаяно да стопли.
А в огъня ревнив – една последна сричка,
изгарят моите съмнения и вопли…
Вратата е отворена… Искри студени
летят към небесата тъмни и далечни.
Във тази нощ звездите сякаш са ранени
и към земята падат топли и човечни…
Пламен Григоров
––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Пламен Григоров е роден през 1956 г. Работил е във вестниците “Българска армия”, “Експрес”, “Денят” “Репортер 7”, “Нощен труд” и др. Автор е на стихосбирките “Не късай мрака”, “Адвента”, “Небесен корен”, “Омагьосано пладне”, “Полудяло небе”, “Подпис в небето”, “Душа на мисълта” и „Бели клади”. Написал е стотици статии и десетки книги, между които: “До оня свят и обратно”, ”Ангели над Дойран”, „Кажи ми добра дума” “Българските спецсили”, “Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ”, “Нибиру и психотронната война”, “Командосите от СОБТ”, “В огледалото на неведомото”, “Алфа и Вимпел – спецназът на ФСБ”, “Подземните градове”, “Третото око” и др. Автор е и на романите “Мирис на враг” и “Вдовицата на Бога”. Член e на Съюза на българските писатели.
