Няколко цитата от изказване* на журналиста и издателя Калин Манолов, по време на дискусия „Българската десница: ценности отвъд прехода”, организирана от Младежкия консервативен клуб на 19 юли 2013 г., които са актуални и за новата 2019 година.
––––––––––––––––––––––
Как се възприема правенето на политика, базирана на морала, в момента? Ако бяха честни, тоест морални към избирателите си, а те не са, българските политици щяха да им кажат, че политиката не би издържала нито един морален тест, но това не е проблем, защото моралът не е предназначен за нея.
Такова отношение към морала в политиката е доминиращо. Откакто през 1990 г. Кръглата маса замени марксизма/ленинизма с „национален консенсус”, политиците от всички цветове мълчаливо се съгласиха, че всичко е разрешено, че всичко се продава или се договаря, а останалото зависи от натиск, лобиране, манипулации, сделки, измами, подкупи и предателства.
Всяко следващо от изредилите се през годините на прехода правителства бе с все по-неограничена власт, по-необвързано с политика и по-неограничавано от идеология. Всяко оставяше предшествениците си безнаказано да се измъкват с плячката си. Това се наричаше и продължава да се нарича „политически прагматизъм”.
Всъшност, днешният интелектуален и политически елит на България – и в ляво, и в дясно – познава само комунистическия идеал. Левите вече не се опитват да го постигат чрез диктатура на пролетариата и класова борба, а чрез социалната държава. Десните, дори да не им пригласят, не им се противопоставят. Може да се каже, че в българската политика няма идеология!
И тъй като политиците не проявяват никакво желание да станат морални сами, площадите се заеха с тяхното „възпитание на чувствата”. Повече от месец протестите задават критерии за бъдеща политика, с които сегашните, и най-вече – бъдещите политици ще трябва да се съобразяват. Първият от тях е: „Бъди морален!“
Връзката между морал и идеология е пряка – моралът е набор от ценности и идеи, т.е. етичен кодекс, който от своя страна е елемент на философията. Ценността не е вътрешно присъща, тя не се намира вътре в обектите. Тя е вътре в нас; това е начинът, по който човек реагира на условията на средата си. Ценността не се състои в думи и доктрини. Тя се отразява в човешкото поведение. Ценност е това, за което всеки действа, за да спечели и/или да запази.
Драмата на партиите в България е преди всичко морална и след това организационна и личностна. Не се решава с механични коалиции. Решава се с връщане на ценности и добродетели в обществото. От страна на политиката, щом това отказва да прави религията. Всъщност, в областта на морала партии и църква много си приличат. Политиците се застъпват за определени политически принципи като следствие и основно практическо приложение на своите фундаментални философски принципи така, както клирът благовести. За жалост в България не се случва нито едното, нито другото.
А трябва. Само в политиката, базирана върху философия, има морал, макар огромна част от българските политици да смятат, че тя е територия отвъд доброто и злото, и често да обещават да отнемат на едни онова, което им принадлежи, за да дадат на други нещо, което не им принадлежи.
Засега бягството от морала в политиката е печеливша стратегия, тъй като се базира на първичния инстинкт на човека да се стреми към благоденствие и да бяга от тегобите. И ще бъде такава, докато сред достатъчно голяма част от обществото не се утвърди морал, който ще постулира хората да не разчитат на държавата, а да се оправят сами в живота. Този морал обаче ще бъде наложен от гражданите.
Какво е моралът все пак? Моралът не е съперничество на капризи, а кодекс от ценности, чиято задача е да ръководи избора и действията на човека. Задачата на морала е да определи присъщите на човека ценности и интереси. Да използва своя разум, да разбира действителността и да постъпва по подходящ начин, е морален императив за човека.
Когато изобщо дават такива обяснения, политиците твърдят, че моралът няма място в политиката, защото предполага боравене с понятия като «добро» и «зло», и генерира «черно-бял» възглед за света, а «светът е шарен» (да не говорим за избирателите им). Този възглед обаче е напълно легитимен – той отделя доброто от злото, просто защото във всяка работа има две страни. Едната от тях е правилна, другата – неправилна. Ако под „черно и бяло“ се разбира добро и зло, средата, тоест сивото, е само смес от тези два цвята. А когато сме установили, че едната алтернатива е добро, а другата – зло, няма оправдание да изберем дори част от нещо, което е зло.
Нормата, съгласно която човек съди кое е добро и кое – зло, е човешкият живот. Това, което е пригодно за живота на едно рационално същество, е доброто; това, което го отрича, противопоставя или унищожава, е злото.
Именно идеята, че човек не трябва да дава морални оценки за другите, че трябва да проявява морална търпимост към всичко, че доброто се състои в това никога да не се отделя доброто от злото, води до морална деградация на обществото.
Животът е поредица от избори: докато хората трябва да правят избор, не може да се бяга от моралните ценности; докато моралните ценности са в опасност, не е възможно да има морален неутралитет.
Така че моят призив към десните политици е: съдете и очаквайте да бъдете съдени! Нищо чудно това да Ви вкара в парламента…
Моралната революция е най-трудната, най-взискателната, най-радикалната форма на бунт, но именно това е задачата, която трябва да се извърши днес. И то без забавяне, ако искаме да запазим свободата си. Свободното общество или е морално, или въобще не съществува. Именно затова то е така несигурно.
През март 1961 г., в свое обръщение до Търговската камара във Финикс, Роналд Рейгън казва известната си мисъл: „Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.“
–––––––––––––––––––––––-
* Цялото изказване под заглавие „Моралът е единствената печеливша дясна политика“ може да намерите публикувано от автора му ТУК.
