Вчера вечерта,30.04.2011 г., в препълната зала на Октон комюнити колеж се състоя театралната постановка „Револверът”, продукция на One Way Theater от Бостон с режисьор Мая Праматарова.
Публиката аплодира бурно изпълнението на артистите и станала на крака им поднесе много цветя. Част от гостите на форума също присъстваха на спектакъла. Сред тях бе и директорката българското училище в Лондон Снежина Мечева. Току що пристигнала от летището, тя подари на изпълнителите шоколадови бонбони вместо цветя.
От името на домакините на събитието – училище «Джон Атанасов», артистите бяха специално поздравени от неговата директорка Боянка Иванова.
Сценаристката Мая Праматова и актьорите Джина Ди Донато и Иван Ангелов отговориха на въпроси на публиката и разказаха как репетициите са осъществяни по интеренет чрез Скайп.
Очаквайте интервюто ни с Иван Ангелов.
В съседните зали активно течеше подготовката за започващия днес ПЪРВИ ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА И ПОДКРЕПЯЩИТЕ ГИ ОРГАНИЗАЦИИ В САЩ. На снимките по-долу са показани залата и подготвените изложби.
Ето какво съобщение получихме от Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ):
По инициатива на най-голямото и дългогодишно българско училище в Чикаго – „Джон Атанасов” и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), с подкрепата на Посолството на Република България в САЩ, на Генералното консулство на Република България в Чикаго, в.”България Сега”, в съорганизаторство с Българо-американската асоциация в Чикаго (БАА) и Българо-американския център за културно наследство (БАЦКН) ще се проведе първият по мащаб Форум на българските образователни и културни обединения в САЩ на 30 април и 1 май 2011 г. в Чикаго, САЩ. Инициативата ще се състои по време на ежегодно провеждания от Българо-американската асоциация „Български фестивал в Чикаго”.
Официални гости на форума ще бъдат г-н Георги Пирински – зам.-председател на Народното събрание, г-н Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, представители на българското посолство във Вашингтон, представители на кметството в Чикаго, членове на Управителния съвет на АБУЧ, дипломати, журналисти, духовници, както и представители на български училища от най-различни държави по света.
Поздравления до форума са изпратени от президента на Република България г-н Георги Първанов и от генералния директор на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова.
Основната цел на Форума e представяне на ролята на българските общности зад граница за съхраняването и разпространението на българския език, дух и култура зад граница.
Отдалечеността от България и Европа, липсата на междудържавни договорености и програми за опазване на майчиния език, които облагодетелстват българските общности в страните на Европейския съюз, правят нашите сънародници в САЩ повече от всякога застрашени от пълна национална и езикова асимилация. Трудностите и въпросите, които стоят за разрешаване пред българските обществени организации там и в частност пред българските училища, са многобройни.
НАЙ-ВАЖНИЯТ ПРОБЛЕМ ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА Е ЛИПСАТА НА НОРМАТИВНА БАЗА ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ЧУЖБИНА И РЕГЛАМЕНТИРАН ЗАКОНОВО СТАТУТ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА.
Броят на българските училища в чужбина непрекъснато нараства и вече надминава 180. В тях се обучават хиляди български деца. Липсата на посочената нормативна уредба създаде опасната реалност през настоящата година децата да не получат удостоверенията за завършен клас, които да се признават от българската държава. Крайно време е МОМН и МВнР да се споразумеят за условията, при които се лицензират действащите училища, както и критерии, по които посланиците да подписват издаваните удостоверения. В момента това зависи изключително от личната преценка на българските посланици, които често не са в състояние да извършват персонален контрол на десетките училища, пръснати на хиляди километри едно от друго, особено в страни с огромна територия като САЩ.
От две години българската държава въведе програмата „Роден език и култура зад граница”. Асоциацията на българските училища в чужбина настоява Програмата да придобие статут на ежегодна и да се превърне в постоянен инструмент за подпомагане на българското образование в чужбина.
Конституцията на Република България повелява държавата ни да поддържа сънародниците си, където и да са по света. Българите в САЩ, а и в целия свят, не престават да милеят и да поддържат рода български, за да може да ни има като нация и да пребъдем още много векове. Обединението на усилията на обществените организации и държавните институции по посока на запазване на българското по света ще покаже, че държава и граждани могат да бъдат заедно, без значение какво е разстоянието в километри между тях.
УС на АБУЧ
Тази сутрин в 10 часа Чикагско време (18:00 ч. в София) форумът бе открит.
Повече за него и програмата му може да намерите тук – линк.
Очаквайте подробности.
Поздравления за Хриска Перфанова и създадения от нея „Български образователен център“ в Чикаго.
Харесва ли Ви „Център за надарени българи“ в САЩ?
Ник
Резултати от форума на българските училища в САЩ
Хриска Перфанова, директор на българско училище „Нов Живот”, Чикаго, САЩ
През месец април 2011-та година, тук, в Чикаго, станахме свидетели и участници на една според мен историческа среща. Повечето от седящите в тази зала бяхме там – и то с много добри намерения. Всички бяхме забравили политическите си пристрастия и лична неприязън, защото ставаше дума за деца и за училища. Беше среща на учители и на институции и личности, от които зависи обученито на българските деца по света. На ”Форума на българските училища зад граница”, проведен в Чикаго, всички бяха загрижени за едно общо дело: бъдещето на България или поне на една част от нея – децата на България.
Домакин и oрганизатор на форума беше Българско училище “Джон Атанасов“, а на него присъстваха над 130 просветители от 13 щата на Америка и 3 страни в Европа. Събитието бе проведено с подкрепата на Aсоциацията на българските училища в чужбина, Посолството на Република България в САЩ, Генералното консулство на Република България в Чикаго, Българо-Американската асоциация (БАА) и Българо-Американския център за културно наследство (БАЦКН), с медийната подкрепа на вестниците “България сега“ и “Старт“ – Чикаго и електронния портал EuroChicago.com. Форумът не би могъл да се реализира успешно без подкрепата на спонсорите Васил Байрактаров – президент на Multi Group Logistics, Павел и Румен Вълневи от Amerifeight Systems LLC., Ресторант “Механата“, Чикаго, Ивайло Петков – Argoinsurance и Георги Узунов – магазин “Младост“, Чикаго.
Присъствието на заместник-председателя на Народното събрание Георги Пирински и министъра на образованието Сергей Игнатов, председателя на Асоциацията на българските училища в чужбина д-р Боян Кулов, Тихомир Стойчев – зам.-ръководител на посолството във Вашингтон, Евелина Христова – съветник към кабинета на Сергей Игнатов, Стефка Йовчева – дипломат от посолството във Вашингтон, бе поредното признание за високите постижения на всички български училища в чужбина направи събитието значимо.
За първи път в историята на българската емиграция министър на образованието беше дошъл чак до Америка и то до Чикаго по покана на българско училище. Това, което направи форума уникален и единствен по рода си като събитие, бе еднопосочността на интересите на организациите на българските общности зад граница, от една страна и на държавата, от друга, за максимално и най-точно решаване на съществуващите проблеми във връзка с българските училища в чужбина.
Задачите на Форума бяха:
● Обмяна на идеи и практики за опазването на българския език, култура и национално съмосъзнание у младите българи в САЩ.
● Създаване възможности за училищно обучение на повече деца от българската диаспора
● Коментарии и идеи за усъвършенствуване на съществуващата сега Програма на Образователното министерство „Роден език и култура зад граница”.
● Инициативи за по-добро взаимодействие между българските училища и българските държавни институции.
Един от най-положителните моменти на този форум беше и запознаването и обмяната на опит между учителите в различните български училища от различните щати и дори държави. Всички учители споделяха различните предизвикателства, които стоят пред тях, но всички ние лесно намирахме общ език благодарение на общата ни идея и цел, а именно: запазването на българския език и култура навсякъде по света, където има българи.
За първи път се създаде възможност да се „открият” някои скрити приноси на българските училища зад граница. Беше изказано становището, че чрез българските училища в чужбина могат да се постигат допълнително следните резултати: повишаване интелигентното ниво и здравословното състояние на ученика; формиране на бъдещи инвеститори за България; ранна селекция на научни и управленчески кадри.
Значението на Форума беше много голямо защото бяха заявени активни позиции от двете страни, от страна на българската общност зад граница, както и от страна на ангажиментите, които правителството поема.
И резултатите не закъсняха:
1.) Забележителното е, че още преди да стартира Форумът свърши много важна работа: в Министерство на Обрзованието, Младежта и Науката спешно решиха един нашумял въпрос – със специален документ бе постановено, че българските посланици в чужбина могат да узаконяват с подписа си годишните свидетелства за завършен клас на образование в българските училища в чужбина. Отпадна създадената ситуация – има дипломи, ама не „важат”… И посланник Елена Поптодорова не закъсня и с удоволствие подписа дипломите на стотиците деца от седемте български училища в Чикаго. Вече няма проблем с признаването в България на всички свидетелства и документи, издавани от учебни заведения извън страната.
2.) На самия Форум се осъществиха множество приятелски контакти между присъстващите колеги. Мнозина от нас се познавахме задочно, чували се бяхме само по телефоните. Сега в разговорите помежду си ние изказвахме загрижеността си към децата и светкавичната им асимилация в чужда среда, търсехме решения за по-ефективното осигуряване на класни стаи, както начини за набавяне и пренасяне на учебници, учебни помагала и народни носии от България, обменихме идеи и практики за опазването на българския език, култура и национално съмосъзнание у младите българи, разпръснати по света.
2.) Резултат от Форума са и отпуснатите допълнително за програма „Роден език и култура зад граница” тази година 2 200 000 лв. За следващата учебна година ще бъдат отпуснати над 4 милиона лева.
4.) В момента се работи по уточняване на критериите, по които ще се оценява дейността на българските училища в чужбина за присъединяването им към образователната система на България.
5.) От тази учебна година бяха осигурени на училищата заявили учебници от издателство „Просвета” и Електронни учебници.
6.) Форумът на българските училища и подкрепящите ги организации е върховен принос на общността ни през петия период на българската имиграция в САЩ.
Броят на българите в чужбина расте, расте и броят на българските училища. По официални данни днес по света има вече 185 български училища. В процес на учредяване бяха много нови училища в Европа и Америка. Може би в момента броят им е над 200.
Кой е подтика за българските учители да създават български училища в чужбина? Кое ни крепи учителите в трудното емигрантство, на доброволни начала и допреди две години на символично заплащане, да обучаваме българските деца на роден език, да шием носии, пишем сценарии и многобройни писма и установяваме контакти с български и чужди институции, да обсъждаме устави с юристи, да купуваме и транспортираме на свои разноски, учебници, носии, битови предмети и да извършваме десетки други дейности?
Може би любовта и преданноста ни към България, безкрайната любов към децата и желанието да завещаем онова, което имаме и знаем на идните поколения.
Форумът в Чикаго беше още едно доказателство за гражданското съзнание и сплотеността на българските учители, прелетели хиляди километри, за да се срешнат с колегите си, да обменят опит, да търсят решения на наболели проблеми. Искам да повторя една мисъл споделена на Форума:
„Не е българин този, на който родителите са му българи, а този, на който децата са му българи“
Слушайки преди малко изказванията на Ани Гогова и проф. Чаръкчиев в мен възникна една идея. Да ние българските училища в чужбина учим децата на eмигрантите да говорят, четат и пишат на родния български език, предаваме им нашите родни традиции и обичаи, но това достатъчно ли е? Редица изследвания на надарени деца показват, че примерите за момчета и момичета с изключителни способности има от всякакви раси, националности, потекло и заобикаляща среда. Това още повече ме накара да се замисля – ражда ли се надареното дете или се възпитава и отглежда?
Идеята ми е следната: ние, българските училища, трябва да работим на едно по-високо равнище. Нека създадем база данни за наблюдение и подкрепяне на надарени деца от всички български училища в Чикаго, a защо не и Център за надарени български деца? Аз се ангажирам с тази идея. Бих искала да се посветя на нея. Тя ще има своето развитие в бъдеще.
Нека всяко училище да селекционира и да установи кои деца са надарени. Нека оформим една база от данни, която да бъде на разположение на МОМН, Агенцията на българите в чужбина, АБУЧ, Генералното Консулство в Чикаго и други институции. Нека се опитаме чрез медиите в лицето на нашият обичан вестник „България сега” да покажем на родителите, че знаенето на повече езици от децата е един от начините за тяхното здравословно израстване и развива потенциала им като художници, писатели, поети…
„В началото на ХХІ век в условията на пазарна икономика животът във всичките му измерния изисква даване простор на творческите личности, с нестандартно мислене и богато въображение, с добре развити умения да изследват, да съграждат, да се конкурират, да решават трудни проблеми чрез намирането на оптимални варианти за това.
В този смисъл очакванията са насочени най-много към изявените и надарените личности, към „златните деца на обществото” както ги нарича с основание преди векове Платон.
Децата са бъдещето на една нация, инвестирайки в тях и техният потенциал, откривайки ги ние инвестираме в Родината си – България.
КРАТКА СПРАВКА: На 2 октомври беше 15-тата сесия от есенните дни на Българо-Американската Асоциация, която се събира и заседава два пъти в годината: през май и през октомври. Мисията на Фестивала „Български дни в Чикаго – есен 2011“ беше да представи водещи институции и личности пред българската общност в Чикаго и да подпомогне развитието на най-добрите български продукти и практики в САЩ. На този фестивал се проведоха много професионални и социални дискусии. Такива бяха „Безсмъртието: переспективи и възможности“. „Съхранението на персонална ДНК – начало на безсмъртието“, „Специализирани училища за надарени деца в Чикаго“, „Кризите като елементи на нашето всекидневие“, „Инвестиции в САЩ“, „Състояние на българската общност в Чикаго“ и др. Форумът си има спонсори, мецанати, патрон, награден фонд.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.