За духовното наследство на големия американски поет Уилям Мередит (William Morris Meredith) спорят два века – XX век и първото десетилетие на XXI век. Неговата поезия и идеали доказват своята жизненост и в наши дни.
Роден е в Ню Йорк на 9 януари 1919 г. в прогресивно семейство. Един от неговите предци е бил министър на финансите и републиканец по времето на Абрахам Линкълн, и портретът му е бил отпечатен върху американските банкноти. В бурните следвоенни години и разразилата се депресия баща му споделя идеите на социализма.
У. Мередит следва английски език и литература в едно от най-старите и престижни висши учебни заведения на САЩ – Принстънския университет в Ню Джърси. Дипломната му работа е върху творчеството на класика на американската поезия Робърт Фрост.
В миналото Принстънския университет са завършили двама американски президенти – Джеймс Медисън и Удру Уилсън. След емигрирането си в САЩ в годините на надигащия се фашизъм в Европа, до края на живота си в Институт към Университета по проблемите на ядрената енергия работи Алберт Айнщайн. Тук следва и най-яркият представител на „Изгубеното поколение“ след Първата световна война, белетристът Скот Фицджералд.
След дипломирането си У. Мередит работи първоначално като разпространител на вестник „Ню Йорк Таймс“, в който впоследствие е репортер и води рубрика за театър, опера и литература.
След влизането на САЩ във Втората световна война, младият Мередит се записва доброволец в армията. Изпратен е като пилот на изстребител на американски самолетоносач, в района на Алеутските острови в Тихия океан.
Още от студентските си години пише поезия и от фронта изпраща голям цикъл стихове за участие в конкурс за млади поети на Йейлския университет. Директорът на Конгресната библиотека, видният поет Арчибалд МакЛийш, е силно впечатлен от поезията на талантливия боен пилот, в която се чувства барутният дим от сраженията и решителната битка срещу японския милитаризъм и фашизма. Той пише възторжен предговор към първата поетична книга на Уилям Мередит „Писма от една невъзможна земя“, излязла през 1944 г.
След войната Мередит се занимава с преподавателска дейност, с изключение на годините на Корейската война. От 1946 г. е поет-резидент в Принстънския университет. Има внушителен стаж в редица университети: Принстънския, Хавайския, Карнеги-Мелън, Американския университет в Благоевград, в Мидълбери колеж, в Летните творчески семинари в Бред Лоаф. Три десетилетия чете лекции в Кънектикътския колеж в гр. Ню Лондън, където има и свой дом. Почетен доктор е на Университета Карнеги-Мелън, на Принстъския университет, на Американския университет в Благоевград, на Кънектикътския колеж.
От 1976 до 1980 г. е Поет-лауреат на САЩ, консултант по поезия на Конгресната библиотека. Бил е секретар на Националната Академия за изкуство и литература и канцлер на Академията на американските поети в Ню Йорк.
Лауреат е на наградата „Карл Сандбърг“ /1979/, наградата на в. „Лос Анджелис Таймс“ /1987/, наградата Пулицър за поетичната си книга „Пристрастна равносметка“ /1988/, наградата на Фондация Гугенхайм; удостоен е с медал „Хариет Монро“ и със Специалната награда и медал за цялостната му литературна дейност от Комисията за култура и туризъм от щата Кънектикът /2007/.
Издава книгите: „Кораби и други фигури“, „Крушението на Трешър“, “Зимни стихове“, „Земна разходка“, „Хезард, художникът“, „Оптимистично настроение“, „Усилието на речта“, „Стихове трудно се четат“.
Мередит превежда от френски и издава стиховете на Гийом Аполинер. Като редактор издава антологията „Малките ирландски поети“.
През 1976 г. започна мандатът ми като културен аташе на Българското посолство във Вашингтон. Конгресната библиотека, която е една от най-богатите библиотеки в света, бе за мен второ „работно място“, след ежедневните ми задължения и през почивните ми дни. Традиция на библиотеката е да се представят световни литератури и автори. През същата година Уилям Мередит пое поста на Поет-лауреат на САЩ, консултант по поезия в Конгресната библиотека. Присъствах на всички вечери, организирани в библиотеката, и беше естествено да се запозная с ръководителя.
Той ме представи на ръководството на библиотеката, запозна ме и с редица негови предшественици на този пост. Между нас се зароди искрено, многогодишно приятелство, което продължи до края на неговия живот. Срещахме се редовно, както в библиотеката, така и в дома му, пътували сме на много интересни срещи с известни американски писатели и дейци на културата.
Лично предложих У. Мередит да участва в американския комитет (от сто видни дейци на американската култура и изкуства), оглавяван от сенатора Фулбрайт, за отбелязването на 1300-годишнината на Българската държава в САЩ. Честването се проведе на най-високо ниво в сградата на Музея „Дамбъртон Оукс“, където е основана ООН.
В качеството ми на културен аташе и шарже д’афер на Посолството ни в САЩ, годините от 1976 г. до 1981 г. са свързани с редица съвместни инициативи, мои и на Мередит, много близко приятелство и незабравими спомени.
Любовта му към България започна след запознаване с творчеството на Никола Вапцаров. През 1979 г. СБП покани Уилям Мередит да участва в отбелязване на 70-та годишнина на нашия поет. В своето слово на тържеството Меридит прави смела аналогия между двама големи творци на България и Америка. “Вашият Вапцаров и нашият Уолт Уитмън са задушевни лирични певци. Но техните песни не са само за услада. Те изискват от нас постоянна бдителност и отстояване на свободата.“ И още по-определено подчерта това, говорейки за най-новата история на нашите страни: „По време на Втората световна война много американци загинаха срещу същата онази тирания, срещу която воюва със стиховете си и отдаде живота си Вапцаров“.
Мередит превежда стихове на Никола Вапцаров, които включва в редактираната и издадена от него антология „Български поети“, включваща творчеството на 24 наши творци. Освен него, преводачи са Джон Ъпдайк, Максин Кюмин и Ричард Уилбър.
Издателската къща „Орфей“ издава сборниците със стихове на Мередит „Сияйните наблюдатели“ и „Пристрастни описания“. Елка Няголова е превела стихове на Мередит в излязлата книга „Белият остров“.
По покана на Конгресната библиотека и със съдействието на Мередит, през 1980 г. в САЩ гостува група български поети – Георги Джагаров, Любомир Левчев, Владимир Голев, Божидар Божилов и Лъчезар Еленков, с преводач Владимир Филипов. Нашите творци бяха приети от ръководителя на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ. Състоя се и среща с културната общественост на американската столица, в дома на поетесата и преводачка Елисавиета Ричи.
Освен в Конгресната библиотека, рецитал бе проведен и в Питсбърг в Щатския университет на Пенсилвания. В Ню Йорк делегацията бе приета от ръководството на Академията на американските поети и посети сградата на Организацията на обединените нации.
Активните контакти с Конгресната библиотека продължиха и през следващите години, с визити и рецитали на български творци. Самостоятелен рецитал направи Блага Димитрова. Бяха проведени интервюта с българските писатели Йордан Радичков, Божидар Божилов, Надя Кехлибарева, Здравко Попов, Петко Братинов, Нино Николов, които са включени в новосъздадения фонд за живото слово на световни творци…
В този фонд записаха и мен, с изпълнение на собствени стихове и интервю преди отпътуването за България в края на мандата ми. След завръщането издадох поетичната книга „Вашингтонски рецитал“ с диск – записа в Конгресната библиотека.
За заслуги в популяризиране на българската литература и развитие на културните връзки със САЩ, Уилям Мередит и Ричард Хартайс получиха почетно българско гражданство, с Указ на Президента Желю Желев.
След завръщането си от България Уилям Мередит ме покани на ежегодната си лекция в Кънектикътския колеж. В салоните на колежа бе открита изложба на графики, подарени му във Варна от Стоимен Стоилов, преводи на негови стихотворения на български и получения медал на Международната Вапцарова награда. Същият медал Мередит носеше като медальон впоследствие.
Оттогава всяка година Уилям Мередит и Ричард Хартайс идваха в България. Те участваха в няколко от Софийските международни писателски срещи и в тържествата за 1300-годишнината на Българската държава.
През 1983 г. Мередит получи тежък инсулт и загуби говора си, но след едногодишен престой у нас заедно с Р. Хартайс, рехабилитация и среща с леля Ванга, той частично възстанови говора си и започна отново да рецитира свои стихове.
Пътували сме из цяла България: Сандански, Мелник, Благоевград, Рилския манастир, Враца, Бургас, Варна, Каварна, Албена и др.
Незабравими са многобройните ни срещи в дома ми на ул. “Граф Игнатиев“ в София, родния ми дом в с. Върбица, Врачанско, и организираните съвместни рецитали и представяния из страната.
В България бе учредена Българо-Американска фондация за развитие на изкуствата, с президент Уилям Мередит и изпълнителен директор моя милост.
Имаше идея за изграждане на комплекс на фондацията. Водехме разговори с тогавашния кмет на Каварна Цонко Цонев и с редица представители на общини като Варна и Враца.
За съжаление тази идея не бе реализирана поради кончината на Мередит.
Уилям Мередит почина на 30 май 2007 г. в Ню Ландън.
След смъртта му домът му в гр. Анкасвил на брега на р. Темза бе обявен за паметник на културата и седалище на новоучредената фондация „Уилям Мередит“ с президент Р. Хартайс. Фондацията разгърна активна дейност. Тя ежегодно връчва награда за поезия на името на Уилям Мередит, като премираните книги се включват в плановете на Издателската къща на фондацията. С тази престижна награда бяха удостоени видните творци Андрю Орки, Грей Якобик, Питър Мейнке, Джеймс Бейл. Наградата „Уилям Мередит“ получи през 2013 г. и Любомир Левчев, за своята стихосбирка „Конят със зелени крила“.
В организирания от съпругата ми и мен Международен пленер, посветен на 130-годишнината от Освобождението на България от османско владичество, участваха по наша покана поета Ричард Хартайс и скулпторката и близка приятелка на Мередит – Нанси Франкел. Бяха посетени градовете София, Пловдив, Батак, Чирпан, Стара Загора, Гурково, Казанлък, Шипка, Плевен, Етрополе, Правец, Червен бряг, Свищов, Банско, както и с. Долни Лозен. По време на пленера бяха организирани рецитали със стихове на Мередит и Хартайс в мой превод. В заключителната изложба в галерията на НХА в София бе представена творбата и на Н. Френкел.
Едно от най-значимите произведения на Ричард Хартайс на българска тема е неговото стихотворение „Пленер“, вдъхновено от посещението на Батак, по време на участието му в пленера през 2009 г. на български, руски, израелски и американски художници, посветен на 130-годишнината от Освобождението на България от османско владичество.
пленер, посветен на 130 годишнината от Освобождението на България
Дружбата ни с Ричард и Нанси продължава и до днес.
На 20 септември 2013 г. организирахме представяне на Ричард Хартайс в Галерия „Богориди“ в Бургас.
През годините се срещаме при всяко тяхно идване в България. Някои са свързани и с бъдещи съвместни планове.
През 2016 г., в изпълнение предсмъртното желание на Уилям Мередит, част от праха на американския поет бе донесен в неговата втора родина България и разпръснат от Ричард Хартайс около Рилския манастир.
На 16 септември 2018 г. Българското посолство във Вашингтон се проведе съвместно с Фондация „Уилям Мередит“ вечер, посветена на предстоящата стогодишнина на американски поет. На вечерта говориха Посланик Тихомир Стойчев, който прочете и изпратеното от мен приветствие. Ричард Хартайс и културният аташе Татяна Караджова четоха стихове на Мередит в мой превод. Бе представена и експозиция с книги на издателство „Поетс Чойс“. В последвалия рецитал участваха Питър Мейнке, Елисавиета Ричи, вдовицата на Андрю Орки, Грейс Кавалиери, У. М. Ривера, Лаура Брилоуски и Барбара Голдбърг.
Показан бе филм за живота и творчеството на У. Мередит.
Редица събития, посветени на 100 годишнината на У. Мередит, ще бъдат организирани през юбилейната година.
Днес, разглеждайки творчеството и дейността на Уилям Мередит от висотата на 100-годишния му юбилей, не можем да не се съгласим с думите на американския поет и литературен критик Едуард Хърш: „Мередит отправя щедър поглед към нашия общочовешки свят. Той не прикрива трагичното, непредсказуемото и безкрайните трудности, които срещаме. В неговата поезия резонира отговорността за такива старомодни понятия като чест, морал, оптимизъм, достойнство и човешко щастие.“
Акад. д-р Красин Химирски
Снимки: Личен архив на сем. Евгения и Красин Химирски и Посолство на Р. България в САЩ
–––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Стихове от Уилям Меридит в превод на Красин Химирски – вж. тук.
.
